В капана на ядрения заем

Отказът от АЕЦ "Белене" съвсем не сложи край на разходите за България. Петгодишният заем за 250 млн. евро, с който проектът трябваше да набере скорост до появата на стратегически инвеститор, не може да бъде погасен от Националната електрическа компания (НЕК), но не може да бъде и преструктуриран. Причината – две от банките, предоставили част от средствата, не искат да разсрочат задължението, а държавната енергийна компания няма пари в наличност.

Падежът на заема е на 21 май и ако не се намери разрешение на казуса, банките кредиторки могат поискат несъстоятелността на дружеството. НЕК е сред най-задлъжнелите държавни фирми и ще й бъде трудно да намери средствата сама.

Спешно търсените средства са 55 млн. евро, стана ясно от интервю на министъра на икономиката Делян Добрев за "Капитал Daily". Сумата е станала необходима, след като две от банките -  белгийската Dexia и японската Mizuho, са се оттеглили от водения от френската BNP Paribas банковия синдикат. Тяхното отдръпване е свързано със значителното влошаване на финансовото състояние на НЕК още от 2009 г.

Недостигът все още не е запълнен, твърдят източници на "Капитал Daily", близки до преговорите с кредитиращите институции. Не случайно в началото на април Добрев коментира в парламента, че сега кредитът е "най-големият риск пред Националната електрическа компания".

От дружеството казаха само, че прегорите за преструктурирането на заема продължават.

Вземи, за да дадеш

През ноември 2006 г. НЕК и руската "Атомстройекспорт", която е избрана за изпълнител на "Белене", подписват споразумение, последвалите анекси към което ангажират българската страна с разходи по проектантски дейности и оборудване. Два месеца по-късно, през януари 2007 г., НЕК започва да търси мостово финансиране. Обявената обществена поръчка е за кредит за "Белене" за работа "през първата година от неговото изпълнение". Търсят се 250 млн. евро, но не е ясно как точно е изчислена тази сума. Твърди се, че тя е използвана за техническия проект на атомната централа.

В края март се водят преговори с единствения кандидат - софийският клон на BNP Paribas. Действията си електрическата компания е съгласувала с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров, показват документи, с които "Капитал Daily" разполага.

На 21 май 2007 г. НЕК подписва кредитно споразумение за 250 млн. евро с BNP Paribas. На същата дата изпълнителните директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян дават мандат на BNP Paribas да привлече и други финансови институции. Споразумението с банките (виж таблицата) е сключено на 16 юли 2007 г. Самата BNP Paribas е избрана за структурираща банка една година по-късно. Договорът за тази услуга е за 7 млн. евро, срещу което банката трябва да намери финансови институции готови да кредитират проектната компания "Белене". Последната на практика така и не бе организирана.

Според споразумението кредитът е отпуснат за общи фирмени нужди, а не целево за "Белене", което противоречи на обявената обществена поръчка. Предприятието "Белене" не разполага с нищо, с което да обезпечи заема, и затова НЕК влиза в ролята на кредитополучател, докато бъдат намерени инвеститори за ядрената централа. Впоследствие става ясно, че част от парите са изхарчени за хидровъзела "Цанков камък". Около 97 млн. евро са дадени за премахване на съществуващи съоръжения на площадката край Белене, но от НЕК не влизат в подробности за другите разходи. Любопитен детайл е, че през септември 2007 г. от Dexia искат потвърждение, че парите й няма да се използват за ядрени проекти, при положение че обществената поръчка за заема е точно с такава цел. От НЕК казват многозначително на банката, че са съгласни с условията по кредита и ги потвърждават.

Друг любопитен детайл е, че по време на преговорите за кредита съветник в BNP Paribas e бившият министър на енергетиката Милко Ковачев, който рестартира проекта "Белене" през 2002 г.