Вокалисти на „Ария на клеветата”

Неотдавна един писател даде израз в стих на опасенията си за неконтролирания ядрен арсенал на едно правителство. Министър на нехаресваното правителство го обяви за „персона нон грата”, нищо че на писателя едва ли му е идвало наум непременно да посети държавата на министъра.

 Кой е писателят би било много трудно да се отгатне, защото мисията на безброя писатели в нормалния свят е не да харесват правителства, а да карат правителствата и министрите им винаги да се чувстват длъжници на гражданите.

 Отгатване кое е правителството на държавата на министъра изглежда по-лесно – асоциацията с правителства на Русия, Беларус, Китай, Куба, КНДР, Иран, Саудитска Арабия е спонтанна.

 Досещане какъв ще да е министърът е още по-незатруднително – полицейски мерки срещу стихове са по манталитета на министър на полиция.

 Името на писателя е Гюнтер Грас. Държавата на нехаресаното от него правителство е Израел. Министърът, сразил стихове с полицейски декрет, е министърът на вътрешните работи на Израел Ели Ишай.

 Случката е илюстрация на „демокрация” малко над азиатско-ориенталско ниво (министърът, за разлика от други подобни случаи в държавата му, този път все пак не нареди отвличане на писателя за осъждането му в Израел), но „демокрация” твърде под нивото на действителните западни демокрации.

 Случай на израелска „демокрация”, гарантирано по-добра от … съседните арабски.

 Горното комично (ако не бе и трагично) бе забелязано и отбелязано и в България.

 От един лично познат ми приличен демократичен човек в сайта на друг лично познат ми приличен демократичен човек.

 Г-н Борислав Скочев написа на 12.04.2012 г. няколко думи за реакциите на писатели в Израел – и на придворни на правителството, и на ценящи и защитаващи правото на свободно слово и го публикува в най- подходящия за това сайт в България – „Свободата” на писателя (и публициста, и общественика, и гражданина) г-н Едвин Сугарев.

 А друг лично познат ми приличен човек – г-жа Даниела Горчева поставя във „Фейсбук” предизвикания от случая въпрос на милиони прилични демократични хора по света: ”Табу ли е да се критикува правителството на държавата Израел?”.

 Тези две спонтанни до рефлексност за прилични демократични хора реакции на трагикомедията в Израел обаче отприщиха „израелски синдром” на хиляди километри от Израел.

 В България.

 От страна на един безкрайно непознат ми господин и една безкрайно позната ми госпожа: Соломон Бали и Леа Коен. За Соломон Бали „Гугъл” ми разказа, че е школуван в българско училище за „политика” (звучащо ми „училище” „Как да станете умен за три дни”) и е председател на български филиал на световна еврейска организация.

 Леа Коен я знам от ангажирането ми с подкрепа за СДС от създаването му като чевръсто пребоядисал се около 1989 г. виден номенклатурчик-директор от комунистическо време, с неизбежен „начален тласък” в живота й поради комунистическите заслуги на баща й, съдил като „съдия” в „народния съд” невинни хора на смърт и унищожителен затвор, осъдил на 15 г. затвор за „антисемитизъм” и спасителя на българските евреи Димитър Пешев (същият, комуто израелските държава и граждани направиха почетен гражданин на държавата си и му направиха му паметници и му наименуваха улици и площади).

 Развихрилият се „израелски синдром” е с две съставки – причина и реакция. Причината е страхът, предаван от поколение на поколение и натрупан у милиони травмирани от преследванията срещу тях през вековете евреи при липса на собствена защитаваща ги държава, кулминирал при ужасите на Холокоста, скътан в куфарите и кошниците на път към нова държава британска Палестина, предаден в „зестра” на новата държава Израел и поддържан от заплахата от заобикалящите я съседи, с които държавата Израел така и не съумя вече далеч над половин век да намери необходимия на гражданите й мир.

 Този страх с времето се превърна и се превръща в държавна и национална параноя.

 Колчем някой по света каже нещо срещу действия на правителство и власти на Израел или срещу израелски гражданин, колкото и безкрайно издържано и основателно да е казаното, латентният страх за всичко и от всичко у страдащите от „израелски синдром” им взема разсъдъка и те започват да виждат сигурността си (по представите им благодарение единствено на държавата Израел) да рухва и да ги товарят на конски вагони към изтребителни лагери. 
       И реакцията на страдащите от „израелския синдром” да си бранят държавата Израел, вкл. и изреждащите й се твърде различни мимолетни правителства, кои праведни, кои грешни, е на параноици – задръжката им какво е позволено и какво не е позволено, какво е морално и прилично и какво е долно до просташко в тази им бран за тях на живот и смърт, рухва (тук нямам предвид обикновените заплащани от израелската държава пропагандисти, т. н. „шпиони за влияние” и прочее щатни петоколонници, рекрутирани от едни или други държави).

