Брюксел иска отваряне на досиетата в Сърбия

        Европейският парламент прие на 29 март резолюция за Сърбия, която между другото предвижда Белград да ускори работата за ликвидиране на наследството на бившите тайни служби от времето на комунизма, както и отварянето на националните архиви, особено на службата за държавна сигурност Удба.
        Историчката Бранка Пърпа, бивша директорка на Историческия архив на Белград, казва за "Данас", че нищо от по-новите документи (от края на 20 век) на службите за сигурност и тайната полиция не е стигнало до фазата на исторически материал /с давност 50 години/ и не е предадено на архива.
        "Навремето първа поисках от тогавашния министър на вътрешните работи Душан Михайлович да започне да доставя исторически материали за Втората световна война, и то по международните правила за архивите, защото са минали повече от 50 години. Предявихме искане и за част от документите на Милан Недич и на Гестапо. По-късно архивът на Сърбия получи материали и за периода непосредствено след войната", обяснява Пърпа.
        Тя обаче изтъква, че веднага е възникнал проблемът как да бъдат защитени личните данни, или как да се избегне достъпността на тези документи за обществото, за да не бъде нарушено нечие право на лична тайна. Пърпа посочва, че се е консултирала с архивите във Великобритания и Словения, и
изтъква, че в тези и други страни  общодостъпните документи съдържат и цензурирани пасажи.
        "Говорим за много сериозни неща, които не сме решили със закон. Доколкото познавам нашата публика и медиите, отварянето на архивите за обществеността и публикуването на досиетата много
скоро ще се превърне в испански сериал, където ще се излагат пикантни подробности от нечие лично досие", заявява Пърпа.
        В Сърбия селективният достъп до личните документи беше разрешен с правилник, приет от правителството през май 2001 г. и отменен през юни 2003 г. с обосновката, че е противоконституционен. По данни на разузнавателната агенция БИА общо около 4000 души са се поинтересували дали имат досиета. От тях около 420 са имали такива. По официални данни БИА досега е предала на Архива на Сърбия около 80 000 лични досиета от преди 30 години.
        Преди 10 години нямаше големи скандали в обществото, свързани с достъпа до досиетата. Процедурата за достъп беше много проста. Гражданин на столицата например правеше заявка на
специален телефонен номер за посещение на централата на службата за държавна сигурност /ДС/ в Нови Белград. На заинтересования гражданин му се разрешаваше да изчака в малко фоайе веднага след входната врата, едната стена на което бе бледо огледало, и да пусне на воля въображението си, представяйки си, че това е стъкло, зад което някой го наблюдава. Скоро служител уведомяваше
заинтересования дали "няма нищо" или пък има досие. Ако имаше, той можеше да го прочете в присъствието на служител на тогавашната ДС, но това, което разбереше там, трябваше да се третира като държавна тайна и да не се преразказва на приятели и медии. Медиите обаче публикуваха многобройни изявления, главно на известни личности, които бяха изненадани от неверността на
данните и изразяваха съмнение, че "досиетата" им са били допълнително преправяни и редактирани.
        Горан Петрович, бивш началник на Държавна сигурност, възприема препоръката за отваряне на досиетата в контекста на общата демократизация на Сърбия. Той изтъква, че реформирането е процес, който протича в много области на живота, включително и в областта на сигурността.
        "Както в политиката не всичко се промени на 5 октомври 2000 г. /началото на демократичните промени/, така стана и в институциите. Реформите в правосъдието започнаха преди две години, виждаме, че армията постоянно се реформира, тези процеси протичат и в образованието, дипломацията и така нататък, и е логично да се отнасят и за службите за сигурност. И тук има още доста работа да се свърши и не трябва да се изненадваме, когато от някоя европейска комисия ни обърнат внимание върху това. Не е достатъчно само да се промени името, Службата да се нарече Агенция, не е достатъчно директорът на БИА да представи само официален доклад пред парламентарната комисия за сигурност. Компетенциите на тази комисия са много по-широки", казва Петрович за "Данас".
        В контекста на реформите той изтъква, че БИА има също толкова служители, колкото преди десет години е имала Държавна сигурност, като се извадят членовенте на разформираното Поделение за специални операции. Петрович смята, че трябва да се намали броят на служителите и че е нужна концепция, отговаряща на съвременните предизвикателства за сигурността.
        Депутатите от Сръбското движение за обновление много пъти досега предлагаха на парламента законопроект за отваряне на тайните досиета, а преди година и половина БИА съобщи, че няма нищо против това, но този закон не бе приет. Според най-новите обяснения на председателката на сръбския парламент Славица Джукич-Деянович този законопроект не е попаднал в дневния ред на пролетната сесия на парламента, защото това не е за едно отиващо си правителство и за парламент в края на мандата си.

Слободан Хомен, държавен секретар в министерството на правосъдието и координатор на сръбското правителство за връзки с медиите, казва за "Данас", че всички политически партии в
Сърбия трябва да осъзнаят, че отварянето на архивите и досиетата, независимо от личните мнения, е "задължение, което имаме към гражданите и демократическите постижения".
        "Това е нещо, което рано или късно трябва да се направи. Най-добрият начин е законът за отварянето на досиетата да бъде гласуван с консенсус, за да се разчистят сметките с миналото,
колкото и да е неприятно това за отделни членове на партиите. Текстът на закона е най-малкият проблем. Министерството на правосъдието има подготвен текст за закона и е само въпрос на политическа воля той да бъде гласуван. Това е още един показател, че докато не се разчистят сметките с миналото, не може да се тръгне към бъдещето", заяви Хомен.
        От всички държави в бивша Югославия Македония отиде най-далеч в процеса на отваряне на тайните досиета от времето на комунизма, но този процес се развиваше с много противоречия. Най-силно в рамките на региона отекна случаят на режисьора Владимир Милчин, известен с това, че неговото представление "Свети Сава" в белградския Югославски драматичен театър през 1990 г. бе прекъснато от петдесетина членове на току-що основаните сръбски десни партии. Миналото лято бе обявено, че Милчин е бил сътрудник на тайната полиция, макар че той още през 2000 г. поиска да види личното си досие, от което разбра, че е имал псевдоним "Драматург" и че е "под оперативна разработка" от 1976 г. "Жертвата си остава жертва, само палачите се сменят", заяви Милчин по повод констатацията на Комисията за лустрация, че първо е бил жертва, а после сътрудник на Държавна сигурност.
/БТА/Галя Гергова/