Тя се грижи за теб и ти дава?

Георги Палпурин

Заблудата на системата

Ти имаш нужда някой да се грижи за теб!
На теб не ти стига законът да е справедлив!
Ти искаш законът да ти дава... благоденствие!
Не ти стига законът да ти гарантира свободата да прилагаш способностите си, да ти гарантира, че плодът на твоя труд е твоя собственост!
Ти искаш да бъдеш засипан с нравственост, здраве и образование!
По Дъжавата от Фр. Бастиа

Това е моментът, когато от отговорен към себе си човек, знаещ че щастието ти зависи само от теб, се превръщаш в доброволно заблудено от системата мекотело, чакащо благоволението и грижата на държавата.

На всеки трябва да е ясно, че за да има справедливост, би следвало разпределението на благата от страна на държавата да е в минимален размер, тъй като загубите по трасето ще са по - малки.

Да, но на гражданите се прилага подлият подход - Държавата ще се погрижи за теб /?!?/. Ти имаш право на работа, имаш право на достоен живот, ще си подсигурен, ако те уволнят и все такива екстри, повечето от които не са нито справедливи спрямо цялото обществото, нито възможни за реализация.

Държавата, сиреч властта, дърпаща конците, заедно с обгрижваните граждани, би трябвало да са в равностойна позиция. Първо трябва да се напомня, че гражданите са преди държавата. Няма граждани - няма държава. Гражданите са основната градивна еденица в обществото. Те създават държавата /тази съвкупност от териториални граници и общност от хора, които ги владеят/, те създават и благата. Процесите, които уреждат взаимоотношенията между гражданите, са потребност, която те задоволяват чрез регулации. Основната цел на гражданите би трябвало да бъде да имат достатъчно свобода за развитието си, да прилагат способностите си, без да вредят на околните. Гражданите имат нужда от система, която да служи на техния интерес, за което те заплащат определена цена. Въпросът е каква?

Гражданите нямат нужда от система, на която да служат!

Да се върнем на грижата. От грижа имат нужда децата и непособните поради старост или физически недъг да изкарат прехраната си. Колко от вас се причисляват в тази графа?

Защо, някой си позволява да ни свежда до сбирщина, неспособна да се погрижи за себе си и имаща отчайваща нужда от тях, г-да политиците? А има ли все пак възможност сами да се погрижим за себе си? Наистина ли сме го докарали до там, че да ни третират като недееспособни получовеци?

Ето какво сподели новият президент тези дни:

"Трети приоритет е електронното управление" Според президента "електронното правителство е висша форма на държавна грижа за гражданите и затова не може повече да отлагаме неговото финансиране."

Да си припомним, че с тази висша или не толкова висша грижа три правителства, говорейки си сладко, сладко похарчиха над 400 мил. лева от парите ни, без да поставят дори основата за създаване на електронно правителство. Сещайте се за това, когато плащате всяка такса, когато губите часове по опашки. Когато вместо да работите и да правите пари, ги губите чрез употребата на грижата, която ви е преодставена. Сещайте се, когато искате да произвеждате, но ви трябва разрешението на този, който никога не е произвеждал.

Хора, пишем, за да ви провокираме да мислите. Нещата са много прости, но ни ги представят сложно. В долната схема е очертана цялата рамка и решението.

Ако искаме да бъдем максимално свободни, трябва да предприемем мерки.
Да създадем инструмента, с който да не е необходимо някой да се грижи за нас, защото с тази "грижа" ще ни промият мозъците на всички.