Израелски писатели “за” и “против” мерките срещу Гюнтер Грас

Израелската Асоциация на писателите, пишещи на иврит, заклейми позицията на Гюнтер Грас като “срамна и неморална” и поиска от Международния ПЕН клуб “публично да се дистанцира от Грас и да излезе с декларация срещу всяко делегитимиране на Израел и еврейския народ”. “Още преди следите от свастиката да са изчезнали от дрехите му, Грас се присъединява към кръстоносния поход срещу Държавата Израел”, заклеймява Гюнтер Грас  Асоциацията в публичното си изявление в понеделник. “Грас трябва да изчисти дрехите и миналото си, да покаже разкаяние за дните, когато е служил в нацистката армия на смъртта, защото неговото ужасяващо изявление хвърля черна сянка върху всичките му произведения!”

 Председателят на асоциацията Херцел Хакак призова израелските и чужди писатели да осъдят Грас, а Нобеловия комитет  “да прецени този случай”.

 Известни израелски писатели обаче протестираха срещу решението на министъра на вътрешните работи Ели Ишай да обяви Гюнтер Грас за персона нон грата. Йорам Канюк, който критикува Грас за миналото му и че не разбира Израел, смята решението на вътрешния министър за лошо и се пита какво е следващото, по-силно средство срещу писателското слово след забраната за влизане в Израел.

 Ронит Маталон реагира: “Тълпата реве, а Ишай я предвожда. Може би ще го качи на Нави Мармара и ще го потопи? Това е една глупост. Каква критика Ишай е в състояние да понесе? И откога въобще Ишай има отношение към културата? Та той до вчера и името на Гюнтер Грас не беше чувал. Има политици, чиито изявления са просто безсмислени.”

 Еял Мегед смята: “Това е голяма чест – да бъдеш обявен за персона нон грата от самия Ели Ишай. Ишай през живота си не е прочел и един ред от Гюнтер Грас, няма ни най-малко понятие кой е той, не е чувал за “Тенекеният барабан”, той е невежа, расист и тъмен човек.” Еял Мегед пояснява, че в никакъв случай не оправдава Грас, но има писатели, които не бива да бъдат бойкотирани. “Той е един от най-важните прозаици на ХХ век и е немислимо Израел, където живее народът на Книгата, да има такъв министър на вътрешните работи. В такъв случай и аз съм персона нон грата.”

 Алон Хилу: “Такава забрана е недемократична и няма смисъл. Дори и Грас да е изразил своето мнение не по най-добрия начин, трябва да се води диалог, а не просто да го отрежеш. Така нищо не се постига.”

 Проблематична липса на толерантност към критиката – смята израелският историк на холокоста Том Сегев, който иначе критикува позицията на Грас. “Нуждата да криминализираш критиката е много опасна автократична тенденция през последните години. Това е голяма демагогия. Нетаняху и Либерман са експерти в това. Всяка критична дума незабавно ще бъде представена като признак на антисемитизъм.”

 На обвиненията в антисемитизъм и нацистко минало Грас отговаря с отказ да промени мнението си за опасността от антииранската политика на Израел. Той отхвърля обвиненията в антисемитизъм и заявява, че критикува израелското правителство, както и германското правителство, което продава въоръжение на Израел. Отхвърляйки обвиненията в антисемитизъм, Гюнтер Грас отбелязва, че антисемитизмът е станал причина за табу върху критиката спрямо израелската политика, а такова табу не бива да има.

 За своето произведение Гюнтер Грас казва, че не застава на страната на Иран, а призовава международната общност да контролира и двете страни в конфликта. 

Салман Рушди, срещу когото беше издадена фетва в Иран и обявена награда за убийството му заради книгата “Сатанински строфи”, писа в Туитър:

 “ОК, може да не одобрявате, може даже да се възмущавате от поемата на Гюнтер Грас, но да му налагате забрани е инфантилна реакция на обидени. На думите трябва да се отговаря само с други думи. Нека не забравяме, че Гюнтер Грас е автор на най-великите литературни отговори на нацизма – “Тенекиеният барабан”, “Котка и мишка”, “Кучешки години”. Да бъдеш войник във Вафен-СС не означава да си нацист. Да си авторът на “Тенекиения барабан” означава, че заслужаваш голяма почест.”

 В сряда Гюнтер Грас каза, че досега два пъти е бил обявяван за персона нон грата – веднъж от комунистическия режим в ГДР и веднъж от военната хунта в Мианмар и че тонът на израелския министър на вътрешните работи му напомня на шефа на ЩАЗИ Ерих Милке.