 Грабват параноиците „телата” и всичко подръчно им с „гаранция”, че ще оглупи и ще „помогне” – от „нацистко” минало до днешен „нацизъм” и „доказан антисемитизъм” на дръзналия да изкаже светотатствена критика на израелско правителство, на израелски политик, на израелски бюрократ.

 Ако подходящи „подръчни средства” не са им под ръка – съчиняват ги без да им мигне окото. Действат фанатично и солидарно. Действат задкулисно. Действат долно. Манипулират. Калят. Невидимо зад гърба на набелязания „застрашаващ” ги „враг”. Пред приятелите му  и близките му. Пред колегите му. Пред обществото.  По изпитана „рецепта”: „Той е нацист, ама скрит, тя е нацистка, ама скрита. Престрували са се през целия си живот, че ненавиждат нацизма. Знаем го от сигурно място.”.

 На въпросния Соломон Бали „израелският синдром” и реакцията му по историята с поета Гюнтер Грас и храбрия израелски министър на вътрешните работи на Израел Ели Ишай изглежда му е „служебно задължение”.

 Реакцията на Леа Коен изглежда на отдала се на същата гротескна служба „доброволка”. За какво конкретно става въпрос ?

 По повод на гротескната реакция на израелския министър на вътрешните работи (не че и ние си нямаме в момента такъв в България) въпросният Соломон Бали се провикна патетично и самоотвержено:

 „ … да критикуваш политиката на израелското правителство не е престъпление и никой не е преследван за това - иначе повече от половината израелци щяха да са в затвора … ”

 Половината израелци, критикуващи правителството не са в затвора, но един израелец, Мордехай Вануну, критикувал израелското правителство, че нарушава международни принципи за неразпространение и контрол на ядрено оръжие, бе отвлечен бандитски, бе в затвора 18 (осемнадесет години) и до днес му е забранено да напусне Израел, да се доближава до чужди посолства и да контактува с чужди журналисти – по днешните норми варварство на израелското правителство и държава, съизмерими с някогашното нацистко.

 Колко подобни случаи в Израел за критикуване на правителството остават скрити за света може само да се гадае по действията спрямо поет, Нобелов лауреат, на днешния министър на вътрешните работи на Израел.

 „ … Да си войник в Waffen SS обаче означава, че си нацист и като такъв е нормално да подлежиш на определени рестрикции, макар и на пределна възраст … ” , твърди Соломон Бали.

 Да си войник във Waffen SS на 16-годишна възраст за няколко месеца преди окончателната военна катастрофа на Германия във Втората световна война означава единствено, че си войник – пушечно месо и нищо друго.

 И случайно оцелял след наборната си детска войнишка „кариера” не подлежи ни най-малко ”на „определени рестрикции”! Особено пък защото половин век по-късно критикува израелско правителство.

 Подлежи на осмиване този смешен примитив, който не дойде в Стокхолм през 1999 г. да протестира за „определени рестрикции”, когато давахме Нобелова награда за литература  на Гюнтер Грас за антинацистките му хуманни произведения „Тенекиеният барабан”, „Котка и мишка”, „Кучешки години”, а скоква тепърва днес по „прозрение”, дошло му след декрет на израелски полицейски министър, да го изкарва „нацист” за критики на израелското правителство и да му налага „определени рестрикции” !

 „ … Самият текст на Грас е проблемен – има ли заплахи от страна на Израел че ще унищожава Иран - няма, докато обратните са ежедневие , което води до съвсем основателни причини Израел да се въоръжава. … ”

 На нетърпящи критика властимащи, критични текстове винаги са им „проблемни” ! На иранските аятоли бяха „проблемни” дотолкова, че постановиха убийство на автора им Салман Ружди !

 Заплаха има осъществена – унищожаването навремето от страна на Израел на иракския ядрен център. Какво ще реши да унищожава държавата Израел днес в Иран с ядрено оръжие никой не може да бъде сигурен !

 И ядреното въоръжаване „за всеки случай” на Израел беше факт десетилетия преди заплашителното изказване на днешния ирански президент, колкото и Соломон Бали да натаманява каруцата пред коня !

