Отвъд успеха срещу "Наглите": Къде са парите?

На 17 декември 2009г. МВР заедно с новината за акцията, в която същия ден беше арестувана престъпната група за отвличания, кръстена от министър Цветан Цветанов "Наглите" - разпространи и снимка от задържането на един от групата. В автобуса тогава двама души гледаха във вестника снимката и си говереха, че заснетият – в гръб и на колене, с полусмъкната пижама и с физика на концлагерист, им приличал повече на отвлечен отколкото на похитител. "Ама това ли са тези бандити, които са взели милионите! Ама спалнята му прилича на коптор!"

Вчера сутринта – ден след като съдът произнесе присъдите за отвличанията на"Наглите", хора в автобуса се питаха: Ама разбра ли се кой е взел милионите от откупите? И защо половината са оправдани?

Споменавам тези две наблюдения, защото сред похвалите на вътрешния министър, които той изсипа през тези близо две години и половина за работата на своето ведомство за разкриване на отвличанията, ярко се открояваше "червената нишка" на неговата визия за справяне с този вид престъпност: "Обществото иска справедливост и трябва да я получи!"

Все още обаче куп въпроси остават висящи след присъдите, а ключовият е: Къде са парите?

Ако част от обществото са хората от автобуса

справедливостта в министерския смисъл е непостигната

Първо, съдът не прие за доказано, че посочените от полицията и прокурорите Прокопи Прокопиев (Поли Културиста) и Ивайло Евтимов (Йожи) са организатори и ръководители на престъпната група. И второ, МВР (конкретно ГДБОП) не разкри пътя на парите от откупите, а прокуратурата заобиколи този въпрос и дори не внесе обвинение за изнудване, което означава, че тепърва по административен път жертвите ще опитват да си търсят парите. С други думи – организаторите и ръководителите са навън, вероятно заедно с парите! Тъй че този коментар можеше да свърши тук.

Но аз питам защо е така. Обществото пита – ако си послужа с лексиката на министъра...

За улеснение на читателя: Прокуратурата изправи на съд 9 души, като ги обвини за 13 отвличания, извършени в периода март 2007 – октомври 2009. Делото влезе в съда на 22 декември 2010. На 2 април 2012г. съдът, председателстван от съдия Виолета Магдалинчева, прие за доказани 12 отвличания (едното от 12-те е опит) и обяви "виновен" за четирима подсъдими. Ако присъдите им бъдат потвърдени от следващите съдебни инстанции, трима ще лежат в затвора по 18 години (Прокопи Прокопиев -Поли Културиста, Ивайло Евтимов -Йожи и Даниел Димитров -Релето). И един 15 години (Любомир Димитров - Гребеца). От 9-имата изправени на съд са оправдани 4-има, а един е застрелян седмица преди съдът да се произнесе.

Прокурорският екип даде извънредна пресконференция и отчете несъмнен успех не само за себе си, но и за полицията, мерейки победата по показателя "от 13 отвличания доказани 12". На молбата за коментар, че съдът не прие за доказано последното отвличане - на Румен Гунински, прокурорът каза само, че смята обратното и ще протестира решението. И не отговори на въпросите, отразяващи всъщност проблеми в разследванетио, които лъснаха и в това дело пред съда, сякаш за да потвърдят, че никак не са случайни, а са хронични и закономерни недъзи на досъдебното производство открай време. Проблеми, които оставят след себе си да висят купища въпроси. Независимо от произнасянето на съда.

Какво смущава най-много?

І. Ако обвинението се опира изцяло на защитения свидетел, какво е свършила полицията

Валентин Михайлов – Ихтиманския е защитеният свидетел, въз основа на чиито показания прокуроратурата внесе обвинението. Той е защитен веднага след ареста му през декември 2009г., отведен е в чужбина със сменена самоличност и променен външен вид и е доведен в София само за процеса, след това отново изведен. Видян е единствено от съдебния състав. Той самият е участвал в 7 отвличания. И именно той казва пред съда, че не знае кой е отвлякъл Гунински. Оттук читателят сам да прецени дали ГДБОП е представила нещо годно на прокурора (който не пропусна да я похвали!) за това конкретно отвличане, та съдът да преброи и него за доказано и да го припише на деветимата. Дали е представила нещо ГДБОП, повтарям, или е разчитала само на защитения Ихтимански?

Един пасаж от протокола за разпит пред съда на защитения свидетел, разказващ за освобождаването на отвлечения Ангел Бончев и похищението на съпругата му Камелия Бончева, заслужава да бъде цитиран дословно: "Отвътре (от автомобил миниван – бел. ред.) излязоха двама души, които свалиха Бончев. Камелия я водехме аз и Поли. Бончев го водеха двама мъже, които изглеждаха както предишния път с дрехи и маски. Пак нямах представа кои са тези хора. Не мога да кажа дали тези и предишните са едни и същи, но е логично да са същите, които взеха Бончев преди това, но аз няма как да имам тази информация. Със сигурност тези хора не са били някои от нашата група."

