Правителството създава олигархично-монополистичен модел

Евгений Дайнов, в. "Дневник"

Невинаги става така, както искаме. Или както казваше едно време руският премиер Виктор Черномирдин: "Искахме да стане както трябва, а то стана, както обикновено." Може да искаме например да сме бързи и издържливи, но това няма как да се случи, ако само лежим пред телевизора и нагъваме дюнери.

Иска или не, правителството създава олигархично-монополистичен модел на обществено устройство. Това е резултат не от заявените цели на управлението, а от начина, по който се управлява. Парадоксът е, че уродливият резултат е плод на поредица от действия, които в началото бяха добронамерени и искрени.

Стилът на управление на Борисов - намери човека

В първите две години от мандата на ГЕРБ се избистри персоналният стил на управление на Бойко Борисов. В неговата картина за света проблемите са резултат от дейността на конкретни хора. Следователно, за да се реши някакъв проблем, трябва да бъде намерен човекът, който го причинява. С този човек да се говори и той да бъде убеден да престане.

Известно време този подход действаше безотказно, тъй като подобни хора бяха канени в кабинета на премиера. Приемаш посетителя на собствена територия, премиерът включваше на "мах" своята несъмнена харизма и нещата се оправяха.

Повечето проблеми, тормозещи страната, не са плод от дейността на конкретни хора. Това са системни дефекти, произвеждани от липсата на реформи, т.е. на разумно преподреждане – на даден сектор.

В този начин на управление обаче има съществен, принципен дефект. Повечето проблеми, тормозещи страната, не са плод от дейността на конкретни хора. Това са системни дефекти, произвеждани от липсата на реформи, т.е. на разумно преподреждане – на даден сектор. Никаква смяна на министри, например не може да реши нещата там, където системата е дефектирала. Справка – сюжетът с министерската въртележка в Министерството на здравеопазването.

Разбиране за този характер на проблемите проблесна в седмиците след изборите от есента на 2011-а. Бойко Борисов и ключовите негови министри обявиха курс към ускорени реформи по целия фронт – за да има видими резултати, генериращи обществена подкрепа, към момента на парламентарните избори. Този курс обаче не продължи дълго. Правителството не успя да си представи системите от действия, водещи до промяната на нереформираните сектори – и реформите бяха зарязани.

Отказът от реформи - ключовият момент от живота на кабинета

Това несъмнено е ключовият момент в живота на това правителство. Отказът от реформи разкри неспособността на изпълнителната власт да контролира, управлява, насочва и променя подопечните й системи на държавата. Но все пак краят на мандата е далеч и все нещо ще трябва да се прави. И то започна да бъде правено – с много сериозни последствия за държавата.

Държавното ръководство отново се втурна да търси решенията на проблемите – този път на системните проблеми – на принципа "да намерим човека, за да се договорим с него". Така се постъпи наскоро в случая с "ГОРУБСО - Мадан".

Държавното ръководство отново се втурна да търси решенията на проблемите – този път на системните проблеми – на принципа "да намерим човека, за да се договорим с него". Така се постъпи наскоро в случая с "ГОРУБСО - Мадан". След като години наред никакви държавни институции не бяха задействани, за да бъдат решени проблемите на миньорите, се стигна до персоналната намеса на премиера. Борисов огледа ситуацията, идентифицира човека, който да реши проблема - Николай Вълканов, и му прехвърли концесията на ГОРУБСО.

В случая нищо не е решено по държавнически. Съществуват десетки институции, които са получавали заплати (и бонуси) и не са си свършили работата в качеството на инструменти на държавата. Утре, ако те продължават да правят същото, същият проблем ще изникне другаде. И пак ще се търси човекът.

По-опасно е търсенето на човека за дълготрайно решаване на държавни задачи. Това особено често се случва в политиката тогава, когато има някаква криза, в случая – икономическа; и се търсят бързи, магически решения. Тогава властта не само започва да вярва на всеки минаващ продавач на чудеса, но и си назначава такива от средите на своите приближени.

Властта не само започва да вярва на всеки минаващ продавач на чудеса, но и си назначава такива от средите на своите приближени.

Неотдавна например станахме свидетели как държавната върхушка реши да скърши кризата, като постави икономиката на България върху ски. Посочен бе и човекът - един банкер, който да свърши тази работа. В областта на медиите също има човек, решаващ проблемите – друг банкер, струпал с парите на банката си медийна империя, подкрепяща работата на правителството. Има си такива хора и в областта на транспортната инфраструктура, комуникациите, енергоносителите, лекарствата, селското стопанство и пр.

Идеята на правителството е очевидна: ако цял един сектор е в ръцете на наш приятел, ние ще можем да държим нещата под контрол, като постоянно си общуваме с него. Ако не е един човек, а са хиляди фирми, това няма как да стане.

Да, ама институциите на държавата съществуват именно защото трябва да се взаимодейства с хиляди и милиони фирми и граждани. Ако всичко можеше да се реши персонално, нямаше да има нужда от институции. Заместването на личните контакти с институции, както преди над 100 години посочи философът Макс Вебер, е самата същност на съвременното общество.

Държавното ръководство прави нещата по начин, който противоречи на самата идея за държава.

Да приемем, че не става дума за корупция – за това "нашият" човек някак персонално да ни се отблагодарява. Да приемем, че всичко се върши в обществен интерес. Дори и така да е, крайният резултат е напълно недопустим – освен ако не се намираме в Централна Азия, а ние не се.

За да може един човек да контролира цял сектор, това трябва да бъде оформено законодателно. Оттук – така наречените лобистки закони, като например поправката "Витоша ски" в Закона за горите. Ако не може да стане по законодателен път, ще трябва условията да са нагласени така, че винаги отгоре да е "нашият" човек. В сферата на комуникациите например това е вече практика, за което правителството ще бъде шамаросано от Брюксел.

Правила за конкретни хора и разпад на държавата

Получава се така, че правилата, вместо да са общовалидни, се правят за конкретни хора. А това обезсмисля самата идея за правото. Защо да има конкретни закони за конкретни хора, след като е по-просто и по-евтино властта да посочва с пръст и да казва – той е?

Получава се и друго. Формира се икономика, контролирана от шепа хора – класическата картина на олигархичното управление. А олигархията убива всяка обществена енергия и всеки законов ред.

Всеки от тези "наши" хора освен това по необходимост става монополист, т.е. печели не от конкурентоспособност, а от господстващо положение. Това пък убива пазарната икономика, в която успехът се формира по правила, недопустими за монополистите. Налагайки своите правила, монополите буквално убиват самата възможност да има икономика.

Колкото и да са добри намеренията на правителството, те не струват пукната пара, когато водят до разпад на държавата, обществото, икономиката и всекидневния живот на гражданите.

При всички положения резултатът е, че не става онова, което ние искаме като граждани – а