 Соломон Бали се отдава на неприкрита гротескна пропаганда за държавата Израел:

 „Израел е единствената държава в света, чието съществуване от създаването й до ден днешен е заплашено от военно унищожение. Това засега не е осъществено само и поради военния капацитет, който Израел развива с цената на изключително много и ценни ресурси. Този военен капацитет няма за цел унищожението на нито една друга държава, за разлика от военния капацитет на Иран, който заплашва не само съществуването на Израел, но и всички арабски държави от персийския залив.”

 Израел има от създаването си врагове наоколо си с немалка и собствена „заслуга” за това. Светът не е забравил безогледния израелски терор в края на 40-те години срещу изпълнение на решението на ООН за две държави в Палестина – еврейска и арабска.

 Този терор кулминира с убийството граф Фолке Бернадот (от днешната шведска династия) – спасител на хиляди евреи и военнопленници от концентрационните лагери в края на Втората световна война със знаменитите си бели автобуси, впоследствие специален пратеник на ООН в Палестина за разрешаване на израелско-арабския конфликт, разстрелян посред бял ден в Йерусалим на 17.09.1948 г. от израелските терористи на „Звездната лига” по нареждане на Ицках Шамир (впоследствие премиер на Израел), разстрелян заради конкретното му предложение как да бъде постигнат мир на основата на две държави в Палестина.

 А Израел бе създаден след създаването на ООН и на реална заплаха за унищожаване никога не е бил изложен – ООН и до днес не е допуснала унищожаване на нито една държава.

 В допълнение на тези гаранции Израел имаше и има защита на могъщи приятели. Истина е, че на Израел се наложи да воюва, кога нападнат, кога нападащ, истина е, че изразходва ресурси за военни цели, но това не е уникално само за Израел, а още по-малко е основа за пропагандно възхваляване на Израел – за хвалене би било постигане на траен мир за собствените и за съседните граждани без нужда от войни и военщина.

 Сказките на софийски гадател какво е цел или не е цел на военния капацитет на Израел са смехотворни. В Израел има и прилични хора, има и фанатици, разстреляли собствения си премиер Ицхак Рабин заради умереността му.

 В Израел има „сравнителна относителна демокрация” спрямо съседните държави досега без особена демокрация, но тази израелска относителна демокрация не е бетонно имунна да не допусне идване на власт на не съвсем демократи и такива да дефинират и предефинират каква е целта на израелския военен потенциал, включително и безконтролен ядрен.

 Самото наличие на огромна сила подтиква към изкушения за употребата й за завоюване на още по-голяма сила и това важи и за държави и с много по-близка до истинската демокрация от Израел, важи и за самия Израел.

Злоупотреба със страшно оръжие е невъзможна, единствено ако то не е налично и без контрол в ръцете на възможен злоупотребител. Това е и финалната квинтесенция на криминализираното от израелския министър на полицията пацифистко стихотворение на Гюнтер Грас:

 „И да си призная: аз повече не ще мълча,

понеже лицемерието западно до гуша ми дойде

и при това и се надявам мнозина също от мълчанието да се освободят,

и причинителя на видимия риск да призоват

да се откаже от насилието, а също тъй да бъдат настоятелни,

да се допусне в двете страни от управляващите

контролиране – неограничено, постоянно,

на израелския ядрен потенциал и на иранските централи атомни

от страна на една инстанция международна.

Само така на всички – израелци, палестинци

дори на всички хора,

които враждуващи живеят един до друг в региона, окупиран от безумие,

и в крайна сметка и на нас,

ще може да ни се помогне.”

 И  Соломон Бали от България в „защита” на министър на Израел иска да наложи на Гюнтер Грас „определени рестрикции” да не казва горното на 85-годишна възраст … защото на 16-годишна възраст бил войник, пушечно месо в подразделение на катастрофиращата германска армия в последните месеци на война ?

 И защитава Соломон Бали от България правото на „изхвърляне” от правителството на Израел, „единствената демократична държава”, на този, когото Соломон Бали от България обяви за „нацист”:

 „ … критиката към поредното израелско правителство се случва и в самия Израел (единствената демократична държава, с една от най добре работещите независими съдебни системи в света) и по света и това не е проблем, но когато бивши и настоящи нацисти се опитват да влезат в този нормален дебат най-нормалното нещо е те да бъдат изхвърлени от него …”

 Соломон Бали все пак успява да предизвика снизхождение и съжаление към себе си, доказвайки, че е елементарно и примитивно разсъждаващ:

 "… това какъв е критикуващия – съответно неговите възгледи е основно, за да бъде оценена обективността на тази критика …"

 Примитивът трябва непременно предварително „основно” да знае кой и „какъв” е критикуващият. Фактическите основания и аргументи в критиката нямат стойност за примитив. Необходимо му е „основно” „досието” на критикуващия – действително или … поне съчинено от примитива.

