Петата колона на Пекин*

Те изграждат най-голямата мрежа в света, осигуряват си петрол в Африка, въртят сделки в Будапеща, купуват жилища във Ванкувър.  Влиянието на “китайците в чужбина” се засилва в целия свят, както и в самия Китай.

Ванкувър - на Робсън стрийт, търговската улица на града на тихоокеанското крайбрежие, градският пейзаж е доминиран от азиатски, най-вече китайски лица. Ванкувър вече отдавна не е провинциално селище на границата на Запада, а космополитен мегаполис, който е белязан силно от китайското влияние. Както и от страха от масовите покупки на недвижими имоти от китайски инвеститори.

Сингапур - Целият град е един китайски квартал.  Политическият и икономически елит на южноазиатската страна набира кадри сред отлично образовани китайци, които с меката си власт направляват града държава към нови успехи.

Сидни - в университското градче на Нов Южен Уелс в южната част на най-големия австралийски град се разхождат хиляди китайски студенти. Те се хранят и празнуват в центъра на Сидни, където вече се е появил голям китайски квартал.

Йоханесбург - в Сирилдейн в хълмистите покрайнини на града през последните години също изникна китайски квартал - последица от бързото увеличаване на китайското присъствие в Африка.

Прато, Италия - по тясната уличка Виа Пистойезе почти всички магазини и ресторанти са китайски, а в града законно или незаконно живеят близо 50 000 китайци.

Пет града на пет континента. Пет примера за глобалната експанзия на китайците, от които 40 милиона живеят и работят извън Китай.

Никоя друга нация в света няма по-голяма диаспора, впечатляващо е не само количеството, но и качеството.

“Това са най-умните и амбициозни китайци, които родината е създала”, коментира британският писател Робърт Гест, чиято книга Borderless Economics (“Икономика без граници” - бел. прев.) анализира новите миграционни потоци в света.

“Китайците в чужбина” изграждат глобална мрежа и са свързани не толкова едни с други, колкото с родината. “Китайците в чужбина” често са подценявани на Запад, но имат значителна роля за възхода на Китай - те насочват към страната инвестиции за милиарди, чрез тях от цял свят се стичат всякакви видове ноу-хау.

В бъдеще те ще направят Китай още по-силен, тъй като връзките им с родината стават все по-тесни.

“Китайците в чужбина” са забележителна група. Сред тях има търговци и собственици на ресторанти, работници в перални и перачи на пари, мафиоти и шпиони, студенти и професори. Тази разнородна група е обединена от езика, произхода и любовта си към родината, ако не се броят малцината дисиденти в изгнание.

За разлика от диаспорите на много други народности китайците в чужбина не прерязват корените си, а тъкмо обратното.

“Те силно се идентифицират с Китай”, посочва британският експерт Мартин Жак.

Тясната връзка се гради от много поколения, още от първата изселническа вълна, която започва през 15 век. Втора голяма вълна идва през 19 век, когато китайците са търсени като евтина работна ръка за западните колониални сили в Азия и при строежа на железниците в САЩ.

Без значение накъде се насочват, китайците се държат заедно, помагат си и довеждат приятелите и роднините си. Видими знаци за тези тенденции са китайските квартали, възникнали почти в цял свят. Най-известният е в нюйоркския Долен Ийст Сайд - в тесния район е претъпкано от ресторанти и магазини, кланови и бандитски организации, чиито граници с мафиотските триади са доста размити. Тази базова структура се простира във всички китайски квартали.

Индонезия, Малайзия, Виетнам, Тайланд - капиталите са в китайски ръце

В Северна Америка китайците управляват най-вече законни или незаконни малки предприятия, а в Южна Азия те са многобройни.  Заради големите им икономически успехи е района тайландският крал Рама Шести някога дори ги нарекъл “евреите на Ориента”.

Доминацията на китайците в този районе сега е още по-силна.  В Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Виетнам китайци контролират 70 % от капитала, въпреки че са едва 6 % от населението. В тези страни, както и в бившата британска колония Хонконг, китайските бизнесмени са изградили могъщи концерни.

