Защо Румъния не може да бъде приятел с Русия?

       В политиката няма приятели и врагове. Само интереси. Нима някой вярва, че "Газпром", който днес означава де факто Русия, ще стои със скръстени ръце, докато европейските страни опитват да открият нови находища на природен газ? Ако отговорът е "да", то този човек е в най-добрия случай наивен. Енергийният шантаж замества успешно всяка конвенционална война. Когато една страна, като Русия, може да диктува цените на природния газ в Европа или да влияе на цената на барел петрол, за какво са й танкове или идеологии? Когато същата страна може да преговаря откъде да минат газовите или петролните тръбопроводи към Запада или Близкия изток, какво значение вече има "приятелството" с
една или друга държава?
       Новината, че в един от петте периметъра от континенталното плато в Черно море са открити големи залежи на природен газ не зарадва представителите на "Газпром". (румънската компания О Ем Ви Петром и американската Ексън Мобил обявиха в края на февруари, че в разработвания от тях участък в
румънския шелф на Черно море може да има между 42 и 84 милиарда кубически метра газ - бел. ред.) Другите четири периметъра са достатъчно близо и се предполага, че в близко бъдеще ще бъдат
открити нови находища. Фактът, че в един от тези периметри сондира концерна "Лукойл" не успокоява Москва. Руският петролен гигант е истински разтревожен и от перспективата за добив на шистов газ в Полша, България и Румъния. Тези, които сондират, са  американците от "Шеврон".  Правопропор-ционално с руските опасения нарастват равнищата на тревога на българските и румънските "еколози", като водите на Дунав след дъжд.
       Част от медиите в двете страни влизат в играта. Дали става дума само за наивност? Или само за интереси? Или и за едното, и другото?
       Колкото до втечнения газ, руснаците са малко по-спокойни, защото е скъп и малко клиенти са готови да платят, за да го докарат от четирите краища на света. Въпреки това инвестициите от този сорт за оползотворяване на газа от района на Каспийско море, в които участват Румъния, Грузия и
Азербайджан (проектът АГРИ), не са им по вкуса.
       Има най-малко три причини - природният газ в Черно море, възможните участия в проекти за добив на шистов газ и втечнен газ, поради които Русия не може да бъде приятел на Румъния. Всяка инвестиция, която може да осигури на Румъния средносрочна или дългосрочна енергийна независимост, води до враждебност, явна или не, от страна на източния съсед. В същото положение се намира всяка европейска държава, която иска да открие алтернативни решения на вноса на руски газ. Поради подобни причини, Русия ще възпрепятства доколкото й е възможно оформянето на всяка обща европейска енергийна политика.
       Много големи интереси има не само на пазара на петрол и природен газ. Основни играчи на пазара на златото, на среброто или на несъдържащите желязо руди не искат промени в съотношението на силите или навлизането на пазара на количества, които биха могли да преобърнат сегашните цени. Острието на копието в служба на тези интереси са, както винаги, организациите за опазване на околната среда. Ще повярвам в борбата на нашите и на други екологични организации тогава, когато схемата им за финансиране стане прозрачна и знам, че зад изявленията за грижа за опазване на околната среда в Румъния не стоят интересите на корпорации с разклонения на Запад или на Изток.
       Също така бих имала доверие на проект, който си е поставил за цел експлоатация на природни ресурси в Румъния, когато инвеститорите преговарят прозрачно договорите си, със съответните задължения към опазването на околната среда. Ресурсите на Румъния, колкото и да са те, не могат да се отдават на концесия за без пари, а разходите за опазване на околната среда трябва да бъдат поделени коректно, в зависимост от дяловете участие. Ако това не е възможно, ресурсите могат да
останат в земята. Не искат храна. Основното е, между интересите на всички, да открием нашите. И да им служим. Без манипулации.
/БТА/ /София Георгиева/