 За примитивно разсъждаващ това, че Гюнтер Грас днес критикува неконтролирано ядрено въоръжаване на държавата Израел, не подлежи на преценка и приемане или отхвърляне, изхождайки от същността на критиката. На скудоумна преценка подлежи факт на задължителна военна служба като 16-годишен войник преди 67 години на критикуващия държавата Израел Гюнтер Грас.

 Такива „защитници” на Израел могат накрая да го „защитят” и от десетилетните му приятели от места в света не със „сравнителна относителна демокрация”, а с обикновена действителна пълноценна!

 Не е задължително всички хора по света да харесват било поетичната същност, било политическата и пацифистката насоченост на въпросното стихотворение на Гюнтер Грас, но приличните хора видяха ясно нелицеприятната полицейска муцуна на министър на Израел, посегнала на свободата на обикновено прилично човешко слово!

 Виждат приличните хора в България и карикатурните му защитници в България на „правото на изхвърляне”!

 Ако натягането на Соломон Бали да е по-католик от Папата (или по-израилтян от Мойсей), е само гротескно, похватите му са противни до просташки.

 Когато един участник във въпросната дискусия на Даниела Горчева във „Фейсбук” за налагане на „табу” за критикуване на Израел започва да му задава непосилни му конкретни въпроси по обвиненията му срещу Гюнтер Грас, а Даниела Горчева се опитва да му напомни за какво става въпрос:

 „Спорът е за свободата на словото и може ли на писателското слово да се отговаря с милиционерски мерки?”, Соломон Бали вади невъзмутимо от нечистата си пазва и надува до изскачане на очите му „гайдата” си за „нацизъм” на Гюнтер Грас:

 „Непознаването на историческите факти не е извинение. а това, че днес близо 70 г след като целият демократичен свят осъди нацизма, някой избира да пропагандира и защитава нацистите е негов избор. Обикновено подобни лица са склонни патетично да морализаторстват .”

…

„В случая става въпрос за нацист … ”

 И … казал „А”, Соломон Бали е „последователен” и казва и „Б” – и защитаващите правото на свободно слово на „нациста” Гюнтер Грас и посочващи налагано абсурдното „табу” да се критикува правителство на Израел, подразбрано са „нацисти”.

 И Даниела Горчева, журналистката-издател години наред на любимо издание на хиляди българи в Холандия, и в България, и по широкия свят, неоткрили досега и помен от „нацизъм” в него, е подкожно внушена да е сиреч „нацистка” от банкрутиралия без аргументи в дискусията във „Фейсбук” Соломон Бали.

 Заради дързостта й да постави основателен въпрос „За такъв ли Израел мечтаеха евреите по света – полицейският министър на който да криминализира нехаресващ му се стих и автора му, Нобелов лауреат”, нацифизирайки и него, и... Шведската академия, присъдила му наградата, и още безброй наградили го престижни литературни институции, ненамерили нищо нацистко в над полувековното му творчество до вече последните му дни ?”:

 „ … защото нямате аргументи да защитите нацизма … ”

 „ … нацистите, които възхвалявате … ”

 Соломон Бали очевидно е твърде млад. Няма впечатления от истински нацисти-пропагандисти. Иначе в горния си похват „Постави никога казано в устата на набелязания за компрометиране. Мнозинството, чули го от теб, никога няма да установят, че не го е казал”, щеше да разпознае майстора на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс!

 Толкоз за придобитите мои познания за иначе непознатия ми президент на еврейска организация в България Соломон Бали.

 Познатата ми обаче Леа Коен в изписана подкрепителна артилерия срещу Даниела Горчева е „близначка” по просташка методика на двойника на Йозеф Гьобелс, президентстващ еврейската организация в България:

 „Госпожо Горчева, онова, което пишете, е просто възмутително.
Мислех, че сте еволюирали след вашите антитурски изстъпления, с които станахте известна на времето. Очевидно расистките ви комплекси са се задълбочили. Много жалко. Бих желала всички наши общи "приятели" във Фейсбук да знаят вашите позиции, за да мога да си направя и аз изводи. Нямам вашата амбиция да имам хиляди тъй наречени "приятели" и моля онези, които споделят вашите антисемитски, профашистки и расистки възгледи незабавно да ме отпишат от списъка на "приятелите" си.”

