САЩ, Иран, Сирия: големият турски дипломатически шпагат

Как да бъдеш едновременно приятел на Вашингтон и на Техеран? Как да  осъдиш сирийския режим, който Иран поддържа?  Амбициозната турска дипломация прави шпагат - една поза, която може да бъде рискована, както показва въпросът с иранската ядрена програма.

Иран уведоми в сряда, че желае да организира в Ирак, а не в Истанбул, предвидените за средата на април преговори с международните сили за неговата спорна ядрена програма.

“Турция е изключена вече от /иранския/ парламент и правителство. Ние предложихме Багдад и ако другата страна го приеме, ще бъде Багдад”, заяви председателят на комисията по външни работи в иранския парламент Алаедин Боруджерди.

Изборът на Истанбул за тези преговори между Иран и групата  “5+1” (САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания, Германия) бе оповестен от американския държавен секретар Хилари Клинтън.

Турция - растяща икономическа сила и мюсюлманска страна член на НАТО, води хиперактивна дипломация, която някои определят като “неоосманска”.

Страната бе домакин на предишните преговори по иранската ядрена програма през януари 2011 г., демонстрирайки готовността си да действа като честен посредник между своя ирански съсед и западните сили, които подозират Иран, че подготвя ядрено оръжие.

Дали иранците, които защитаваха само преди седмица Истанбул като най-доброто място за подновяване на преговорите,  искат да накажат Турция за това, че стана домакин в неделя в същия град Истанбул на Конференция на приятелите на Сирия, която даде своята подкрепа за сирийската опозиция?

“Не можем да си затваряме очите за законните искания на населението на Бахрейн и Йемен и да претендираме, че защитаваме исканията на сирийското население”, заяви говорителят на иранското външно министерство Рамин Мехманпараст пред правителствения ежедневник “Иран”.

Иран подкрепя режима на президента Башар ал Асад, който продължава кървавите репресии срещу своите опоненти, докато Турция отново осъди режима в Дамаск по време на срещата в Истанбул, редом с американците.

Иран и Турция не престават да потвърждават приятелските си отношения и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган бе отново на посещение в Техеран миналата седмица.

Но не всички турски решения в последно време се харесат на Иран.

“Не се опитвайте да следите от много близо външната политика на Турция, ще рискувате да си изкривите врата”, пише в своя блог френският изследовател Жан Марку, специалист по района.

Турция отхвърли санкциите, наложени на Иран от ЕС и САЩ, които се опитват да блокират износа на ирански петрол.

Но тя бе също така приветствана от Вашингтон заради това, че е намалила с 20 процента вноса си на ирански петрол.

Анкара прие също миналата година на своя територия радар за ранно предупреждение от противоракетния щит на НАТО, насочено срещу Иран.

Техеран протестира неколкократно по този повод срещу Турция, провокирайки заплетените обяснения на Анкара.

Турция, традиционен съюзник на САЩ, която днес е управлявана от умерен ислямистки режим, се ползва от военната подкрепа на Вашингтон в борбата срещу кюрдските бунтовници - болезнен проблем на всички турски правителства от 1984 г. насам.

Социологическо проучване показа в края на март опасенията на турското обществено мнение по отношение на иранските ядрени проекти.

Петдесет и четири процента от турците смятат, че страната им трябва да се сдобие с ядрено оръжие, вместо да разчита на защита от НАТО, ако Иран се сдобие с тази технология, сочи проучването, направено по поръчка на Центъра за икономически изследвания и външна политика.