Какво означава името? За Македония - всичко

Когато лидерите на държавите членки на НАТО се срещнат следващия месец в Чикаго, четири страни ще се състезават за членство в трансатлантическия алианс. Единственото нещо, което пречи на малката балканска държава Македония да стане държава членка, е нейното име, съобщава агенция МИА, цитирайки статия в списание “Форин полиси”.

Босна все още трябва да извърши конституционни реформи преди да стане подходяща за членство в НАТО. Грузия, която неотдавна бе обявена за държава кандидат за членство в алианса, е възпрепятствана от руската окупация на нейна територия. Черна гора получи План за действие за членство в НАТО - последната стъпка преди членство в алианса, и се движи напред със стабилно темпо, припомня списанието.

Македония обаче, която получи Плана за действие за членство в НАТО още през 1999 г., най-вероятно няма да получи в Чикаго официална покана за членство в НАТО, тъй като държавата членка на алианса Гърция все още иска Република Македония да си смени името.

“Кандидатурата на Македония беше блокирана от Гърция заради продължаващия 17 години спор за името на страната”, съобщи Би Би Си по време на заседанието на НАТО в Букурещ през 2008 г. “Атина смята, че това представлява претенция към територията на нейната северна провинция, която също се нарича Македония, и иска Бившата югославска република Македония (БЮРМ) да смени името си и да стане например Нова или Горна Македония”.

Сега, четири години по-късно, спорът не е по-близо до решение. Неотдавна 54 конгресмени изпратиха писмо до президента Барак Обама, в което искат той да помогне да се сложи край на тази безизходица.

Силно се надяваме, че вашата администрация ще осигури това НАТО да предложи окончателно заслужената официална покана на Македония и да се присъедини към алианса на заседанието, се посочва в изпратеното писмо от конгресмените Кандис Милър и Майк Търнър.

В писмото се посочва, че Македония е изпълнила всички критерии за членство в НАТО, като се цитират думите на Обама, който през април 2009 г. заяви: “радвам се за деня, в който ще приветстваме с добре дошла Македония в алианса”.

По време на операциите на НАТО в Косово през 1990 г.  Македония предложи на 360 000 косовари убежище, тя се бори рамо до рамо със силите на НАТО в Ирак и Афганистан. Македония трябва да бъде поканена в палатката на НАТО, се посочва в писмото.

Подкрепата на Конгреса за присъединяването на Македония е осигурена с два закона в Конгреса. Версията на Сената за проектозакона за засилването на НАТО беше представена от страна на американския сенатор Ричард Лугар, а версията за Конгреса - от Майк Търнър.

И все пак спорът за името на страната продължава да препречва пътя й към членство.

Американският вицепрезидент Джоузеф Байдън се срещна с македонския премиер Никола Груевски във Вашингтон през февруари 2011 г. След срещата Белият дом изпрати съобщение, в което се казва: “Вицепрезидентът изрази надежда, че Македония и Гърция ще решат заедно дългогодишния спор за името, и Македония ще продължи напред, искайки членство в НАТО, както и с изпълнението на нейните евроатлантически стремежи”.

Адвокатите на Македония за членство в НАТО помислиха през декември миналата година, че е намерено решение за спора, когато Международният съд в Хага постанови с 15 гласа “за” и един “против”, че Гърция е нарушила международните си задължения с блокирането на приема на Македония в НАТО под името “Бивша югославска република Македония” - име, което според македонците е разумен компромис, пише списанието.

Според администрацията на Обама обаче това съдебно решение не е променило ситуацията около спора. Говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Томи Виетор спомена следното изявление, направено по време на заседанието в Букурещ през 2008 г.

“Признаваме усилената работа и ангажименти, които показа БЮРМ за ценностите на НАТО и операциите на алианса. Благодарим  за техните усилия да изградят мултиетническо общество. В рамките на ООН много участници се опитаха усилено да решат спора за името, но алиансът констатира със съжаление, че тези преговори не дадоха резултат. Затова решихме, че поканата за БЮРМ ще й бъде връчена веднага, когато бъде постигнато взаимно приемливо решение за името. Окуражаваме преговорите да продължат без отлагане и очакваме да приключат по-бързо. Съюзниците остават ангажирани с тази позиция”, казва Виетор.