 На човек му настръхва косата, какво ли „възмутително”, какви ли „антитурски изстъпления”, какви ли „расистки комплекси”, какви ли „позиции”, какви ли „антисемитски, профашистки и расистки възгледи” на Даниела Горчева са … известна само на Леа Коен тайна, непосочила и помен от пътеводител как и други, освен нейна загадъчна сиятелност, да установят, че журналистка-издателка на четящо се и в Амстердам, и в Брюксел, и в София издание, всеки брой от което заема мястото си и Амстердамската, и в Националната библиотека „Кирил и Методий”, едновременно дърпа чантите на старици, оставя слепци между трамвайните релси и пие кръв от малки деца … (Нещастната неведома подкарала „на ангро” Леа Коен обаче си е счупила носа в паважа с „вашите антитурски изстъпления” – милиони хора в България, в Турция, в Европа знаят, че Даниела Горчева е един от авторите и душата зад филма „Гьоч”, показан накрая и от БНТ, разкрил комунистическите изстъпления на „възродителния процес” и „голямата екскурзия” ! Изкарала си е неведомата Леа Коен и голяма цицина и на челото с „расистки възгледи” на Даниела Горчева – поне половин България научи от средствата за информация за журналистическата й борба за правата на складираните с години в „дом”-затвор в Илиенци чужденци, живели десетилетия в България, описвайки майсторски българските перипетии и съдбата на един чернокож господин!) 

 „Тайната” и тук е на Йозеф Гьобелс: „Разпространи с приповдигнат убедителен тон лъжливи твърдения, които обаче да са непроверими – мнозинството ще им повярват.”.

 Пък и на нашия Бай Ганьо и на Данко Харсъзина внучето:

 „Я чувай ти, Данково унуче, ти помниш ли какво ти казах: като видиш зор, хвани Търновалията за яката, па викай: "Княза попържа." Разбра ли?

…

Зачу се през прозорците един шум, едно глухо ръмжене и изтласкан от нахлулата вълна, на стълбите се появи Никола Търновалията. Веднага към него се устреми като хищна птица Данковото внуче и като го сграбчи за яката, почна с пресипнал глас да си дере гърлото: "Дръжте го, той псува княза, княза попържа, дръжте го!" Петреску и Данко Харсъзина не закъсняха. Двамата като вълци го сдавиха, емнаха го на ръце и го смъкнаха по стълбата.”

 Така и сама „писателката” Леа Коен в защита на полицейския министър на Израел, криминализирал слово и писателя му – разпенено е изригнала водопад от празнословна лъжа-простотия след празнословна лъжа-простотия !

 Да ровят тези, които си нямат работа, света и вселените, за да установяват, че на Леа Коен голословно приписаните на Даниела Горчева „възмутително”, „антитурски изстъпления”, „расистки комплекси”, „позиции”, „антисемитски, профашистки и расистки възгледи” са единствено в пръстите на ръцете и на краката й, откъдето усърдно ги е изсмукала за слава и прослава на израелския министър на полицията !

 Успя Леа Коен в мътното време веднага след 1989 г. чевръсто да се пребоядиса от комунистически номенклатурен директор със заслуги за доверието на Партията към нея и на татко й, съдия в „народния съд” на Партията и да литне чрез „партийния набор” в СДС посланик по света.

 Пише днес книжки на български, пише криминалета на немски, има три къщи в България и Европа, но от същността си на провинциална балканка, за която целта оправдава и най-гнусните средства, не може да избяга – пречат й първите седем годинки на домашен номенклатурен уют!

 Че сигурно е зобила години всяка сутринта на директорското си бюро пропагандата в уводните статии на „Работническо дело”, й личи в придобито й умение с празнословна лекота да каля и заклеймява като селкор кога враговете на братския СССР, кога враговете на братския Израел!

 Толкоз и за знайната ми „дипломатка” Леа Коен!

 На познатите ми отлично от години Даниела Горчева и Борислав Скочев отдавам чест и поклон за гражданския им кураж да защитят свободата на словото и творчеството пред родни посткомунистически балкански бухали! И моя милост, и още хиляди ги познават и знаят като изрядни прилични демократични  хора на светлинни години разстояние от примитивно и просташки приписвани им нацизъм, семитизъм, расизъм и прочее античовешки възгледи!

 Те – Даниела Горчева, Борислав Скочев и други достойни като тях, са които действително заслужават благодарност от разумните, приличните, просветените евреи и в Израел, и в България, и по света!

 Те бият клепалото „Обръщането на всяка критика срещу израелско правителство, израелски политици, израелски бюрократи на „нацизъм” и „антисемитизъм” омръзна на вече твърде много хора по света, много от тях незаменими за Израел приятели! 

 Приказката за лъжливото овчарче е на път да се сбъдне по отношение на станали дежурни „нацизъм” и „антисемитизъм”!

 И хората да започнат да махват с ръка и да отминават и действителен нацизъм и антисемитизъм!