ЗАЩО СЕ ПРЕМЪЛЧАВАТ ГЛОБАЛНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА КОМУНИЗМА? (Първа част)

„Защо да дразним народа, защо да си припомняме това, което вече е минало? Минало? Какво е минало? Нима може да мине това, което не само не сме се опитвали да изкореним и да лекуваме, но това, което дори се страхуваме да назовем... То и не си отива, и никога няма да си отиде, и не може да си отиде, докато не признаем, че сме болнu... А тъкмo това не пpaвuм.”

Лев Толстой

Минало ли е комунизмът? Нима можем да поставяме този въпрос днес, когато все още много хора смятат, че той никога не е се е състоял? Когато нашите посткомунистически идеолози все още твърдят, че той предстои, вече „пречистен от грешките и деформациите”, отново като „светло бъдеще на цялото прогресивно човечество”? Какво да кажат тогава останалите, огромното мнозинство от хората, които не принадлежим към това комунистическо „прогресивно човечество”?

Те ли са „реакционното човечество”? Тези, които смятат не само че комунизмът вече се е състоял, но че това е било най-мрачното минало, най-реакционната и най-мракобесната част от световната история.

Пръв опит в световен мащаб да се прочете страницата, която показва как комунистите „ощастливяват” човечеството се прави в „Черната книга на комунизма”. В нея се обяснява и защо в световен мащаб престъпленията на комунизма продължават да бъдат прикривани, премълчавани или омаловажавани. Защо на практика досега те не са подлагани на оценка нито от историческа, нито от морална гледна точка. Тук моята цел е да допълня и разширя причините за този трудно оспорим факт. А след това ще добавя и специфични български причини да се премълчават или омаловажават и до днес престъпленията на комунизма в българското публично пространство.

Наистина едва отскоро започнаха да се разкриват архивите, които заедно с многобройните устни разкази и писмени доказателства показват, че още от самото си възникване комунизмът, независимо че се самоопределя като „светъл идеал на цялото прогресивно човечество” като политическа практика има криминален характер и терорът е бил едно от главните средства при налагането му над всяка покорена страна.

„Дойдох до дълбокото убеждение, че октомврийският преврат е контрареволюция, положила началото на създаването на криминална, деспотична държава от руско-азиатски тип. Пише за първата комунистическа революция в света не друг, а идеологът на съветската перестройка Александър Яковлев (Вж. Яковлев,А., Здрач, С. 2003) Изстрадан извод на един честен политик, които днешните (пост)комунистически мракобеси наричат „предател”, „агент на ЦРУ”, разрушител на прекрасния комунистически строй (който уж не бил осъществен). Но много преди него до този извод са стигнали милионите жертви, смазани от кървавия ботуш на революционните комунистически примитиви.

Не е възможно изчерпателно да се посочат многобройните престъпления срещу морала, човешката цивилизация и националните култури, които съпътстват комунизма в цялата му история. Навсякъде по света комунистите разрушават хиляди паметници на световната култура – Ленин и Сталин, ограбват, разрушават или превръща в обори хиляди църкви в Русия, Чаушеску унищожава историческото сърце на Букурещ, за да издигне мегаломански сгради и булеварди; Пол Пот събаря камък по камък катедралата в Пномпен и оставя джунглата да погълне храмовете в Ангкор; по време на маоистката културна революция безценни съкровища са унищожени и изгорени, севернокорейските комунисти унищожават безценни религиозни и културни паметници на будистката цивилизация.

Но колкото и да са страшни за засегнатите нации и цялото човечество тези разрушения от гледна точка на бъдещето, нищо не може да се сравни с масовите убийства на милиони хора -мъже, жени и деца! Въпреки цифрите, които са приблизителни, много трудно точно определими и изискващи още множество уточнения, може да се направи равносметка, която дава представа за размерите на феномена и позволява да се проникне в сериозността на проблема. Според „Черната книга на комунизма” в СССР за почти 75 години комунизъм са убити по непълни данни над 20 милиона души. В Китай – 65 милиона убити, във Виетнам – 1 милион убити. В Северна Корея – 2 милиона убити. В Камбоджа – 2 милиона убити. В Източна Европа – 1 милион убити. В Латинска Америка – 150 хиляди убити. В Африка – 1 милион и 700 хиляди убити. В Афганистан – 1 милион и 500 хиляди убити. Международното комунистическо движение и комунистически партии, които не са на власт са допринесли за убийството на десетки хиляди граждани на своите страни... Общата сума на жертвите на комунизма доближава до 100 милиона убити.... Според други изчисления жертвите са много повече. (Например според А.Солженицин жертвите на комунистическата революция само в Русия от 1917 г. до 1991 г. са над 60 милиона)

