сп. “Икономист”, 7 април 2012 г.Тези дни дори и най-добрите познавачи на Китай не са наясно какво се случва. Ясно е обаче, че в Пекин има силно политическо напрежение след уволняването на шефа на Комунистическата партия в Чунцин Бо Силай на 15 март. Неговите опоненти сякаш затягат примката около него. Едновременно с това внезапното пресичане на клюките в интернет показва страха на властите, че вътрешните вражди в партията могат да станат прелюдия към големи безредици.
След протестите на площад Тянанмън през 1989 г. единството стана приоритет номер едно на китайските лидери. В навечерието на протестите признаците за разногласия в ръководството насърчиха интелектуалците реформатори и студентите да издигнат глас за политически промени.
Сега, когато партията се готви за промени по върховете по-късно тази година, борбата за власт може да предизвика дестабилизация. Нервността, с която властите реагираха на Арабската пролет миналата година, разполагайки големи полицейски сили в централните части на градовете, показа колко са притеснени.
На 31 март, няколко дни след като в интернет плъзнаха неправдоподобни слухове, че могъщи поддръжници на Бо са извършили опит за преврат в Пекин, властите предприеха демонстрация на сила. Те заповядаха на двете най-големи търсачки, обслужващи микроблогове - Sina и Tencent - да наложат тридневна забрана на една от най-популярните функции за потребители - възможността да коментират мнения, поствани от други потребители. (Всяка от двете търсачки има над 300 милиона регистрирани потребители). Арестувани бяха шестима микроблогъри, някои от тях изявени, за разпространяване на слухове. Според един от тези слухове в нощта на 19 март в столицата се движели военни автомобили.
Не е изненадващо, че мнозина китайци търсят от непроверени източници в интернет информация за враждите по върховете. След уволнението на Бо властите запазиха пълно мълчание за причините. Не казаха и защо Ван Лицзюн, който някога бе дясната ръка на Бо, се опита да избяга в американското консулство на 6 февруари. Ван вероятно е арестуван. Бо също може би е задържан под някаква форма, макар че засега остава член на Политбюро. Пълно мълчание цари и за смъртта на британския бизнесмен Нийл Хейууд, намерен мъртъв през ноември в хотелската си стая в Чунцин, за когото се твърди, че е действал като посредник в някои сделки на семейство Бо. Има слухове, че семейство Бо е изпаднало в немилост, както и за смърт при подозрителни обстоятелства.
Бо Силай се надяваше да се издигне по-късно през годината и да стане член на Постоянния комитет на Политбюро - деветчленния висш ръководен орган. Връзките на семейството и фактът, че Бо е син на един от водачите на революцията, бяха смятани за предимство. Още неколцина “принцове” като него вероятно се готвят да заемат високи постове през есента. Сред тях е Си Цзинпин, “аристократ”, който почти сигурно ще оглави партията.
Засега сякаш поддръжниците на Бо са в отстъпление. Най-новите признаци за това са медийни съобщения за задържане по подозрения в икономически престъпления на Сюй Мин, богатия шеф на химическата компания Shide Group в Далян. Като ръководител на североизточния град Далян през 90-те години Бо се е сближил със Сюй. Китайските власти често атакуват политически фигури, като разбиват поддържащите ги групи хора.
Въпреки това някои от привържениците на Бо са все така настъпателни. Бо е сред лидерите на идеологическата левица, които искат държавата да засили ролята си във всички сфери - от индустрията до социалните грижи. Един от тях е Фан Цзинган, който поддържа уебсайт на левицата и има книжарница в Пекин, и двете с името “Утопия”. Той твърди, че има заговор на Америка, на Световната банка, на мозъчни тръстове на Запад и “предатели” у дома, които искат да разгромят Бо и “Чунцинския модел”, предвиждащ наливане на пари в големи социални проекти и държавни предприятия.
Поддръжниците на Бо са особено критични към Световната банка и доклада, изготвен от нея заедно с държавна експертна група и публикуван през февруари. Според Фан предложенията в доклада за либерализиране на финансите и за намаляване на държавните предприятия са злонамерени. Неговите възгледи, макар да не са широко споделяни от представителите на новата средна класа в Китай, изразяват нагласата на част от китайските политици - от новоизлюпени маоисти до ултранационалисти и хардлайнери от политическия елит.
Ударът по интернет може би е знак, че китайските лидери отново сплотяват редици. Нито хардлайнерите, нито реформаторите искат улични безредици. Когато през 2009 г. в северозападния район Синцзян избухнаха етнически размирици, правителството
прекъсна достъпа до интернет в целия Синцзян. Сега властите предупредиха въодушевените микроблогъри в Китай, че няма да се поколебаят да сторят същото и с техните форуми.