Например, Lippo Group в Индонезия, която е собственост на клана Риади. Патриархът, 82-годишният Моктар Риади има отлични връзки и с удоволствие се хвали с достъпа си до президента на САЩ Барак Обама. Групата, която работи най-вече във финансовия сектор, се е разширила бързо в други страни, най-вече с приятелската помощ на “китайци в чужбина”.

“Създаването на мрежи е тяхната бизнес стратегия”, посочва преподавателката в Харвардския университет Роузбет Мос Кънтър, която е направила подробно  изследване за Lippo Group.

Lippo Group не е единственият случай. В Азия има десетки конгломерати с многомилиарден бизнес, които са основани от китайци - OCBC Bank (собственост на фамилия Ле, Сингапур), Asiaworld Group (Тан, Филипини), Sinar Mas (Виджая, Индонезия), YTL (Еон, Малайзия) и Kuok Group (Куок, Малайзия).

Легендарна е славата на хонконгския магнат Ли Кашин, който вече е на 83 години. Неговите два конгломерата Cheung Kong и  Hutchison Whampoa работят в множество области - от търговия на дребно и недвижими имоти до телекомуникации, най-вече в Китай, но и в международен план.

В Европа собственост на концерна е мобилният оператор Hutchison 3G, в Германия има дял от веригата дрогерии Rossmann, въпреки че Ли е известен по-скоро с умело сключената сделка за много милиарди с Mannesmann за придобиването на Vodafone през 2000 година.

Конгломератите на “китайците в чужбина” работят по напълно различен начин от западните концерни, те са силно диверсифицирани и херметично затворени.

“Западните компании се доверяват на правото. Китайците обаче вярват на роднините и приятелите си”, отбелязва Робърт Гест.  Поради тази причина всички конгломерати са семейни компании, често вече второ или трето поколение. И подобно на случая с Ли Кашин дядовците са дошли от Китай без пукната пара.

“Хай Гуей” - огромна банка за умове

От края на 70-те години в чужбина емигрират вече не само бедни китайци, но интелигентните - студенти, които временно емигрират най-вече към Австралия, Канада и САЩ. Целта им са елитните университети, където благодарение на прилежността си винаги са сред най-добрите абсолвенти.

От 1978 година, когато започва реформаторката политика на Дън Сяаопин, близо 1,2 милиона китайци са избрали този начин да се образоват и 300 000 вече са се върнали, допринасяйки силно за интернационализирането и отварянето на страната.

“Много от хората, които се връщат у дома, имат ключова роля за обвързването на Китай със света”, казва Дейвид Цвайг, професор в хонконгския университет за наука и технологии.

Никоя друга нация няма толкова голяма банка за мозъци, обучаващи се в чужбина, едно от големите предимства на ерата на индустриализацията. Преселниците не само са у дома си и в двата свята, средно те са и по-креативни от сънародниците си, получили образование в родината. Това сочат резултатите от изследване на Уилям Мадокс Е., френската бизнес школа, което проучва способностите на емигрантите в света.

Завръщащите се в Китай (наричани “Хай Гуей” - морски костенурки) често са предприемачи, най-вече в областите на интернет и инфомационните технологии, и използват контактите си в страните, където са живели.

Примери за тази тенденция са Лян Цзянчжан и Шън Нанпън, Двамата правят кариери в американски компании и през 1999 година се връщат в Китай. Скоро след завръщането си основават Ctrip, който вече е най-използваният сайт за пътувания в Китай и от 2003 година успешно се котира на фондовата борса Nasdaq, а контактите на двамата бизнесмени на Уолстрийт идват тъкмо на място.

Завръщащите се твърдят, че условията в западните страни вече са много по-лоши, отколкото в бързо развиващата се родина. В Китай може да се гради, да се основава, бързо да се направи кариера и бързо да се спечелят пари.

По този начин “Хай Гуей” вече заемат водещи позиции в чуждестранните компании в Китай, а мнозина се изкачват и до върховете на западните концерни майки. Има хора като 50-годишния Дахаи Юй, който е достигнал до съвета на директорите на Evonik.  Те доминират разрастващата се китайска индустрия на венчърен капитал; те са инвестициони банкери, които помагат при листването в чужбина на големите държавни компании. И печелят все по-силно влияние в глобалната политика.

