Службите за сигурност - оръдия за извоюване и запазване на властта

"Ако искаш – ето ти телефона на Кирчо."
"Кой Кирчо?"
"Ами шефа на НРС-то."

Подобен разговор можеше да се чуе често между репортери през изминалите 20 години, докато чакат края на някое събитие свързано със специалните служби. А името би могло да бъде на всеки от началниците на полицията, контраразузнаването, разузнаването, ДАНС. Възможността да им се звънне от репортери кажи-речи по всяко време, немислима в държавите с уредени и нормално функциониращи сектори за сигурност и ред, при нас илюстрира декларациите за прозрачност, демократичност, отвореност "към обществото" на подопечните им специални служби.

Тази отвореност стигаше дотам да съобщят например на по-доверените си журналисти (на останалите не смееха, за да не чуят уточняващи въпроси), че началникът на архива на разузнаването Божидар Дойчев, намерен мъртъв през ноември 2006г., се е самоубил. И то да го съобщят едва след като британско интернет издание беше вече публикувало новината.

И до днес това самоубийство, извършено по времето на отстранения миналата седмица от съветниченкия пост при премиера бивш директор на разузнаването Кирчо Киров, не е изяснено.

Споменавам този случай само като илюстрация до каква степен си остана непробиваема тъмнината, в която удобно са оставени да тънат специалните служби и как никоя институция, включително прокуратурата, въпреки че е овластена за такава цел, не може да надникне в покоите им.

В готвената от ГЕРБ реформа няма и намек за промяна

в посока НРС и ДАНС да станат ефективни служби с ясно разписани задължения и въоръжени с адекватни на целите средства.

Но има друго, ако съдим по доклада на министъра на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов, който се очаква да бъде изнесен на днешния Консултативен съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев.

И ако до вчера можеше да се спори за причините за уволнението на Румен Миланов не само като премиерски съветник, но и като шеф на Центъра за противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС (БОРКОР) и като секретар на Съвета по сигурността към МС, днес нещата се проясняват. Или поне везната силно се наклонява към версията за спечеленото от вътрешния министър Цветанов надмощие във визиите за бъдещето на специалните служби.

Миланов формулира и поддържаше идеята да има

силов вицепрмеиер, но различен от вътрешния министър,

който да отговаря за координацията между службите за сигурност и ред. Той мотивираше идеята си с конституционния принцип, че системата за сигурност е поверена на Министерския съвет и следователно премиерът трябва да командва спецслужбите, а новият вицепремиер да бъде негов помощник.

В очаквания днес доклад на Цветанов четем едновременно две взаивнопротиворечащи си тези. Едната предвижда "укрепване на Съвета по сигурността към МС" (вече с нов секретар, който същевременно е и съветник на вътрешния министър). Другата гласи: "Съветът по сигурността не поставя пряко задачи на службите за разузнаване и сигурност, както и на службите за обществен ред"; няма да има и "функции по ръководството на службите за сигурност, по кадровата работа в тях и разпределението на ресурсите, той няма "да изземва" (от кого? - бел. ред.) и координацията и взаимодействието между тях".

Възниква въпросът в какво се състои "укрепването на Съвета по сигурността към МС" и с какво всъщност ще се занимава той. В доклада на Цветанов е посочено, че поставянето на задачите остава в "изключителната компетентност на премиера или на определения от него вицепремиер или министър". Очевидно не се има предвид министърът на културата или спорта. А "определеният от него вицепремиер" е известен – вътрешният Цветанов.

Изричното посочване какво не може Съветът по сигурността към МС (вместо какво може) подсказва, че е целено

орязване на възможности да се наднича в черните кутии на специалните служби

от друг орган, пък бил той и към Министерския съвет, който по конституция определя и провежда политиката на борбата с престъпността и на националната сигурност.

Но и това не е всичко. Предвижда се структура, която наподобява шапка над Съвета по сигурността, формирана от шефовете на службите, главния секретар на МВР под ръководството на секретаря на съвета (в случая той е и съветник на вътрешния министър). В доклада на Цветанов тази структура е обяснена в негов стил като "неформално консултативно звено за провеждане на консултации, координация на дейности за подготовка на обща професионална позиция с цел подпомагане вземането на политически или управленски решения от Съвета по сигурността". Може би на заседанието на КСНС днес някой ще попита Цветанов как шефовете на деполитизираните спецслужби ще подпомагат Съвета по сигурността да взема политически и управленски решения и дали логиката на конституцията не предполага обратната посока на внушенията...

