За слабостта на думите български

       Когато думите не се покриват с дела, езикът умира. Безкрайните обещания на „другарите” през социализма, за идването на „светлото бъдеще” имунизираха българите спрямо всякакво бъдеще. Ако по онова време в „Работническо дело” ги поздравяха с „Добър ден!”, те се прибираха у дома и лягаха да спят – сигурни, че вече е дълбока нощ. Диалог между управляващи и народ липсваше или ако трябва да се представи, той би изглеждал по следния начин: - Къде отиваш може би? – На работа едва ли не. Или – Отивам да заминавам и като се върна пак ще дойда!

          След „прехода” лъжите и манипулациите нараснаха  в геометрична прогресия. Освен от политиците, народът продължи да бъде мамен още от мутри, търговци, бизнесмени, олигарси и пр. нагла и безскрупулна сган. С всеки изминал ден думите олекваха повече. Така се стигна до момента, когато най-големия празнословец в държавата бе обявен за неин президент. Той изнесе десетки уроци на плебсаза това как може да говори с часове, без да  казва нищо съществено. С особен интерес хората следяха речите му всяка Нова година, различното между които бе само цифрата на следващата година.

          От чужбина дотърчаха крадливи сатрапи с цел да се оправят за 800 дни. Е, оправиха се. Добре че връх „Мусала” не можа да бъде изнесен като дървесината от горите ни! Така в продължение на години чужди и наши кръвопийци влякоха, крадоха и източваха държавата и народа, все едно утре нямаше да я има България.

          Междувременно българският език се обезцени до такава степен, че в общини като Кърджали, Разград, Джебел, Дулово и др. се заговори на турски. Тия, които говореха български, оставаха без работа, социални помощи и всякакво внимание. И това ставаше със знанието на всички правителства в държавата. В други градове кандидатите трябваше да владеят минимум един – два западни езика независимо, че желаеха да работят като продавачи, шофьори или бензинджии. Българският език не се смяташе за нужен, не бе престижен и сигурно затова обявите в Интернет и вестниците започнаха да излизат на английски, имената на хотели, ресторанти и магазини също започнаха да бъркат на хората в очите с латинските си знаци. Българското слово девалвира дотолкова, че извисени на литературната вълна от мръсна пяна, забърбориха плутове и плутеси, в едно безкрайно словоблудство. Бездарните им творения бяха издавани с държавни пари, превеждани на чужди езици и в крайна сметка непрочетени,  и нечути от никого.

          Думи, думи, думи без мярка, без смисъл и значение, просто защото се превърнаха в един от многото паразитни шумове край нас. Умните хора по принцип говорят малко, но точно – и казват повече, отколкото си очаквал. Лъжците и мошениците ще те заринат от словоизлияния, без грам истина или полза от казаното.

Стана модерно в Интернет да пишат знайни и незнайни дописници, публицисти, журналисти, наблюдатели, статистици и какви ли още не мераклии да си видят името в по-голям форум от една селска кръчма. Коментарите под въпросните статии няма да коментирам! Там се вихрят такива словесни невъзможности, каквито бедния Отец Паисий ако види, ще изскочи от гроба и ще хукне да бяга колкото може по-далеч от земите български.