Едно семейство, три армии, един разделен град - Мостар

        Подобно на Босна, Зоран Лакета има сложно минало.
        Той е етнически сърбин, който се е сражавал на страната на хърватите католици в Босна в периода на войната 1992-95 г. срещу брат си, който бил в доминираната от мюсюлмани босненска
армия, както и срещу православните сръбски сили, в които е участвал баща им.
        Попитайте го какъв е и той ще ви отговори, че е "мостарац", човек от Мостар - южен босненски град, разделен на две от смарагдово зелените води на река Неретва.
        Лакета олицетворява сложността на босненския конфликт, която поколеба Запада дали да се намеси при наличието на масово етническо прочистване.
        Двадесет години от началото на войната етническият произход продължава да бъде дълбока разделителна линия. Това се отнася и за Мостар, където хърватите заемат западния бряг, а
мюсюлманите бошняци - източния, в едно неудобно съжителство, което не се повлия от усилията на чуждестранните представители да популяризират реинтеграцията.
        Градът, който има 72 000 жители, разполага с две електрически компании, две телекому-никационни мрежи, две пощенски служби, две служби за комунални услуги и два университета.
        Хърватските и мюсюлманските деца посещават отделни класове и се обучават по отделни учебници.
        Отразявайки ситуацията в останалата част на страната, бюджетът на Мостар буксува под тежестта на двойните институции и етническата политика, която често парализира града.
        Етническото разделяне поддържа две системи на политически назначения. Обединете двете страни и някой ще остане без работа.
        "Всичките приказки за национални спорове са за обществена консумация, така че мюсюлманската Партия на демократичното действие и Хърватската демократична общност да могат да си поделят управлението на града", заяви Мирсад Бехрам, журналист от Мостар, в интернет портала Стармо.

        "СТАРИЯТ МОСТ" ОТ ОСМАНСКАТА ЕПОХА
        Находчив и с белег над лявото си око от удар с прът, Лакета е истинско дете на Мостар, някога етнически най-разнообразният град в социалистическа Югославия, назован на пазачите от времето на османската епоха на Стария мост, който се простира над река Неретва.
        Мостът от 16 век бе разрушен от хърватите през 1993 г., когато хърватите и мюсюлманите, които някога бяха съюзници срещу сърбите, се противопоставиха едни на други, а Лакета и неговият по-малък брат се озоваха от двете страни на реката.
        Баща им вече бе извикан при избухването на войната в сръбските сили, но братята не са се чувствали свързани със сърбите, които Лакета възприемал като паравоенни.
        И двамата млади мъже на наборна възраст, Лакета се присъединил към хърватите, а брат му - към бошняците.
        "Трябваше да сме в армията, за да оцелеем", заяви той.
        "Сега, като се върна назад, всъщност съм стрелял срещу брат си, стрелял съм срещу най-добрите си приятели, но такива бяха времената - войниците са войници. Не съм го избирал, както и брат ми не го е избирал."
        "Представете си - едно семейство в три армии".
        През август 1993 г. братът на Лакета бил убит, на 23 години. Лакета, който тогава бил на 25 години, бил ранен месец по-късно. Баща им се сражавал до края на войната през декември 1995 г.
        "Това беше съдба. Оцелях най-малкото, за да разказвам тази история, така че подобно зло да не се случва никога повече на никого."
        Чуждестранните наблюдатели в Босна многократно се опитваха да преодолеят разделението на Мостар, включително и буквално, когато изградиха отново извития Стар мост в оригиналния му стил за сумата от 10 милиона евро.

        НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ
        Новият Стар мост бе открит през 2004 г. и бе наречен символ на оздравяването. Разделението обаче остана.
        Преди две години по улиците се появиха камари боклук, а пожарникари, които не си бяха получили заплатите, блокираха пътища, тъй като противниковите националистически партии спореха
за бюджета на града.
        Сега насрочените за октомври местни избори може би ще бъдат отложени заради спор между мюсюлмани и хървати за това как трябва да бъде избран кметът на града.
        Сред обикновените граждани на Мостар има такива, които общуват с другите, както и такива, които не са прекосявали моста, откакто хърватската и мюсюлманската армии сключиха мир в
началото на 1994 г.
        Те бяха свързани в Хърватско-мюсюлманска федерация, която заедно с автономната сръбска република образуваха Босна и Херцеговина след войната - тромава държава с византийска сложност и точни етнически квоти.
        "Преимуществото на Мостар е, че хората тук се срещат, те могат да имат директен контакт всеки ден, докато в останалите градове те въобще не се срещат", посочи западен дипломат на работа в Босна.
        От друга страна, каза той, "това място се превръща в гореща точка, защото хората живеят заедно".
        В разгара на войната Лакета и неговата съпруга - етническа сръбкиня са кръстили предвидливо новородените си дъщери Данеа и Деа - имена, които не са типични за никоя от враждуващите общности в Босна.
        Лакета смята, че в Босна няма бъдеще за вече порасналите му деца, където той е сред 26-те процента в трудоспособна възраст, които са регистрирани като безработни.
        "Дадохме им неутрални имена, така че никой да не ги разпознае, никой да не може да ги поставя в етнически групи и да каже, че според имената си те са мюсюлмани, хървати или православни", каза Лакета.

"Изминаха 20 години, откакто започна войната, а пазачите на тези три етнически клетки ограбиха всичко от тази държава".
            /БТА/Мария Димитрова/