ДА ЗВЪНИ КАМБАНАТА!

        Колко сме наивниците ?!

        Имам предвид наивниците, оцеляващи в България. Тези, които си плащат данъците, гласуват на избори, не се занимават с далавери, работят за унизително ниска заплата, не успяват да запишат детето си в детска ясла или детска градина, не крадат, не пречат на другите да крадат, почти спират на знак „Стоп” и си траят за безобразията, които се извършват ежедневно в държавата.

         Питам, защото имам усещането, че сме много малко. Вярно, че не е наша работа да оправяме държавните проблеми, но те ЗАТОВА СА ТОЛКОВА МНОГО! И на обикновените гърци не им е работа да се месят в работата на правителството си, но го правят. Резултата е налице – при стотици милиарди евро заем, още толкова опростени, дори безработните гърци получиха по триста евро за Великден. За тия които работят и особено за държавните служители да не говорим – те получиха бонуси над хиляда евро. Не за друго, а защото не си мълчат като нас, българите.  Какво получихме ние за светия празник? – Един гол ... понеделник! Казано е дори в народната поговорка: - „Едно дете не заплаче ли, не му дават да яде!”. А ние умираме мълчешком...

         Упрекват ни, че сме черногледи, че сме все недоволни и несъгласни с никой, и нищо. Ами то си е така. Такива сме. Но само като фактология. Като реакция сме най-съгласните и послушни граждани на планетата. Ако утре управляващите решат да ни колят, нищо чудно да се наредим на опашка, да си чакаме чинно реда и дори някой да се пререди.

         Все си мисля, че дори глупците и наивниците трябва да си имат клуб, партия или някаква организация, които да им защитават интересите. Защо обаче ние сме неорганизирани? Защо сме беззащитни срещу едно установено, явно и доказано от години зло – ЧЕРВЕНАТА  ТОЯГА, под формата на БСП, ДПС, ДСБ, СДС, ГЕРБ и още сто и двадесет регистрирани като партии, метастази на комунистите?

         Един мой приятел от Добрич вече години си мечтае, да сътвори голяма камбана, която да окачи в градинката срещу Народното събрание. Всеки българин, който е недоволен от „политиката” на управляващите, да може да дръпне въженцето и да звънне камбаната. Да чуят всички, колко са недоволните в републиката. Ясно е, че депутатите и министрите няма да я чуят, защото те по принцип са глухи за неволите на българите. Ще чуят всички други обаче. И както ни е залюляла мизерията, бая народ ще има да звъни, докато един ден сам ......Бог ни чуе! Може да се разцепи земята под Парламента и най-после да доживеем, да видим справедливост в държавата. Защото ако чакаме на съда или на самите себе си, ще си останем същите жалки жители на обречена на гибел държава.