Та кои са "тези хора? ГДБОП знае ли или не знае, търсила ли ги е? Нали уж предаването на откупа от Бончева се извършваше под нейн контрол?! И какво е направила, за да узнае? Защитеният свидетел не ги знаел – щом му вярват за онова, което знае, защо да не му бъде дадена вяра и че не ги познава? Само от този пасаж следва, че поне тези двама са останали далеч от подсъдимата скамейка!

ІІ. СРС-тата и поемните лица по "Наглите" - тотална дискредитация на МВР

Всъщност това, което журналистите чуха в съдебната зала като специални разузнавателни средства (СРС), са записи на въпроси и отговори на задържани и нямат нищо общо с изискванията на НПК. Неясно в какво качество са разпитвани, не се чуват адвокати, не се споменава за присъстващ съдия, просто някои гласове нещо питат и обещават "облекчения на положението", ако им се отговори по определен начин. Обеезпокоителното е, че "тези някои" не са кои да е, а директор на ГДБОП и зам.-главен прокурор...

По едно време от записа на "разговора" със защитения Михайлов изплющя шамар. Е, не е болка за умиране. Но щом със "своя човек", с когото трябва да внимават – нали той ще "изнесе" на плещите си обвинението пред съда, е позволен шамарът, защо да не са верно твърденията на Любомир Димитров – Гребец, който при тези "беседи" с разследващите е говорел едно, а пред съда се отказа от показанията си. От записите, пуснати в съда, се чува само словесният натиск на разпитващите над него за сделка срещу по-лека присъда (?!).

Вчера министър Цветанов коментира в свой стил, че задържаният за кратко с "Наглите", но обвиняем само по делото "Октопод" Антон Петров - Хамстера "и други споменати по време на процеса лица (споменати от кого не е ясно) са може би сред горните нива в групата". Той бил убеден в това, тъй като при обиска в дома на Хамстера била намерена банкнота като онези, дадени за откупа на Румен Гунински. Министърът не каза как точно е открита банкнотата, нито обясни защо не е повдигнато обвинение на Хамстера въз основа на тази банкнота. Присъствалите в съдебната зала обаче видяха и чуха разпита на някои от поемните лица. Оказа се, че повечето работят към ГДБОП (макар и да не са полицаи) и не са избрани на случаен принцип, както изисква законът. Жена поемно лице разказа, че стояла един час на двора, докато полицаите претърсвали къщата в село Гоз, но това не й се сторило нередно. А след като я пуснали вътре, намерили "кичур коса на Румен Гунински". На въпроса откъде знае чия е косата, жената отвърна: "Ами полицаите ми казаха."

Ако и банкнотата-доказателство на министър Цветанов е намерена в дома на Хамстера по същия начин - да, става за говорене по телевизията, но дотам.

(Само припомням, че и в Перник при претърсването на апартамента на Стойчо Стоев по случая с отвличането на Мирослава, поемните лица са стоели на стълбището, докато вътре Стоев се самоубивал.)

Естествено съдът не прие - а и кой ли съд би ги приел - за процесуално годни представените СРС. А и прокурорът си знаеше че "не стават" и неслучайно заяви, че "обвинението не държи" да бъдат приети и прослушани от съда. Обаче защитата настоя, и още как! Комично, но логично! И досега нямам обяснение защо "тези СРС" бяха прикрепени към делото, след като послужиха единствено за тотална дискредитация на начина, по който службите на МВР водят разследването. Който може, да го обясни.

(Не е смешно. Още един парелел с Перник - ако и там ГДБОП е разпитвала Стоев по същия "процесуален" начин, не е за чудене защо две комисии още не могат да установят в какво качество той се е намирал пред разпитващите. И после нека министърът разправя по телевизията, че полицейските пропуски били случайни, защото нямало как... при толкова много работа...денонощна...)

ІІІ. Полицията арестува, но не контролира, затова Румен Гунински остава "недоказан"

Основният свидетел Валентин Михайлов е задържан на 15 или 16 декември – два източника от полицията ми съобщават две различни дати. Той "пропява" веднага и още на следващия ден - 17 декември - МВР извършва ареста на първите няколко от "Наглите". Според обяснението на министър Цветанов – с цел да бъде предотвратено ново отвличане.

