Топлофикационният феод

Винаги са ме удивлявали практически неизчерпаемите ресурси на управленската кретения в България. И всеки път, когато река – е те това вече не може да бъде – се оказва, че не само може, но и дни по-сетне някой овластен кретен вече го е надскочил.

 Та вероятно и този път така. При все че този път става дума за нещо важно – а именно кога живеем: в началото на 21 век ли, или в разцвета на средновековието. Защото – оказва се – на един зам. министър му скимнало да закрепости българските граждани. Не в преносния, а в най-буквалния смисъл на думата.

 Казусът е: имаш централно отопление – следователно ще го имаш во веки веков. Или поне до края на дните си – а сетне крепостното право на топлофикацията ще бъде прехвърлено върху твоите деца.

 Ама няма не искам, няма не мога, няма не ми стига заплатата, респективно пенсията. Щом в апартамента ти стърчи култовия чугунен радиатор, твоята принадлежност към него е разбираща се от само себе си. Нещо повече – това е цивилизационният избор на държавата за твоята скромна персона. Ако не ти харесва тази отредена ти зависимост –върви да спиш на улицата или на палатка.

 Това – накратко казано – е концепцията, предложена съвсем не на шега от новия зам. министър на икономиката, енергетиката и туризма Валентин Николов, който до неотдавна беше народен представител от ГЕРБ. Според неговото високо отговорно мнение не би трябвало да се допуска отказ от топлоснабдяване, ако вече сте абонат на топлофикация. Трябвало да се наложи пълна забрана върху подобни волунтаристични и национално безотговорни откази.

 Това обаче съвсем не е всичко. Новаторските идеи на новия Вальо Топлото отиват и по-нататък. Оказа се, че той бил сторожник също и на идеята за закрепване на положението на топлофикационния монополист, като се забрани на абонатите да използват друг вид отопление.

 Да, да – правилно прочетохте – „като се забрани“.  Държавата – европейската държава, за която уж ратува ГЕРБ – влиза във вашия дом, за да позволява и забранява. И това според въпросния зам. министър не било негова измислица, ами цивилизована практика в редица страни. Дребни подробности като правата на човека и правото на собственост очевидно са без каквото и да било значение.

 Аз обаче бих направил алтернативно предложение. Да се закрие индустриалната кретения, наследена от социализма и наречена „централно парно отопление“  – поради неефикасност, нерентабилност и в качеството си на генератор на феодални рефлексии. При нежелание от страна на държавата да предприеме такава стъпка – да го направят гражданите, като откажат да плащат феодалния петдесятък. Да отрежат подстанциите на топлофикационния феодал, да ги продадат за старо желязо и с парите да си купят локални парни котли, които да вържат към съществуващите инсталации.

 Отоплението ще им струва два пъти по-евтино, а и икономиката може да дръпне, ако държавата се сети да използва ненужните вече ТЕЦ-ове за други цели. Но дори и да не го направи, спестените разходи от закриването на топлофикационния феод ще дадат едно рамо на държавния бюджет, като същевремено повишат качеството на живот – а и самочувствието на българските граждани.