КЪМ ЩАСТИЕТО «ПОД АМЕРИКАНСКИ ДИКТАТ»

Как мразят комунистите Америка! С американците не могат да плюскат водка, да се прегръщат любвеобилно и да се целуват в устата, както би искал Румен Петков, Гоце Първанов и Р.Овч. Когато американците говорят за бизнес, те имат в предвид точно това – бизнес. Затова когато госпожа Клинтън сама дойде и тропна  с краченце пред  импозантната  фигура на очакващия я «диван чапраз» Бойко Борисов, той просто пусна най-мазната си усмивчица и започна на бързи обороти да оправдава бездействието си  за енергийната независимост. Той не само светкавично обиколи Турция, Грузия и Армения, но започна да коригира и собствените си глупости като например мораториума за газта.  

За ужас на Р.Овч. американския диктат се оказа нужния «kick in the ass» (шут в задника), който обърна  погледа на българските правителствени блейки малко по встрани от Русия – и им напомни, че да си независим означава  да се откажат от навика си да й слугуват.

Американски диктат – ето това нашите комуняги никога не са опитвали, а както знаем, другарят Тодор Живков беше оставил един завет за поколенията: «Ако сега бях млад, щях да тръгна с американците!» Сетил се като луд за тояга!

Сега на Бойко Борисов (на кой друг) се падна честта да го изпълни и затова, макар и с шут в задника, трябва да му се помага. Верно е, че за неговата инертна и аморфна аудитория са нужни само  думи за убеждение – лесно и просто. Претръпнали от съветски побой и простащина, днес българите гледат като теле в железница и тихичко мечтаят да пратят децата си в Америка със заръка никога да не се връщат. Такива там ги има вече над 250,000 плюс студентите. Между тия 250,000 са и всички деца на комунягите, кои изпратени със солидни банкови сметки, кои и без.

Ако беше малко от малко умничък, Бойко Борисов трябваше да си поръча статистическо изследване за това колко комунистически и ченгесарски отрочета пребивават днес в Америка. Едно такова преброяване щеше да му помогне в борбата с гореспоменатите три партийни вещици: Румен Петков, на когото Америка благовъзпитано отказа виза и още го боли; Гоце Първанов, дамгосан доживотно с думите «руско ченге» на челото и Румен Овчаров, квакнат като квачка сред партийните вдовички да защитава последния партиен рубеж.

В американската Декларация на независимостта пише следното:

«Ние приемаме тези истини за естествени –

Че всички хора са по рождение равноправни,

Че от Всевишния са надарени с определени неотменими Права,

Че между тях са правото на Живот, Свобода и стремежа към Щастие.

И за да гарантират  тези права Правителствата са създадени от хората,

Чрез които те управляват справедливо.»

Според последния «World Happiness Report”, България е сред най-нещастните нации в света. Някой да има нещо против американски диктат?