Енергийният "Галилей"

България се отказа от АЕЦ „Белене”, но централата не иска да се откаже от нея. Българските й защитници са непримирими, че тя няма да види бял свят и отсега заявяват, че при „благоприятна” конфигурация в следващия парламент, проектът ще се възобнови. Каквото и колкото и да струва. Сякаш досега бяха малко грешните пари, които потънаха в нея. Многомилиардният воденичен камък отпадна, но разходите на страната ни не са приключили. НЕК не може да погаси петгодишния заем от BNP Paribas в размер на 250 милиона евро, който е трябвало да задвижи проекта до появата на стратегически инвеститор. Инвеститор за проекта не се появи.

Ролята на „инвеститор” по обслужване на споменатия заем, обаче, ще изпълняваме всички ние. Възможно е да се наложи да „инвестираме” и в неустойките, които ни начисляват от руска страна. За шефовете на НЕК от времето на тройната коалиция давността е изтекла (три години) и отговорност не може да им се търси. За нашето плащане давност няма да има.

Както стана известно от проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), нарушенията са започнали при самото обявяване на конкурса за строеж на централата (2005 г.). На избрания „Атомстройекспорт” са възложени дейности по проекта без обществена поръчка - като за това им се е плащало в аванс. Окончателната цена е тънела в мъгла. Ясно е било само, че сумата нараства непрекъснато.

Кой строи крепост върху плаващи пясъци

Министър Добрев съобщи, че без да знае крайната цена - НЕК е поела ангажимент пред „Атомстройекспорт” на стойност 1, 5 милиарда лева.

Ето и оценката на HSBS - консултант по проекта. В най-оптмистичния сценарий той определя цената на АЕЦ „Белене” в размер на 10 350 милиарда евро или над 22 милиарда лева, а цената на електроенергията от централата - 75 евро на мегаватчас. В момента цената на електроенергията от АЕЦ „Козлодуй” е 15.30 лева на мегаватчас.

Фактите не дават основание да тъжим за неосъществения проект. Но пък има основание за въпроси - защо и къде са потънали толкова пари.

А една партия потъна в енергийна печал. Говори за национално предателство. Пред кого ли? И осъществено от кого? Говори и уверява, че все някога „победа будет за нами”. Такава „победа” наистина ще е за тях, но не и за България. Победата за тях и победата за България не са право пропорционални величини. Ако за някого строежът на АЕЦ „Белене” е „право дело”, то не е такова за българския данъкоплатец. Неуместно е тези, които настояват да му натрапят непосилни тежести - на него и на следващите поколения, да се изживяват като защитници на истината и като родолюбци. Неуместно е, но е обяснимо - те имат да изплащат благодарността си с лихвите – как иначе щяха някога да дойдат на власт.

От „И все пак Земята се върти” до „И все пак „Белене” ще се построи” - има някаква разлика. Но явно не всеки я схваща или не му е изгодно да я схване. Колелото на историята може и да се върти, но не изглежда склонно да се търкулне и да кротне с неизбежната победа на социализма и комунизма, която се затаи някъде. А някои навъртат километраж в него, тъй както хамстер тича на място по колелцето в клетката си. „Ест такая партия.”