Централният банкер Мин Чжу, например, миналата година можеше да стане ръководител на Международния валутен фонд (МВФ), но Пекин все още е твърде рискова точка, за да му да се даде този пост. Сега Чжу все пак е част от 5-членния ръководен екип на Фонда. Близо 20 % от китайските министри и заместник-министри са следвали в чужбина, според Чън Ли от вашингтонската Brookings Institution.

Един от най-влиятелните “завърнали се” в Гао Сицин. Сега 58-годишният бизнесмен заема офис на 17-ия етаж на футуристичен небостъргач в центъра на Пекин, от който се вижда министерството на външните работи. Гао е следвал в САЩ, а сега е президент на China Investment Corporation (CIC) - могъщия държавен фонд с инвестицонен портфейл от 400 милиарда долара, а 80 % от ръководителите на фонда са “китайци от чужбина”.

50 000 клетки за мишки

Завърналите се са прекарали средно по 10 години в чужбина - пет години за следване, пет за работа. Дори след връщането си у дома обаче мнозина от тях непрекъснато се движат между двата свята. “Циркулация на мозъци” вместо “изтичане на мозъци”.

Много от “Хай Гуей” не избират между родината и страната, в която са били, а просто живеят и в двата свята. Съпругата и децата заради образованието са в Канада или САЩ, а мъжът остава в Китай и върти там търговия. “Това е често срещан модел”, посочва Рупърт Хугеуърф, основател на “Hurun-Reports” и един от най-добрите познавачи на класата на китайските милиардери.

Постоянни трансгранични пътувания има и в научните среди.  Професор Сюй Тян седи в спартански обзаведения си офис в новия кампус на шанхайския университет “Фудан”. Около него има клетки, много клетки - около 50 000, с по четири или пет мишки.

За мнозина подобна обстановка би била адска, но за Сюй това е раят - той е един от водещите генетици в света. Поради тази причина три месеца годишно идва в Шанхай за изследвания, а през останалите девет преподава в Йейлския университет в САЩ, където заминава едва 22-годишен.

Повечето чуждестранни инвестиции в Китай идват от “китайци в чужбина”

Между сънародниците в и извън страната текат не само знания, но и пари. Повечето чуждестранни инвестиции идват не от западни компании, а от “китайците в чужбина”. Никоя друга страна не получава толкова много частни парични преводи от сънародници зад граница - близо 30 милиарда долара годишно.

Тъй като “китайците в чужбина” вече са станали толкова значими, партийното ръководство ги цени високо. Има много официални организации, които ухажват емигрантите и се опитват да ги върнат в “Поднебесната империя”. Още през 1978 година е създадена Overseas Chinese Affairs Office (OCAO), която е на пряко подчинение на правителството.

Организацията вече има представителства във всички провинции и големи градове. Градовете открито се домогват до завръщащите се, а над 100 общини са изградили индустриални паркове специално за тях.

Освен тези материални примамки партията и държавата предлагат и различни мероприятия - празниците и фестивалите трябва да сплотяват общностите в чужбина. На 1 октомври, Денят на провъзгласяването на републиката, се провежда прием за заслужили “китайци от чужбина”. Висшите ръководители се появяват лично и успешно апелират към патриотизма на сънародниците в чужбина.

Универсално оръжие на китайското ръководство

Китайците в чужбина са лоялни към своята родина. Някои дори са толкова предани, че се включват в дейността на тайните служби. За разлика от съветското КГБ китайското министерство на държавната сигурност не набира скъпи агенти във “вражеската страна”, а се обръща към многобройните “китайци в чужбина” и китайски туристи, които в повечето случаи предоставят информацията безплатно.

“Те работят с хиляди китайски студенти, туристи, командировани бизнесмени и учени в САЩ”, твърди американският експерт по тайните служби Дейвид Уайз.

“Китайците в чужбина” са нещо като универсално оръжие на китайското ръководство. Те носят пари и знания, имат връзки, а при нужда шпионират по малко - и са по целия свят.

/Превод от немски с малки съкращения: Елена Савова/

*Изразът “пета колона” се появява в началото на октомври 1936 година през Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява по радиото, че “метежниците водят четири колони към Мадрид, а петата е в самия Мадрид и в решаващия момент ще удари в тил”. От този момент словосъчетанието “пета колона” става нарицателно с отрицателен смисъл, синоним на “предателство отвътре” - бел. ред.