Циркът с вота и неговите геостратегически проекции

Основната акция на социалистите в защита на заветния АЕЦ “Белене” безславно отиде на кино. Вот на недоверие срещу правителството по този повод няма да има – след като “Атака” оттегли подписите си под искането за такъв.

Цецка Цачева побърза да обяви, че с това оттегляне законовите основания за провеждане на вота отпадат. Глупаво: трябваше да оставят социалистите да се дърлят – ГЕРБ изпусна златния шанс да регистрира нечуван политически успех чрез евентуалния резултат от гласуването: първият в българската история вот на недоверие, при който гласувалите за са по-малко от депутатите, подписали се под искането за вота. Свръх всичко щеше да стане видно, че нахлузения върху очите български “голем шлем”, изобретен с общите усилия на Гоце и Путин, се крепи на глинени крака и събира подкрепата едва на една пета от българските депутати.

След сегашното решение в понеделник се очаква цирк наместо вот. Очаква се вой, плач и скърцане със зъби. Плюс люти обвинения срещу предателското отроче от русофилското котило, което бастиса поредния напън историята да бъде обърната, като да е река Волга.

Става дума, разбира се, за Волен Сидеров, който провали дружеското мероприятие. Може би трябва да очакваме, че у него здравият разум е надделял? Не. (Волен Сидеров и здрав разум?!) Надделяла е здравата сметка. А тя е гласяла, че е по-добре да го има на политическата сцена, отколкото да се жертва като един Матросов в името на някакъв си АЕЦ.

Проблемът е там, че парламентарните групи на Волен – и в миналия, и в този парламент – се топят като айсберг в екваториални води. От 21 депутати сега – далеч преди края на мандата, са му останали само десет, което е парламентарният минимум.

Двама от тези десет не са подписали искането за вот на недоверие – а това е ситуация, която превръща Волен в заложник. Достатъчно е било тези двама да намекнат, че ще напуснат парламентарната група, ако този позорен вот се проведе (позорен – защото е в полза не на България, а на друга страна – което би трябвало да е сериозен аргумент за всеки патриот – и защото се внася по инициатива на БСП, която и исторически, и с днешната си политическа практика е антибългарска партия) – за да разбере дори и Волен, че този път авторитарният пестник и харамийските пози не помагат.

Повече от ясно е, че подобен намек не може да бъде пренебрегнат с лека ръка. Не може – защото без парламентарна група няма политическа легитимност – и нещо по-важно: няма субсидия. А щом няма субсидия, няма с какво да се плащат запоите в “Крим”, което си е сериозен възспиращ мотив.

Дали обаче това е единственото възможно обяснение за отстъпничеството Воленово? Не, не е. Другата възможност бе моментално обговорена – и тя предполагаше постигането на договореност с Георги Първанов.

Колкото и парадоксално да е, именно той е на път да извлече сериозни политически дивиденти  от печалното рухване на собствения си проект, обричащ България на енергийно робство. Защото проваленият вот на недоверие е огромна черна точка, вписана в пасивите на неговия основен конкурент в борбата за лидерския пост на предстоящия съвсем наскоро конгрес на БСП – Сергей Станишев.

Огромна – защото олицетворява слабостта на БСП. Показва я като партията, която не е способна да организира дори един вот на недоверие срещу правителството – и то по най-насъщния за нейната русофилска политика проблем.

Такава слабост не се прощава. По старите традиции на столетницата, отговорният за нея се превръща в жертвен агнец. И вероятно тъкмо този провален вот на недоверие ще се окаже скритата карта в ръкава на българското Гоце. При което понеделнишкият цирк може да се окаже цирк с продължение. Ще начене в пленарната зала и ще продължи в зала №1 на НДК по време на... (кой беше там?) партиен конгрес на БСП.

БСП ще играе клоунадата, а останалите ще зяпат. Те видимо нямат нищо против да позяпат циркове за чужда сметка. За отбелязване е, че Волен Сидеров нападна именно БСП на своята пресконференция, на която обяви мотивите си за отказ от вота. Обяви го за “обречен”, за игра и PR-акция на БСП. За разлика от друг път, след като посочи като свой приоритет оцелямането на парламентарната си група, този път той отрече да е имало натиск от страна на ГЕРБ.

Можем да предположим, че след Яне и Волен се опитва да вземе обратния вираж и да се сближи отново с ГЕРБ – очевидно предусещайки, че социалистите няма да бъдат печелившия избор за евентуална следизборна коалиция. Това, което и двамата херои се опитват да избягнат, е съдбата им на похарчени – и от практическите им създатели от левицата, които те загърбиха още в първите дни на парламентарния мандат, и от големият брат Б.Б., комуто тъй шумно и с толкова драматични последствия измениха.

Едва ли ще сполучат обаче. Патриотарският занаят е на отмиране, а за флашкаджийството винаги се намират нови мющерии. Забележителна обаче е позицията на ГЕРБ. Изглежда дръпването на черджето изпод краката на Сергей Станишев става с тяхното мълчаливо одобрение и съдействие. Очевидно Бойко Борисов предпочита да види начело на БСП бившия президент – пред перспективата такъв да остане бившият премиер на тройната коалиция.

Като фон на това предпочитание (странно предпочитание между впрочем – тъй като Станишев е съвсем очевидно по-безобидният и по-беззъб ляв лидер) може да се разглежда обстоятелството, че руската реакция спрямо българския отказ от АЕЦ “Белене” съвсем не беше толкова драматична, колкото се очакваше. За сметка на това много усилено се заговори за “Южен поток” и за ролята на България при ускоряването на неговата реализация.

Какво ли може да означава това? Дали рекетьорските приоритети на Кремъл са претърпели конструктивна промяна? Дали пък България не е преместена от едно геостратегическо звено към друго – и за нея вече отговаря не “Атоменергопроект”, а РАО “Газпром”?