/в. Гардиън, 5 април 2012 г., редакционен материал/
Още доста първични избори остават в надпреварата на Републиканската партия за номинирането на кандидат-президент. Сред тях е най-голямата награда от всички - Калифорния, на 5 юни. Преди това има избори на 24 април в Пенсилвания, роден щат на бившия сенатор консерватор Рик Санторъм, поради което е задължително той да победи там. Санторъм обаче не успя да спечели последните три първични избора тази седмица, особено в политически заплетения Уисконсин (където през юни под натиска на синдикати избирателите ще гласуват дали републиканският губернатор да прекрати преждевременно мандата си), и това изпрати безпогрешно послание. Както посочи вчера един
коментатор, краят на състезанието се вижда. Ако Санторъм не успее да направи малко вероятно завръщане през следващите няколко седмици, надпреварата ще е решена. Съперникът републиканец на Барак Обама през ноември ще е бившият губернатор на Масачузетс Мит Ромни.
Победата на Мит Ромни не е изненадваща по никакъв начин. Той винаги е бил фаворитът. Съперни-ците му идваха и си отиваха. Той е един от най-опитните кандидати. Той има голямото преимущество
да притежава огромно лично богатство, натрупано по времето, когато е в частната инвестиционна компания "Бейн кепитъл". Той се възползва (благодарение на неограничените дарения, разрешени
от американския Върховен съд през 2010 г.) от предизборен политически комитет за действие (ПКД) с колосален паричен фонд - т. нар. супер ПКД, който е изцяло посветен на кандидатурата му и който успя да похарчи повече от опонентите му на всеки един етап от надпреварата. Освен това е важно да се отбележи, че той е републиканският кандидат, който е с най-големи шансове срещу Обама. Ромни не трябва да бъде подценяван.
В този смисъл републиканците отново устояват на силния импулс да изберат кандидата, който се нрави най-много на войнствената консервативна база на партията. Вместо това те подкрепят кандидата, който има най-голяма вероятност да привлече подкрепа извън републиканските среди, да спечели
гласоподаватели и независими, както направиха през 2008 г., като предпочетоха Джон Маккейн. Този избор доказва, че прагматизмът не е напълно мъртъв вътре в партията. Но този избор има висока цена. По време на първичните избори републиканските гласоподаватели на няколко пъти имаха възможността да се обединят зад Ромни и не го направиха. Щат след щат мнозинството от републиканците не гласува за него. Това се случи отново в Уисконсин и Мериленд тази седмица. Това е кандидат, който открито не е обичан от партията си.
Ромни трябваше да се бори усилено, за да получи номинацията. Без неговите пари и некадърността на опонентите му е съмнително дали той би направил това. Той е вероятно най-малко лошият от
кандидатите, които партията можеше да избере. Но е изправен пред още по-трудна битка сега - първо да убеди партията си да застане зад него, а след това да убеди американците, че ще е надежден заместник на Обама. /БТА//Теодора Тодорова/