Сараево, 5 април /Русмир Смаилходжич от АФП/ Босна отбелязва в петък 20 години от началото на междуетническата война от 1992-95. Годишнината заварва трите основни общности да живеят в мир, но също толкова разделени както някога, в една нестабилна държава, потънала в бедност.
Преди 20 години на 5 и 6 април 1992 г. последните надежди на десетки хиляди босненци, излезли на улиците на Сараево, за да настояват за мир, бяха съкрушени, след като сръбски снайперисти стреляха по множеството и паднаха първите жертви. Същият ден Европейската общност признаваше
независимостта на тази бивша югославска република.
"Раните от войната са дълбоко вкоренени в отношенията между трите общности" - мюсюлманска, сръбска и хърватска, които воюваха помежду си", отбелязва Раиф Диздаревич, един от последните президенти на югославската федерация преди кървавото й разпадане през 90-те години.
"Босна е пленница на националистическите сили, разделенията се задълбочават и страната върви само назад", казва със съжаление Диздаревич.
Докато сърбите и хърватите не са посочили дали възнамеряват да отбележат тази годишнина, в петък в Сараево на главния булевард в центъра на града ще се състои концерт пред хиляди празни столове в памет на над 10 000 граждани, убити от сръбските сили при обсадата на столицата, продължила по време на целия конфликт.
Над сто военни журналисти и фоторепортери, отразявали конфликта, ще се съберат също в Сараево.
Първите признаци на войната в Босна са от 1 март 1992 г., когато мюсюлмани и хървати, представляващи мнозинство, казаха "да" на независимостта на референдум, бойкотиран от сърбите.
"Мисля, че този опит да се наложи на сърбите това решение беше грешка", казва босненският анализатор Есад Хеджимович като подчертава, че сърбите са се ползвали вече с военната подкрепа на управляващия режим в Белград.
Хеджимович отбелязва също, че тогавашният лидер на мюсюлманите Алия Изетбегович, който стана първият президент на независима Босна, "залагаше много" на подкрепа на международната
общност, за да се попречи на една война, чията жестокост "бе предвидима".
Войната отне живота на близо 100 000 души и превърна в бежанци над 2,2 милиона души, или половината от населението.
Краят на конфликта бе белязан от клането в Сребреница /Източна Босна/, където близо 8 000 мюсюлмани бяха убити през юли 1995 г. от сърбските сили. Масовото избиване бе определено като геноцид от международното правосъдие.
Четири месеца по-късно споразумението от Дейтън, постигнато под межуднароден натиск, сложи край на конфликта, но доведе до разделянето на Босна на две съставни части - сръбска и хърватско-мюсюлманска, всяка от които с висока степен на автономия, обединени от хлабави централни институции.
"Диалог между съставните части не съществува, те са разделени от стена", казва Диздаревич, като припомня непрекъснатите политически кризи, които тегнат върху бъдещето на страната въпреки заявените амбиции за присъединяване към ЕС.
Фактически Босна е една от най-бедните страни в Европа и безработицата засяга над 40 процента от нейните 3,8 милиона жители, от които всеки четвърти живее под прага на бедността, според ООН.
Днес основните действащи лица по време на войната са или в затвора, или са съдени за военни престъпления от международното правосъдие, или са покойници.
Политическият и военният лидер на босненските сърби по време на конфликта - Радован Караджич и Ратко Младич, обвинени в геноцид, бяха арестувани след дългогодишно издирване и бяха
изправени пред Международния трибунал за бивша Югославия. /БТА/
/Милена Маркова/
Вземете последните новини.png)
