Николай ФлоровТова е заглавието на нашумялата книга на израелския историк Шломо Занд (The Invention of the Jewish People). Книгата заслужава внимание поне по две много важни причини: първо, Шломо Занд е поканен от Института по българистика и от Института за литература към БАН да изнесе публични лекции, и второ, авторът на статията «Залезът на патриарха» Милен Велчев (кафене.нет от 6 април) намира, че това събитие «ЩЕ УВРЕЖДА СТРАДАЩИТЕ ОТ ОБЩЕСТВЕНО-РЕЛЕВАНТНА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ СТУДЕНТСКИ МОЗЪЦИ».
Както виждате, драги български студенти, пред вас е писач с недвусмислена амбиция за монопол на мисълта и явна любов към абсолютната истина. Новината, че Шломо Занд ще изнесе лекции в България, прави чест на българския академичен свят и е доста рядко събитие за студентския живот в България, особено на такава тема като Израел и евреите. И за да не оставим мозъците на българските студенти в толкова «обществено-релевантна имунна недостатъчност», аз реших да преведа мнението на един от най-достъпните източници на информация в нашето време, тоест Уикипедия, за книгата на Шломо Занд. Следва превода.
«Най-известната книга на Занд е «Измислицата за еврейска нация», публикувана за пръв път на иврит в 2008 под заглавието «Кога и как бяха измислени евреите», преведена на английски в следващата година. Според мнението на ляво-центристкия израелски вестник «Хаарец», «книгата се опитва да докаже, че евреите никога не са съществували като «национална раса» с общ произход и са всъщност цветиста смес от групи, които в различни исторически етапи са приели еврейската религия. Той твърди, че за известен брой ционистки идеолози митичното възприемане на евреите като древен народ е довело до истинско расистко мислене».
Една част от мнението на Занд е че хората, които са живели първоначално в Израел, не са били изселени след въстанието Бар Кохба. Той твърди, че по-голямата част от днешните евреи в света се състои от индивиди или групи, приели юдейската религия в по-късни етапи. Освен това той твърди, че историята за изгонването на евреите е измислица на ранните християни, за да набират евреи в новата вяра. Занд пише, че «християните са искали следващите поколения евреи да вярват, че техните прадеди са били изгонени като наказание от бога». Според Занд повечето от евреите не са изгонени от римляните и са оставени да живеят в страната. Той определя броя на изгонените в границите на не повече от десетки хиляди като продължава, че много от евреите са приели исляма след завоеванията на арабите и са асимилирани от тях. Неговото заключение е, че първичните палестински араби са били евреи.
Обяснението на Занд за раждането на измислицата за израелски народ като група с общ етнически произход може да се обобщи по следния начин: през деветнайсти век в Германия интелектуалци от еврейски произход, повлияни от народностния характер на немския национализъм, са си поставили целта да «пресъздадат» един народ с горещото желание да създадат съвременна еврейска нация. Като се почне от историка Хайнрих Грец, еврейските историци са започнали да описват историята на юдаизма като история на една нация, която имала царство, превърнато в скитащи хора и накрая върнати отново на родните си земи.
Занд също коментира, че: «Вярно е, че аз съм специалист по история на Франция и Европа, а не на древния период . В Израел аз бях критикуван за това, че пиша за израелска история когато европейската история е моя специалност. Но книга като тази имаше нужда от историк, запознат със обичайните принципи за историческо изследване, използвани от академиците в останалата част на света.»
Занд обаче съвсем не е първия, който подлага на критика измислиците в еврейската история. Преди него например е много по-известния Артур Кестлер, познат на българския читател с книгите «Мрак по пладне» и «Тринайстото племе».
Кестлер (нерелигиозен) в интервю от 1950 за английския вестник «Еврейска хроника» казва, че евреите трябва или да емигрират в Израел, или да се претопят в народите, където живеят. В «Тринайстото племе» той излага теорията си, че евреите ешкенази не произхождат от древните жители на Израел, а от хазарите – тюркски народ от района на Кавказ. Смята се, че те са приели юдаизма в осми век и са били принудени по-късно да мигрират в западна посока към днешна Русия, Украйна и Полша. Кестлер твърди, че доказателство за липсата на генетична връзка между библейските евреи и ешкеназите би премахнало расистката основа на европейския анти-семитизъм.
Израелският ционизъм и досега не може да му прости за неговото посегателство върху «чистотата» и етническото единство на евреите. Нещо повече – в 2000 година бяха проведени и генетични изследвания, целящи да отхвърлят съмненията за етническата мозайка на Израел и останалите евреи по света. За Израел и до днес продължава кошмара с многото североамерикански евреи, които се ориетират или към християнството, или към будизма.
Кратки биографични данни за Шломо Занд. Роден в Линц, Австрия в полско-еврейско семейство с комунистически и антиимпериалистически възгледи. В 1948 семейството се установява в Яфа, Израел. Първо членува в Израелския Комунистически съюз, после го напуска и в 1968 става член на радикалния анти-ционистки съюз Матцпен. Разочарован напуска и него в 1970. Отказва предложение на Израелската Компартия да следва киноизкуство в Полша и в 1975 завършва история в Тел Авивския университет. От 1975 до 1985 следва и преподава в Париж, където защитава докторат на тема «Жорж Сорел и марксизма». От 1982 преподава в университета на Тел Авив, както и в Калифорния, Бъркли и Висшия институт за обществени науки в Париж.