Разговарях с криминалисти, но според тях в учебниците им не пише "Арестувай, за да предотвратиш", а се обяснява обширно едно друго действие, вярно – по-сложно и доста по-тихо: "Сложи под контрол, за да разкриеш". МВР е тръгнало по най-лесния и най-удобния за самопохвала път – светкавичен арест, който донася и гръмотевичната новина за разбитата група за отвличанията. Разбита е, но престъплението над Гунински (отвлечен на 19 октомври и освободен на 29 ноември 2009г.) остава неразкрито. Професионалната полиция би действала различно - би сложила под железен контрол групата и би си осигурила доказателства и извън твърденията на защитения Михайлов, това казват специалистите по разкриване на организирани престъпни групи.

ГДБОП явно нищо не е контролирала и това се доказва от убийството първо на Иван Пайнавелов – Сапата през 2008г., за който има данни, че е набелязвал жертвите, познавайки лично някои от тях, а в съвсем ново време и от разстрела на подсъдимия Кирил Кирилов-Шкафа. Който преди това е предупреждавал, че от месеци е следен и че е смятал следящите го за полицаи, според обясненията на неговия адвокат.

ІV. Къде са парите?

Въпросите и изводите всъщност произтичат един от друг. Ако МВР и в частност ГДБОП проявеше професионалния капацитет и разполагаше с технически средства да поставя под контрол престъпните групи, щеше да се сдобие и със сведения за пътя на парите от откупите, които близките на жертвите са платили (ако не й пречи друго, разбира се). Струва ми се, уви, че са й пречили някакви съображения. Прави впечатление от т. нар. СРС, че разпитващите не са особено настоятелни и конкретни точно с въпросите за парите. А разпитваните отговарят смехотворно - Гребеца например казва: "Ами аз ги зарових на едно място, ама може куче да ги е изровило. Или – ами похарчих ги за дрехи. Пред съда се отрича – не съм взел аз парите, похарчил съм 2-3 хил. лв. Защитеният свидетел Михайлов пък говори за три плащания – веднъж взел 30 хиляди, друг път 43 хиляди, трети път "си разделили" 100 хиляди..

Според думите на свидетелите пред съда обаче общо сумата за отвличанията възлиза над 3 млн. лв., а неофициално я пресмятат над 5 милиона. Само за строителния предприемач Киро Киров са платени 517 хил. евро. Само Гриша Ганчев е дал за освобождаването на президента на ФК "Литекс" Ангел Бончев 650 хил. евро на два пъти – това заяви пред съда самият Ганчев.

Неразкритата съдба на платените откупи е най-същественият порок на този процес, защото пътят на парите щеше да отведе правосъдието към онези, които обществото нарича мозъците/организаторите/покровителите. Без покровители и без свои хора в полицейските служби групата е нямало да може две години и половина необезпокоявано да отвлича - в това са единодушни всички жертви на "Наглите".

Киро Киров, запитан дали е трябвало да бъдат блокирани банковите сметки на близките, казва: "Ако има нормално функционираща държава, професионално работеща полиция, специалисти по отвличанията, внедрени хора в бандите, тогава може да се рискува с блокиране на банкови сметки на близките."

V. Как извършител на отвличания се спасява от наказание

Защитеният свидетел Валентин Михайлов е участвал в 7 от всички 12 доказани отвличания. И то не като съгледвач или помагач, а като извършител. Чета в протокола от разпита му пред съда, че на въпроса "кой отряза пръстите на Антон Краус (сина на бившия транспортен министър Вилхелм Краус – бел. ред.) той казва, че няма да отговори, "за да не уличи себе си в престъпление". От което юристи правят извода, че той самият е извършил ужасяващото престъпление. Но той ще остане завинаги свободен и спасен в чужбина. За неговата сигурност държавата харчи пари, осигурява средства за препитание... И това е така, защото полицията не е могла да събере доказателства извън твърденията на този свидетел.

Фундаменталният въпрос обаче е по-различен и по-дълбок. И не е само теоретичен, както се опитват да ме убедят участници в разследването. Фактът, че човек, извършил жестоко престъпление, може да не отговаря за него, противоречи на българското законодателство. В нито един закон не намира опора сделката, която МВР и прокуратурата са сключили с Михайлов, тъй като той е участник в отвличанията, а не случаен свидетел, който се е съгласил да даде показания. Ако прокуратурата смята - поради пропуските на полицията – да се ползва и в бъдеще предимно от "свидетели-извършители", би трябвало да сигнализира законодателите в парламента за празнота в законите. И да поиска специални текстове, които да й развържат ръцете за подобни сделки. Тъй като има и още един защитен по това дело - Найден Недев, но той поне е участвал "само" в две отвличания.

И от този процес се видя, че пороците в разкриването и разследването на престъпленията не са случайни, а системни. Проблема обобщи лаконично и най-точно Красимир Цанев, баща на една от жертвите: "Тези доказателства са предали на съда, това е отсъдил. Как да искам друго".