Как един кмет си подмята с държавата язовир, докато той не удави 9 души

Б. р. - По-долу са показани и описани безумните кореспонденции на община Харманли, областната управа и Министерството на отбраната за злополучния язовир Иваново (Ешмеджика), който погуби 9 души. Документите по-долу са като паметник на безотговорността на българската администрация.

На 6 февруари рано сутринна се скъса стената на язовир Иваново край Харманли. Водата разруши път, остави без директна връзка няколко села и община Маджарово, и заля част от село Бисер на 12 км. по надолу по реката и удави 9 души.
Избухна спор кой е виновен и кой стопанисва язовира.
Кметът на община Харманли Михаил Лисков е знаел за повредената стена на язовира, подписал е авариен план за действие, но никой не е взел мерки да поправи язовирната стена и да предупреди хората след големите валежи и топене на снега.
Кметът веднага определи проблема като „ничий” и обвини Министерството на отбраната, че е собственик на по-голяма част от този язовир, включително и на разрушената стена. Общината имала само 28 декара от него от общо 70.
Генерал Симеонов веднага му отговори, че военните не са собственик на язовир Иваново.
 

Военният министър Аню Ангелов заяви, че язовирът не е сирене да се дели. „Да отделиш 28 декара и да кажеш: „Това са мои, а останалите 60 декара са на някой друг”. “Министерството на отбраната не разполага с нито един язовир на територията на страната, не е строило язовири, не се занимава с напояване на земи, не се занимава с производството ток и отглеждане на риба”, каза той.
По-късно стана ясно, че язовирът не бил 70 декара, както се води по документи, а водата от него заема площ няколко пъти повече. – над 200 дка.
Следователите, които трябваше да разследват случая се престрашиха да отидат на стената на язовира шест дни след като тя бе разрушена и след като видяха на сайта „Сакар нюз” видео клип за разрушенията. До тогава те твърдяха, че е опасно и че до язовира може да се стигне само с високопроходима техника.

Харманлийският кмет продължава да твърди, че много пъти е поставял този тревожен проблем с язовира пред държавата, но никой не му е отвърнал. Настоява отговорността за бедствието да се носи от военните, защото язовирът бил техен.
Това, на което Михаил Лисков се уповава, е че през 2003 година е издаден акт за публична държавна собственост, от отдел „Държавни имоти” на Министерството на отбраната. В него е записано, че военните са собственици на  „част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот, с площ 2 610 573 кв. м.. Намира се в землището на село Иваново. За кмета това е най-важния документ и го цитира непрекъснато. Премълчава, че има разлика от това да си собственик на земя и да владееш язовир.

Язовирът е на общината, тя се ослушва
Но каквато й територия и да обхваща определеният терен за нуждите на отбраната, язовирът е заприходен като съоръжение през 1962 г. към ТКЗС „Васил Коларов”- Славяново, към което е и ТКЗС-то в Иваново За строежа на язовира плащат текезесарите.
В справка от 1991 г. на ТКЗС „Иваново“ е записано, че язовирът е въведен в експлоатация през 1962 година, струва 15 71 160 лева, а остатъчната му стойност към този момент е 111 584 лева. В списъка има помпена станция, напорен тръбопровод и др. съоръжения.
 

През целия следващ период от наличните документации става ясно, че този язовир е собственост на ТКЗС на село Иваново до 1995, когато по силата на закон става общински.
През 1991 г. Ликвидационен съвет оценява имуществото на ивановското ТКЗС - сгради, съоръжения и в тях фигурира и въпросния язовир. Две години след това, през 1994 година го продава. за 1 885 338 лева.
В списък, към договора е записано, че се купува язовир, напоително поле, канал с тръбопровод, изравнител и две помпени станции. Тръжната цена е 1 885 338 лв. Продадени са само съоръженията, в които са стената, помпена станция. Водата и земята, не е предмет на тази сделка.
Но през 1995 година влиза в сила промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Там в параграф 7 (1) е записано: „С влизането в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти. В т. 2 са изброени язовири, езера, и прилежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение.”
Много хора, които са купили преди това язовири с този акт ги загубиха. Това съществено изменение в законодателството явно не е забелязано от община Харманли, защото оттам продължават да твърдят, че имат само една част от язовира. За нея са издали и акт за публична общинска собственост № 250, от 28 март за язовир Ешмеджика (това е името на местността, където се намира водоема), с площ 28,621 дка в землището на село Иваново. Граничи със складов терен на Министерството на отбраната, по точно на полигон „Корен”.

Военните три пъти заявяват в свои писма, че нямат никакъв язовир.
 

Както личи от продължаващата години преписка, явно никой не се съобразява със закона, който прави язовира собственост на общината.
Въпреки категоричното мнение на министерството на отбраната и на тогавашния областен  управител Йовчева, че язовирът е собственост на община Харманли, кметът Лисков продължава да твърди, че има спор между общината и МО. Но за неговото изясняване няма заведено дело в съда.
Но независимо от това чия е собствеността на язовира и има ли съсобственост с военното министерство, грижата за опазване на населението е на общината. В писмо до областния управител смело заявява, че „по отношение защита на населението отдел „Гражданска защита” при община Харманли провежда системно наблюдение върху състоянието на язовирната стена и преливника заради потенциална опасност от скъсването и наводнение при обилни валежи, силно снеготопене и земетресения и това е залегнало в плана за защита на населението при бедствия, в случая село Иваново, село Бисер и международния път Е80.
Аварийният план е съгласуван с началника на Областно управление на ПБЗН – Хасково. Определени са отговорни лица: кметът на Иваново - Недко Димитров, и колегата му от село Бисер – Павел Павлов. От ноември 2011 година и двамата не са кметове на тези села, но по-нов авариен план не е известно да има.

От цялата преписката става ясно, от община Харманли не са наясно, че язовирът е техен, въпреки че това е регулирано в два закона - Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за водите. Последния потвърждава първия и от 2000 г. в неговия чл. 19 (1) е записано, че ,,Публична общинска собственост са: водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества.”
Хленченето, че държавата не дава пари за такива ремонти е неоснователно. Още през 2008 година, правителството на Станишев е отделяло средства за такива дейности.
Разработена е и утвърдена от ЕК „Програма за развитие на селски региони за периода 2007 – 2013 година”, която са включени има две мерки, с които се подкрепят дейности, необходими за възстановяване и/или модернизация на съществуващи и изграждане на хидромелиоративно системи и съоръжения, и „възстановяване на земеделския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и въвеждане на подходящи  превантивни дейности.”
Бенефициенти са юридически лица, общини, земеделски производители и като се  получава 100% от избираемите разходи. Ако от община Харманли бяха поискали пари за ремонта на стената, едва ли Станишев щеше да им откаже.
Отговорност за причинилите от наводнението щети, според Наказателния кодекс може да се носи по чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Но дори и да се намерят виновни лица, те могат да се измъкнат с глоба от 1 000 до 5 000 лева, съгласно чл. 78 от НК.