ВЕЛИКДЕН ПОД БОТУША НА АЛЬОША

Поради напукване на стените на бургаския катедрален храм “св. Кирил и Методий”, инцидентно бургаските православни люде ще “отпразнуват”  Великден на градския площад, точно в подножието на паметника на червената армия, оброчището на местните комуняги. Какво пък нали  бог е навсякъде? Импровизираният “храм” пък представлява шатра оградена със синджири и нашарена с кръстчета, с пангар за продажба на вощеници. Инсталирана е  и маса, под която верващите ще пълзят, най-вече за здраве. Току до нея се извисява годзилата с шмайзера, а долу в барелефа бронзови партизани се целуват, уста в уста, със загорелите братя освободители. Символиката на целувката добре пасва и на православните намерения за честване на възкресението, понеже и там става дума за една целувка преди разпятието...

Пищните великденски тържества вероятно ще отпочнат традиционно със служение на владиката Йоаникий /известен  напоследък с агентурния си /рускозвучащ/ псевдоним Кирилиевич/. От друга страна можем да твърдим, че вероятната причина за разцепването на катедралния храм е някакво знамение, божи знак, че  онзи отвъд не става каил повече агент Кирилиевич да провежда служението си в олтара на църквата му. Но това е за по-чувствителните натури и  не може да докосне обвития в лой сърдечен мускул на дебелоокия архийерей. Гьонсуратът Кирилиевич е и автор на най-наглите изказвания, избълвани по медиите, по повод отварянето на досиетата на синодалната дружина. Оказва се, че светиня му е вербуван на два пъти. Възможно е и повече да са били, но от запазените документалните данни засега излиза това. Другите вероятно са изгорели регулярно покрай благодатния огън. Възможно е, Кирилиевич системно да се е покайвал пред вербовчика си и да е казвал интригуващи неща, които обаче никога няма да узнаем, поради свещената тайна на изповедта пред оперативен работник.

Впрочем знаменията започнаха три години по-рано. Писах в местен вестник, че десният ботуш на Альоша се е цепнал и че огромният торс на освободителя представлява опасност за минувачите по бургаското ларго, което паметникът на съветските окупатори затлачва вече половин век. Типично по комунистически, макар и мъртъв, истуканът би убил невинни. Очаквах, че ще се намери някой сърцат човек, който да бутне натрапения паметник. Но пристигна бригада заварчици от Лукойл и завариха фаталния ботуш на фосила. След това загрижени люде излъскаха целия паметник. Така българо-съветската заварка бе възстановена, от векове – за векове. А местната младежка организация на БСП/к/ публикуваха протестно писмо, че съм посягал на паметта им…Но не всяка памет става за паметник. Или обратно?

Но ето, че сега с новоосветения храм-палатка, Альоша пак изпъкна. Същевременно ми хрумва, че нов бардак със стари /к/… не става. Но тук, междувременно, се случи и друго знамение и то пак под носа на сливенския владика Йоаникий, /преподобен Кирилиевич/. Костица на Йоан Предтеча бе отмъкната от мощехранилницата, чийто ктитор е лично г-н Бойко Борисов. Възможните вер/е/сии обаче са повече. Възможно е, Йоан Предтеча, като е подразбрал чудодейно кой е сливенският дедо владика, да е отпрашил яко дим  в неведома посока. Това доказва и че другите костици, които са останали на квартира в метрополията, не са от/на/ Йоан, наречен  Кръстител. Твърде вероятно е да са на репресирани и изчезнали безследно след великия Девети септември. Това биха могли да кажат експертите, като откривателя на мощите проф. Попконстантинов  /забравих му агентурното име/. Нека припомним, че Божидар Димитров /агент Телериг/ разпространи новината за откриването на мощите край Созопол, преди десетина години пак той говореше за Ноевият ковчег, открит край българското Черноморие. Абе избран народ сме, няма спор. Ако се появи новият Ной, сигурно избраните в новия ковчег-картотека ще са българи, а понеже и господ е българин… ни  чака такъв живот. Че си викам: дано!

Христос возкресе! Но не рачи в лъжата…