Всъщност докладът на Цветанов илюстрира

изключителната последователност в изземването на власт и концентрацията й в МВР

– прикрити зад шумни клетви за реформа. Само три месеца след идването им на власт беше неутрализирана ДАНС със законови промени, с които службата беше свита на практика до украсителна табела на "тихия фронт". За сметка на осакатената откъм правомощия, агентура и оперативни функции ДАНС беше подсилена ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) в МВР, която пое обратно, кажи-речи, всички средства за действие, с които беше съоръжена ДАНС. Нещо повече, освен полицейска ГДБОП стана – според мнението на специалисти - и полуинформационна, полуконтраразузнавателна служба, въпреки че формално контраразузнаването (НСС) остана в ДАНС.

Всичко това се случи на фона на яростна пропаганда срещу "довчерашната ДАНС на Станишев и Алексей Петров" (който всеки момент трябваше да бъде и арестуван)", та в медийната шумотевица, в която синята опозиция силно пригласяше на ГЕРБ, така и не се направи никакъв анализ на ДАНС, което улесни Цветанов да прокара идеите си без проблем. (Партиите не правят анализи по правило, те правят политика, или нещо, което си мислят за политика – това, казано между другото, обяснява защо партийната загриженост за "националната сигурност и борбата с престъпността" са се превърнали за просветеното обществено мнение в отегчителни, лишени от мисъл клишета.)

При тази праволинейност на ГЕРБ в изземването на власт става обяснимо защо мястото на довчерашния секретар на Съвета по сигурността към МС Румен Миланов не е на днешното заседание на Консултативния съвет. Особено ако прибавим и идеята му да постави "под контрола на вицепремиер, различен от вътрешния министър", не само НРС и ДАНС, но и светая светих на всеки министър на МВР – ГДБОП. Идея спорна, но достатъчно еретична, за да разсърди родителя на възродената, подсилена, наричана без притеснение елитна служба.

Контрол над ГДБОП извън министъра и главния секретар на МВР би означавало някой друг да може да поиска обяснение, например, за онази джунгла от противоречия по пернишкия случай "Мирослава" и самоубийството – по твърдението на ГДБОП, на Стоев (припомняме само един от последните случаи - бел.ред.). Същия, за който така и не се разбра като какъв се е самозастрелял – като свидетел, заподозрян, обвиняем, сътрудник на полицията?! Колко добре си е ГДБОП сега – кутия по-тъмна дори от чисто информационните служби, в която никой не може да наднича, за да не попречи на борбата с организираната престъпност! Борбата такава, каквато самата служба и нейният министър я виждат. Какъв Съвет към МС, какъв премиер, който по конституция ръководи, и тъй нататък...

Голямата загадка обаче е премиерът

Ако се смята едва ли не за естествено всеки вътрешен министър да иска да държи цялата силова и информационна власт, не е нормално министър-председателят да се лишава доброволно от нея. ДАНС по закон е подчинена на премиера. Да бъде обезоръжена агенцията понеже Станишев е ползвал лошо и с политически цели правомощията си е несъстоятелен мотив (освен че не е и верен, но това е друга тема). Нали Бойко Борисов би могъл да употребява мъдро, ефективно и неполитизирано властта си над ДАНС.

Ето защо голямата загадка е: Защо настоящият премиер доброволно се лиши от такъв мощен лост за борба с високата корупция като ДАНС и предпочете да делегира властта на своя вътрешен министър! И продължава да го дарява с правомощия (което може да е опасно и за него), видно от кадровите рокади и най-вече от подготвения от Цветанов доклад за днешния КСНС.

Моето журналистическо обяснение е елементарно. Който управлява и провежда изборите, невинаги ги печели, но почти винаги върши неща извън позволените, защото средствата за разкриването им – полиция и специални служби, са под негов контрол. Нарушения вършат и "другите", но вероятността те да бъдат разкрити, а "нашите" покрити, в България отдавна е литнала докъм 100-те процента. Показаха го всички партии и избори досега.

Един мъдър премиер защо да не прехвърли другиму тази черна – във всякакъв смисъл, "работа", че и магнетична за атаките на всички останали кандидати за властта! Ако Цветанов в очите на премиера има "ресурса" и в бъдеще да се проявява като безспорният драйвър на изборните победи за ГЕРБ и Борисов, защо да не му бъде делегирана властта над "средствата" по пътя към целта? А ако традиционният произвол на МВР доведе до гръмотевични фалове - "не бях аз, търсете вътрешния министър" е логичната формула.

За жалост подобно обяснение, ако се потвърди от практиката, само подкрепя старите печални изводи за стратегията и тактиката на управляващите партии спрямо специалните и полицейските служби в "преходна България": като оръдия за извоюване и запазване на политическата власт.