Антон Ходасевич, “Независимая газета"Тази седмица в Минск се очаква освобождаването на политически затворници и завръщането на европейските посланици, което трябва да означава възобновяване на диалога с Брюксел. Въздухоплавателните администрации на двете страни разчитат, че авиационните съобщения между Беларус и Русия ще се запазят. Интересното е, че в случая експертите виждат връзка между активирането на Беларус по европейското направление и авиационния конфликт с Русия.
В края на миналата седмица Минск три пъти каза на Брюксел, че иска да прекрати по-нататъшната ескалация на конфликта. Първо се изяви президентът Александър Лукашенко. По време на съвещание по въпросите на външната политика той даде да се разбере, че е готов да изпълни главното условие за възобновяването на диалога с ЕС - освобождаването на политическите затворници.
“Що се отнася до тези, които са помолили за помилване, в близко бъдеще ще разгледам тези въпроси”, каза беларуският президент относно опозиционните дейци в затворите, назовавайки ги “така наречените политически затворници”. Наистина беларуският президент се опитваше, както винаги, да покаже, че владее положението и че не е принуден да прави отстъпки. “Ние не сме против нормализацията на отношенията с ЕС, но без какъвто и да бил натиск и шантаж”, уточни Лукашенко. За да засили позицията си на диктуващ условията, той предупреди Европа, че възможността за връщането в Минск на посланиците на страните от ЕС ще се разглежда индивидуално. “Ние с министъра на външните работи се разбрахме, всяка страна и всеки посланик да разглеждаме персонално, що се отнася до връщането им в Беларус”, каза той.
Информацията за възможното връщане на посланиците след 8 април се появи преди седмица, като в нея се цитираха европейски източници. Тогава писахме, че Минск ще възприеме този ход на ЕС като капитулация. Опитът на Лукашенко да диктува на Европа условията за примирието потвърждават тази теза. Наистина експертите възприемат заявленията на Лукашенко за прекалено самоуверени. “Ако сега Минск се опита да дели посланиците на добри и лоши, няма да има никакво разреждане на напрежението”, смята политологът Валерий Кабалевич. Според него, заплахата за избирателен подход към посланиците от ЕС е почти “войнствена реторика”, защото със своята колективна демонстрация европейските дипломати показаха, че позицията им е единна.
Вероятно властите в Беларус сметнаха, че такъв осеян с условия сигнал към Брюксел може би изглежда недостатъчен и затова с по-пространно и по-меко разясняване на позициите на Минск се зае външният министър Сергей Мартинов. “Ние не молихме европейските посланици да си заминават оттук”, оправдаваше се той. “Ние предложихме на двама конкретни посланици да заминат за консултации, като се подразбираше да заминат, може би, за една седмица. Ответната стъпка на евросъюза беше явно непропорционална”, поясни министърът.
В петък в диалога с Европа влезе и ръководителят на президентската администрация Владимир Макей. Той разказа на Брюксел как може да бъде постигната демократизацията на Беларус. Само че не по пътя на санкциите, заяви Макей и в качеството на желателен за Минск пример даде ситуацията преди президентските избори. “Тогава, както помните, имаше развихряне на демокрацията; към администрацията на президента действаше обществено-консултативен съвет. Минският форум беше неформална платформа за обществено-държавен диалог, протичаше конкретен разговор по същество за усъвършенстването на беларуското законодателство в духа на европейските ценности. Готови сме да се учим от челния опит”, уверяваше Макей очевидно не телевизионните зрители в Беларус.
Лукашенко “фактически предлага на ЕС мир”, твърди Валерий Кабалевич. Според експерта главното опасение на ръководителя на беларуската държава е, че тя ще бъде лишена от домакинството на световното първенство по хокей на лед през 2014 г. “Конгресът на Международната хокейна федерация, на която ще бъде разгледан този въпрос, трябва да се състои през май. Затова трябва да бъдат размразени отношенията с ЕС, за да бъде постигнато положително решение”, предполага политологът.
Друг фактор, която принуждава Минск да потегли към примирие с Брюксел, са отношенията с Русия. Експерти предупреждаваха, че след завръщането на Путин в Кремъл Москва ще започне да изисква от Лукашенко да се разплати за оказаната му външнополитическа и икономическа подкрепа. На първо място във вида на достъп до беларуския пазар и участие в приватизацията. Експертите предполагаха, че това ще се случи не по-рано от есента, но разразилата се “въздушна война” показа, че може и да няма отсрочка. “Руско-беларуската “битка на аеропланите” не е война на авиокомпаниите за зони на влияние на пазара. Това е война между Лукашенко и Кремъл, в която Кремъл демонстрира по какъв начин “ще убеждава” беларуския лидер, смята Николай Халезин, сподвижник на бившия кандидат-президент и настоящ политзатворник Андрей Санников. “Кремъл не планира да купува “Белавиа”, а иска да вземе компанията заради дълговете й, желателно заедно с още десетки национални компании”, смята политикът.
Ако се съди по изказванията на представителите на авиационните власти на Беларус, по същия начин възприемат същината на конфликта и официалните кръгове в Минск. “С такива действия “Аерофлот” се стреми да завладее беларуския авиопазар”, окачестви причините за конфликта заместник-генералният директор на “Белавиа” Игор Черпинец. По думите му именно “Аерофлот” е бил инициатор на писмото, изпратено от министерството на транспорта на Руската федерация за ограничаването на полетите до регионалните въздушни портове в Русия.
Ще напомним, че миналия четвъртък руското транспортно министерство предупреди беларуските си колеги за това, че от 13 април “Белавиа” няма да може да изпълнява никакви полети до нито един руски град освен до Москва. Понастоящем беларусите летят до Санкт Петербург, Екатеринбург и Калининград.
Страните се обвиняват взаимно в неспазване на договорите и уверяват, че нямат намерения да отстъпят от позициите си. В Москва смятат, че в Единното икономическо пространство (ЕИП)* не трябва да има никакви ограничения, а в Минск твърдят, че трябва да има паритет в честотата на полетите в съответствие с двустранните договорености. “Белавиа” възнамерява да оспорва пред Стопанския съд на ЕИП забраната за полети до руските региони и да продължи да ги изпълнява”, каза в ефира на местната държавна телевизия ръководителят на компанията Анатолий Гусаров.