Преди двайсет години босненците искаха да вярват в мира, но получиха куршуми

“Знаехме, че нещо се крои, но излязохме на улицата, за да искаме мир”, си спомня професор Здравко Гребо, имайки предвид демонстрацията на 5 април 1992 г. в Сараево, когато сръбски снайперисти стреляха срещу събралото се пред парламента множество.

Двайсет години по-късно той признава, че “наивно” е вярвал, че може да се предотврати избухването на войната в Босна, белязана с най-големите ужаси, извършени в Европа след Втората световна война.

На 5 април 1992 г., в навечерието на признаването от Европейската общност на босненската независимост от бивша Югославия, около 50 000 демонстранти от трите главни етнически общности в страната /мюсюлмани, сърби и хървати/ се събраха пред парламента в Сараево, за да кажат “не” на войната.

Професор по право в университета в Сараево, Здравко Гребо си спомня   как му се обадили по телефона в редакцията на едно радио, в което водел предаване.

“Бяха демонстрантите, които ме попитаха имам ли смелостта да ги подкрепя”, казва той.

Миломир Ковачевич, босненски фотограф, който днес живее в Париж, си спомня харизмата на професор Гребо.

“Когато той дойде, множеството го посрещна с възгласи.  Всички вярваха, че той знае какво да направи, за да отдалечи опасността от конфликт и как да се отървем от правителството и националистическите партии, които символизираха разделението”, добавя Ковачевич.

Неговите фотографии, направени по време на демонстрацията, бяха изложени през март в една галерия в Сараево и свидетелстват за тези драматични моменти.

“Искам да живея”, “Искаме мир”, пише на плакатите.  Демонстрантите издигаха портрети на Йосип Броз Тито, починалият през 1980 г. югославски президент, символ в очите им на “хармонията между народите” на югославската федерация.

Хелена Фазлич по това време била на 23 години. Тя е хърватка, дошла в Сараево, за да се омъжи за мюсюлманина Самир.  Младата двойка усетила заплахата от разделение и се присъединила към демонстрантите.

“Демонстрирахме с убеждението, че няма никакъв шанс да избухне война у нас, където мултиетничността бе нещо напълно нормално”, разказва тя.

Президентът на Босна Алия Изетбегович правеше многократно успокоителни изявления, че няма да има война. Хелена и Самир му вярвали.

“Решихме да имаме дете. Девет месеца по-късно родих момче в Германия, където избягах. Самир остана в обсаденото Сараево”, си спомня Хелена.

Столицата бе обсадена от босненските сръбски сили по време на целия конфликт от 1992-95 г. между мюсюлмани, сърби и хървати. Във войната загинаха около 100 000 души.

“Мислех, че можем да запазим мира, но бях наивен, защото тази война вече беше подготвена. Цялата логистика бе готова”, казва професор Гребо.

Машинописка в парламента, Олга Сучич излязла от работа, за да се присъедини към демонстрантите, насочили се към барикада, издигната от сръбските паравоенни на неколкостотин метра по-нататък.

Тя бе убита няколко минути по-късно от снайперист на моста, който днес носи името й и това на Суада Дилберович - първите две жертви на обсадата на Сараево.

“Чух вик и след това видях Олга да пада в локва кръв.  Хората не смееха да се приближат, защото се опасяваха, че отгоре стрелят”, разказва Хидает Делич, тогава фотограф на югославската агенция Танюг, също ранен по време на демонстрацията.

Убита на 34 години, Олга Сучич имаше двегодишна дъщеря Нора.

“Преди да умре, тя казала на един журналист, че има две деца и че ще се бори с цената на живота си, за да предотврати войната”, разказва Нора.