Мачле с глобус

Очевидно правителството през последните месеци се намира под силен натиск.
Руският натиск е традиционно перфиден и включва широка гама инструменти - от отрова, през маргинални кабеларки, активиране на русофилски гнезда, откровена агентура, както и полезни идиоти, рецитиращи "Здраствуйте братушки!"
Другият натиск, американският, е по-директен.  При него  посланикът на САЩ излиза във финансирана от "Америка за България" медия, казва каква е правилната позиция и заявява, че изключително държи на нея, защото така е най-добре за българския народ. А както знаем от букварите, за посланика на САЩ  няма нищо по-важно от добруването на братския български народ. Това добруване му е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.

Този натиск не е нещо чрезвичайно, нито пък ексклузивно. Той се случва във външната политика откакто свят светува. Работата на политиците е да отстояват свой дневен ред в условията на външен натиск.

При особено банановите държави, великите сили си имат свои хора в правителството и по тяхното засилване или немилост може да се съди чии интереси надделяват в добруването (на българския народ). Бойко Борисов се държи с екипа си доста брутално, уволнява, назначава, предупреждава, наказва, праща ги да му купуват цигари. Прави го по телевизора. Но наблюдателният наблюдател вероятно е забелязал, че през последната една година всеки от министрите Николай Младенов, Аньо Ангелов и Трайчо Трайков си е позволявал съвсем директно да отмени  изказване на своя Премиер, без това да доведе до никакви последствия. Трайков за Белене, Ангелов за хеликоптерите" Кугър", а Младенов за... не помня вече за какво.  Едва ли е случайно, че на тях тримата дързостта им се разминаваше, а другите министри помпаха лицеви и скачаха за стотинки...

Тази схема изглеждаше пробита, когато Борисов уволни Трайков. Особено като го вкара в изнервящ задочен спор с Младенов на тема кой е виновен за Катар. Доста анализатори и политици разчетоха в смяната на "американски" министър  маневра за промяна на геополитическата ориентация и поемане на курс към сближаване с Москва. Мораториумът срещу проучването за шистов газ (в разрез с откровено лобиране от САЩ) вече беше подготвил такъв извод. 

И тогава Борисов направи втората маневра. Финт с глобуса.  Решително и еднозначно се отказа от Белене. Форсира  Южен поток (проект, срещу който Америка вече не протестира, откакто включва Турция, а  Набуко се бави) и изтъргува това форсиране на тръбата срещу намаляване на цената на газа. Или поне се опита да изиграе фанфарите на Бакърджиев.

Всичко това нямаше да заслужава толкова дълъг коментар, ако не беше вчерашното действие, което като че ли дори пресоли манджата на прозападната ориентация.

Посещението на Бойко Борисов в Грузия и разговорите за внос на втечнен газ оттам беше дръзка проява. Ден след отказа от Белене, това си е направо провокация към Кремъл. Бързината с която президентът Плевнелиев подкрепи и похвали грузинската визита пък показва, че  става въпрос за добре обмислена стъпка.

Да се откажем от  Белене е шамар по публичния образ на  Москва. Но да отидем в Грузия на следващия ден  е направо политическа обида. Като онази сцена в "Том Сойер", когато Том остави учителя си безсловесен с репликата:
- Спрях се да говоря с Хъкълбери Фин.

Подобен ход на Борисов едва ли може да се случи без да е подплатен със сериозна външна подкрепа и най-вече с гаранции за бъдещето. Гаранции от САЩ и Европа. По енергийната тема интересите на САЩ и Европейския съюз в голяма степен съвпадат или поне не си пречат. 

Колкото и да имаме склонност да третираме  Борисов като фолклорен герой, той едва ли ще си спретне мачле с глобуса хей така, от порив на природата.

По всичко личи, че ако задържи този курс ГЕРБ ще получи подкрепата на САЩ и ЕС (ЕНП) за да повтори управленския си мандат.  Тази подкрепа ще има различна форма - благосклонен финансов и медиен ресурс, покани/гостувания на водещи политици, публични похвали и потупвания по рамото. Шенген ще падне, най-малкото по море и въздух, вероятно ще паднат американските визи.

Изхабяване на всяка власт и недоволството от управлението на кабинета Борисов няма как да не доведат до загуба на доверие. Възможо е ГЕРБ  да получат мнозинство по чисто математически път, ако в парламента влязат само 3 партии и има голямо преразпределение, но и тази хипотеза звучи невероятно, доколкото изисква поредица от  събития, в това число висок резултат  при висока избирателна активност. Много по-вероятно е на ГЕРБ да се наложи да търсят коалиция с онези субекти (извън БСП), които няма да успеят да удушат.  Външният натиск върху последните да приемат офертата също ще бъде голям.  Затова обходни маневри и тестване на послания в тази посока вече направиха Борисов и Костов, Н.В. отиде до Брюксел, а госпожите Кунева (България на гражданите)  и Сидерова (екс България на българите) правят нови партии, за да се включат според силите си в добруването на народа.

За Синята коалиция ще става все по-трудно да спори с ГЕРБ  по геополитически теми и ще се принуди да свие критиките си до естетически забележки и въпроси на вътрешната политика. Инак казано, до битовизми с претенция,   "секторни политики", всъщност до нещата, които  вълнуват хората, които не се вълнуват от политика.

И престанете да ме гледате втренчено.  Няма да ходя при  Меглена Тачева, нито при Миглена Плугчиева, нито при Миглена Ангелова...