Граничари ще закрият пролуките в арктическите граници на Русия

    Руските власти съобщиха, че формират специални гранични отряди в Арктика - двайсет на брой. Арктическите граници ще бъдат укрепени до осем години. Министерството на отбраната уверява, че ще закърпи всички пролуки в тях, зейнали в постсъветско време. Военното присъствие на Русия ще се засилва и чрез изпращане на сухопътни войски.
    Ведомството посочва, че в неохраняемите гранични зони из Арктика се отбиват все по-често чуждестранни подводници от държави, не съвсем приятелски настроени към Русия, като САЩ и Великобритания. В бъдеще гостите от чужбина ще бъдат посрещани от осем нови атомни многоцелеви подводници клас "Северодвинск".
Такива субмарини пръв ще получи Северният флот на Русия.

За подсилване на военното ни присъствие ще бъдат използвани и сухопътни войски. До 2015 г. на арктическите граници ще бъдат изпратени първите отряди, снабдени с многоцелеви бронетранспор-тьори МТ-ЛБВ. Тази мощна бронирана техника е способна да преодолява дълги разстояния независимо от дълбокия сняг и крайно ниските температури - МТ-ЛБВ може да действа при минус 50 градуса по Целзий.
    Гранични отряди от по 15-20 души ще се разположат до три години във всяка от двайсетте арктически застави, както предвижда федералната целева програма за държавните граници на Руската федерация (2012-2020 г.)
    Естествено не укрепваме границите си в Арктика, главно за да подпомагаме пътешественици, заклещени сред ледовете и молещи за спасение, а най-вече заради растящия интерес на държавите по света към полярните ресурси. С всяка година запасите от петрол и газ на планетата видимо намаляват; мнозина виждат вече тлъсто парче в северните територии, подценявани доскоро от цивилизования свят.
    Във връзка с това държавите с владения в полярните земи - САЩ, Канада, Дания и Норвегия, започнаха активно да укрепват границите си. Сред тях се нареди и Русия, която ще инвестира в развитието на Арктическия регион огромна сума - 1,3 трилиона рубли.
    Голяма част от тези средства - 503 милиарда рубли, ще бъдат отпуснати от федералния бюджет, 724 милиарда рубли - от регионалния, а 80 милиарда се очаква да вложат руски бизнесмени, уточни Министерството на регионалното развитие.
    Финансова подкрепа е необходима не само за развитие на находищата от петрол и газ, но и за Северния морски път (СМП) - глобалното затопляне изглежда ще го превърне в едно от най-оживените морски трасета между Северна Европа и Азия. А днес има остра нужда от нова инфраструктура за допълнително стабилизиране на СМП - пристанища, система за навигация, флот от ледоразбивачи. 
    Все неща, каквито имаше вече в арктическите територии на Съветския съюз - и полярни летища, по които бяха разположени самолетите от стратегическата авиация на тази велика сила, и система за навигация, и система за контрол на корабоплаването. След разпадането на СССР обаче страната бе обхваната от амнезия, която за дълги години напред изличи от паметта ни голямото значение на полярните земи; днес виждаме, че близо 2500 километра в средната част на СМП изобщо не се контролират с радарни системи.
    От което не пропуснаха да се възползват някои прозорливи съседи на Руската федерация, например Китай. Както съобщи Министерството на отбраната, в Арктика пристигат експедиции, доставяни с китайски военни ледоразбивачи - това сочи неподправен интерес към полярните територии.
    Съгледали ятата от лешояди, кръжащи над Арктика, страните около региона започнаха дейно да укрепват позициите си там. Канада публикува доклад на своето министерство на отбраната, озаглавен "Арктическият съвет: мястото му в бъдещото управление на Арктика" - документът разказва за предстоящото изграждане на военновъздушна база, която ще приема военни самолети и се очаква да стане канадски преден пост в Арктика. Освен това Канада увеличава арктическата си морска групировка, за която ще бъдат построени осем патрулни кораба. Предвидено е да нарасне и личният състав на рейнджърските части в канадските полярни територии.
    През март и САЩ заявиха, че увеличават присъствието си в Арктика, като изтъкнаха, че също са твърде заинтересовани от ресурсите в региона. При това делът на САЩ от арктическите петролни запаси е само 19,8 на сто - изглежда несравнимо малък спрямо арктическите резерви от "черно злато" в руските земи от Заполярието, които представляват 71 процента. САЩ обаче са твърде изплашени от стремителното топене на ледовете в Арктика и бързат да натрупат опит в корабоплаването при полярни условия, на първо място с ледоразбивачи. 
    Раздвижване започва и в арктическите територии на Дания, която заяви, че смята да засили военното си присъствие в Северна Гренландия. Датските власти сериозно обмислят да разположат там арктическо военно подразделение за реагиране и команден пост.
    Дания разработи и съответната програма за военно финансиране през периода 2010-2014 г., която включва проучвания на нуждите от използване на бойни самолети за наблюдение и гарантиране на суверенитета й в Гренландия и околностите. В стремежа да опази арктическите си земи, твърде богати на полезни изкопаеми, кралството се разгорещи дотам, че дори създаде нова държавна длъжност - "посланик по въпросите на Арктика".
    На поста бе назначен бившият шеф на департамента за обществена дипломация в датското външно министерство Квалс Холм; основната му задача е да работи за националните интереси на Дания в региона. Същевременно Дания постла "червен килим" по пътя на Китай към Арктика - страната активно настоява Пекин да получи място в Арктическия съвет. Срещу което на датските власти са обещани китайски инвестиции.
    Норвегия също укрепва позициите си в Арктика, но акцентира върху използването на т. нар. мека сила, каквато са изследванията на Арктика. Териториално деление на региона е доста мъгляво - за да получи земи отвъд полярната окръжност, една държава трябва само да представи конструктивно
доказателство, че й принадлежи конкретен терен.  
    Нарасналата активност на арктическите държави породи сред хората слухове за "студена война в Арктика", каквато може да избухне заради сблъсъка на интереси към ресурсите, скрити под дебелия леден слой.
    Според експерти в арктическия шелф и под глетчерите има пет милиарда тона петрол, седем и половина милиарда тона газ и газов кондензат, също и големи запаси от елмази и други полезни изкопаеми. При това площта на ледовете в Арктика - 8 милиона квадратни километра през 70-те, към 2007 г. намаля почти наполовина, на 4,3 милиона.
    Ледотопенето продължава, съответно се разширяват и пътищата за корабоплаване в Северния ледовит океан. Затова хората от руското министерство на отбраната не дават ухо на застрашителните прогнози за дестабилизация на отношенията между арктическите държави. Според тях вълненията около глетчерите са логичен процес, свързан с очакванията за нови плавателни възможности. При все това Русия, не ще и дума, укрепва доста навременно военните си позиции в Арктика. /БТА/
/Андрей Шарков/