Константин Павлов, http://komitata.blogspot.com/Почина проф. Ботьо Тачков (нахапаният от кучета човек). Трябваше ли?
Когато се обърне колата, пътища много.
Не ми се иска да съм на мястото на близките му, нито да спекулирам от тяхно име, но предполагам, че не критикуват толкова правителството, общината или самите кучета (които, така или иначе, толкова си могат).
Ако са като хората, които познавам – значи най-вече съжаляват, че са послушали желанието на световноизвестния професор да прекара последните си дни в България.
А той е бил един от тези „щастливи“ пенсионери, който е имал избор къде да остане и май е направил грешния.
Кой е виновен?
За съжаление има само два верни отговора:
1. Виновни са тези, които държат властта.
2. Виновни са тези, които са дали власт на тези, които са на власт.
Защо?
Защото в демократичните държави насилието е държавен монопол и само властта може да упражнява или да допуска насилие и то при строги правила и строг контрол. Никой друг.
Разбира се, хора загиват и при форсмажорни обстоятелства (от силата на природата), но надявам се, че никой не слага бездомните кучета при земетресенията.
Не за друго, ами не говори много добре за способностите ни като цивилизация, защото не показва, че сме стигнали твърде далеч от пещерите.
Когато някой голям началник не приеме оставката на заместника си, който отговаря за даден ресор, той поема отговорността вместо него.
Тоест, тя ни казва – „Аз смятам, че зам. кметицата си гледаше работата/изпълняваше каквото аз ѝ казвах и затова цялата вина нося аз.“
Освен това, не сте забравили, че на последните местни избори не гласувахме за районни кметове, нали?
Още една причина цялата отговорност да се носи от „големия кмет“.
Но крушката (кучето) си има опашка.
Къде е онзи господин, който обясняваше, че без неговата воля никой не можел да стане нито кмет, нито президент, защото той ги вадел от нищото?
Щом заслугата за този кмет е негова, значи и той носи отговорност за смъртта на професора, нали така?
И кметът, и министър-председателят са на политически длъжности, което означава че носят политическа отговорност. А политическа отговорност се носи много лесно – чрез оставки и с избори. Ако трябва, и с предсрочни.
Трябва ли заради една смърт да се носи политическа отговорност?
Това всеки за себе си си го решава. А хората му претеглят акъла и веднъж на няколко години имат право да решават постъпил ли е правилно.
За съжаление, това управление ще остане в историята най-вече с:
– Безсилието си да решава системни проблеми;
– Замитането на същите тези проблеми под килима с помощта на услужливи или безсилни медии;
– Тайно стискане на палци „да се размине“, щото те са „късметлии“;
– Хвърляне на вината върху хора, които не могат да се защитят.
За съжаление, изборът отново си стои пред нас – на кого да дадем власт на следващите избори?
Пак ли изборът е между интелигентни и можещи крадци и добронамерени некадърници?
Хората без опит и без особени управленски умения, които дойдоха на власт през 2009г. показаха, че хем не можаха да се научат как се прави тая работа с държавата, хем май взеха постарому да си дърпат по нещичко от общото.
Кой все пак е виновен?
Ако виновен е този, който трябва да се извинява, то тогава, според министър Найденов са виновни неправителствените организации, които получават пари от чужбина, за да се грижат за кучета (тоест, съществува антибългарската кампания, целяща да унищожи българския народ с кучешки терор, а правителството е безсилно).
Кучетата четат отчетите на НПО-тата, виждат кои са им спонсорите и се овълчват допълнително!
Така мисли министърът.
Според кметицата Фандъкова, не само НПО-тата трябва да се извиняват, трябва да се извинят абсолютно всички софийски граждани (включително и нахапаното момиче от кучета пред общината).
Готъм Сити.
Тъй като мнозинството софийски граждани не са садо-мазо фанатици, които са пожелали масов кучешки терор върху себе си, а просто хора, пуснали бюлетинка за Данчето, аз бих поразмислил за какво точно трябва да се извинят.
Според Данчето, ако магазинът е празен, то виновна е опашката пред него.
И добре де, какъв е изхода?
Да приемем, че партията е фирмата изпълнител, общественото мнение е клиентът, а обществената енергия е валутата, с която се плаща работата.
Нерадостният извод е, че историческият стадий на нашето развитие е все още там, когато:
– наемаме един майстор да ни свърши цялата работа – и плочките да ни налепи, и електричеството да ни прекара и мебелите да ни направи;
– не знаем какво искаме;
– не сме готови да си платим.
Така че няма как да се получи хубаво, ако продължаваме така.
Накъде вървят нещата?
Хич не на добре. Освен кученцата, с нова сила се завръщат други остри проблеми от миналото:
– поръчковите убийства и мутрите;
– несвободните медии;
– етническите проблеми;
– финансовата и икономическа нестабилност;
– неадекватността на образованието;
– неадекватността на здравеопазването;
– съсипването на пенсионните фондове
и т.н, и т.н.
Нито едно от тези неща няма да ни отмине „от само себе си“, а трябва да бъде решено от реални хора в реална обстановка.
Изходът, който виждам сега, ми беше подсказан през февруари.
Протестите против ACTA показаха, че и най-некадърното правителство може да се вземе в ръце и да вземе що-годе правилно решение под натиска на улицата.
Имат ли отговорност протестиращите и организаторите на протестите?
Имат и то голяма. Ако протестите не са организирани така, че общественият интерес, който защитават да е ясен и напълно очевиден, то обществото ще остане апатично и ще подозира двойно дъно в исканията.
(Това не оневинява медиите-парцали и кукловодите, които ще се пържат в ада. Те правят това, което правят за пари. Тоест, много лесно е да бъдат отказани, ако видят че някой ги гони по петите да им иска сметка)
Бързо реагиращото, масово и непримиримо обществено мнение е единствения инструмент, който ни е останал, за да подобряваме живота си.
Ако го използваме редовно, разумно и категорично, ще се появят и организации (партии), които да са на такова ниво, че да посрещнат завишените критерии на обществото. Или пък сегашните ще се постегнат.
Защото няма да има как иначе.
Кой трябва да се включи в протестиране/активизъм/публично изразяване на недоволство/задаване на въпроси/търсене на сметка от властта?
Всеки, на който не му е безразлично къде и как иска да живее.
Хората, които в момента са активисти, не са свръхчовеци. Това са хора, които жертват от личното си време и усилия, за да подобряват нещата.
Тоест, много е вероятно ако се присъединявате към дадена кауза да откриете, че –
– можете да свършите работата по-добре от тези, които я вършат сега;
– нещата може да са организирани по-добре;
– прахосвате усилия напразно и в момента никой не може да ви оцени;
– здравето и нервите никой няма да ви ги плати;
– аплодисментите печелят случайни лица;
Това е нормално и естествено и е част от нещата, които трябва да се преодолеят, за да се свърши работа.
Тогава може и „да се оправим“, което е желаният, възможен, но малко вероятен изход.
PS. Това не е агитация за лидер, партия, движение или фракция – стари, нови или в проект. Това са моите разсъждения на глас.
Това не са и разсъждения против партиите – напротив, аз смятам, че устойчиви резултати могат да се постигнат само от добре организирани партии.
Само че условието за съществуване на такива партии е силна и високоорганизирана обществена енергия.
Вземете последните новини.png)