Веднага след публикуването на „Черната книга на комунизма” обаче десетки възмутени леви изследователи от цял свят протестираха срещу тези разкрития. За тях тези данни за жертвите на комунизма не са шокиращи, а твърде преувеличени. Дори според Никола Верт (един от авторите на „Черната книга на комунизма, който е допуснат в архивите на КГБ след нейното публикуване във Франция), „...ние знаем броя на разстреляните от 1921 г. насетне, дотогава никакви статистики не са водени. За времето на гражданската война е доста трудно нещо да се каже. От 1921 до 1953 има много точни данни от най-различни съветски институции, които сочат, че около 1 млн. човека са разстреляни след решения на разните извънсъдебни инстанции - тройки, двойки, НКВД, особени съвещания и т.н. От този милион около 800 000 души се падат на Големия терор - 1937-1938. Знаем също колко точно човека са преминали през системата на ГУЛаг-а и лагерите - от началото на 30-те до 50-те те са повече от 15 млн., като от тях половин милион са загинали. Третата група цифри засяга депортиранията, започвайки с кулаците и завършвайки с немците, карачейците, черкезите, ингушетите и т.н., и т.н. - около 6,5-7 млн. човека. От тях половин милион загиват, предимно старци и деца. Но, както винаги става в историята, цифрите, установени от историците, са по-малки от циркулиращите в публицистиката, литературата и т.н. Това обаче е нормален процес, него наблюдаваме и при геноцида на нацистите срещу евреите: и там цифрите на историците се оказаха значително по-ниски от тези на публицистиката”.( Верт, Никола. За СССР - могъщ и рухнал, в. Култура, бр. 2, 18 януари 2002,с. 12.)

С други думи, без да се отказва от автортвото си в „Черната книга на комунизма”(както лъже един от неокомунистическите идеолози у нас), Никола Верт, въз основа на проучения от него архивен материал на КГБ ни казва, че в действителност вследствие на терора между 1921 и 1953 г . са загинали общо близо 5 милиона души. Като се има предвид, че по време на Гражданската война от 1918 до 1921 г. според някои други изследователи са загинали или умрели от глад между 2 и 3 милиона души, а по време на „Гладомора”, организиран от комунистите по времето на „колективизацията на земята” през 1930-1931 г. само в Украйна и Централния черноземен район на Русия умират от глад около 6 млн. души, както и жертвите на лагерите и затворите след 1953 г. то може да се пресметне, че броят на жертвите на комунизма в СССР, посочени в „Черната книга..” не е завишен. А може да се окаже, че жертвите са много повече, особено ако вземем предвид и жертвите от войните, които болшевиците разпалват по кървавите граници на СССР от образуването до самия му край.(СССР воюва с Полша, Украйна, Грузия, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Япония, Китай, Германия, Италия, Унгария, Словакия, България, Хърватско, Афганистан...)

Според свързания с КГБ руски изследовател Земсков по времето на най-масовия терор при Сталин от 1934 до 1953 г. са репресирани средно около 1 милион души годишно. С други думи общо репресираните за този период са по-малко от 20 млн. А починалите в лагери, затвори и други изправителни учреждения са по-малко от 2 млн., т.е. загиналите от комунистическия терор в периода 1934-1953 г. са много по-малко от посочените в „Черната книга на комунизма”. При това се изтъква, че по-голяма част от убитите били криминални, а не политически затворници. (Вж. Земсков, В. Н. Гулаг (историко-социологическип аспект), Социологические исследования, 1991, № 7, с. 8-10.

Все едно да питаме за жертвите на  Холокоста изследователи от Гестапо. Те, при това много по-аргументирано и точно според акуратно водените немски архиви и по времето на Хитлер ще ви докажат, че никакъв Холокост не е имало” (Вж. по по-подробно, М.Дойчев, Политическата коректност...)

От своя страна левицата във Франция заклейми „Черната книга на комунизма” като „пропагандно-идеологическа фалшификация” на крайната антикомунистическа десница. (Вж. Gilles Perrault, Loin de l’Histoire, une opération à grand spectacle, Communisme, les falsifications d’un “livre noir”, Le Monde diplomatique, Édition imprimée — décembre 1997 — Pages 22 et 23. През следващата година възмутени френски левичари съчиниха “Le livre noire du capitalism, в който приписаха всички престъпления в света през последните три века на капитализма...”)

В България нашата възмутена левица също реагира. ((Вж. Проданов, В., Ролята на насилието в историята на държавния социализъм, сп. Везни №8-9, 2005, с.11-36. От същия автор и „Насилието в модерната епоха”. Две издания на неокомунистическо издателство , странно защо носещо името на великия българин – националист, „русофоб” и „социалистофоб” Захарий Стоянов)

Всъщност проблемът тук не е дали жертвите на комунизма по време на сталинизма са 2 или 20 милиона. Проблемът е, че се подменя проблемът! А той е за отговорността на комунистическата идеология, на комунистическата партия и комунистическата държава като източник на тези репресии, като причина за тяхната поява и епидемично разпространение.

„Войната на числата” всъщност подменя въпроса за вината и отговорността. И никакви нови соц-идеологеми като тази за „догонващото развитие” като източник и предпоставка за използването на „извъникономическа принуда” може да обяснят политическия терор над населението в СССР и останалите комунистически държави.