“Добрият” Израел и „лошият” Иран

Стихотворението на Гюнтер Грас „Това, което трябва да се каже” успя с поетични средства да предизвика дискусия по въпроси, за които не само в България се говори малко.

И както обикновено се случва по тези земи, тукашните „ционисти” се направиха на по-ционисти от Мозес Хес и Херцел, а реакцията е: „Щом критикуваш политиката на израелското правителство, то ти си антисемит и персона нон грата”.

Мислех си, че окончателно сме се отдалечили от несвободата и влечението към цензуриране. Уви, казусът около Грас и тезите му показаха, че сме много близо до познатото от комунистическото време – критикуваш компартията и отиваш в затвора, или приключваш в психиатрията.
В най-добрия случай те лишават от работа и започваш да водиш съществуване, което те обрича на нищета.

Гюнтер Грас е отявлен левичар, поддръжник на просъветската политика на Вили Бранд някога (който е бивш западногермански премиер и както се оказа преди няколко години, е имал вземане-даване с ГРУ в Норвегия по време на войната), но в конкретния случай няма как да не бъде подкрепен.
Стихотворението му е слаба поезия, но е силно със смелостта да изговориш теми табу – за тайната ядрена програма на Израел, за стратегията на тази държава за първи ядрен удар и разчупването на срамното припяване на почти всички медии на ционистката пропаганда.

Авторитетната агенция Ройтерс преди десетина дни описа ясно, недвусмислено и категорично три неща, които няма да чуете да се казват в България: Иран няма ядрена бомба, Иран не разработва ядрена бомба и Иран няма вероятност в близките години да постигне създаването на ядрена бойна глава, която да има военно значение, т.е. да има капацитета да бъде доставена с ракета и в рамките на стратегия за водене на ядрен конфликт –

http://www.reuters.com/article/2012/03/23/us-iran-usa-nuclear-idUSBRE82M0G020120323

 Агенцията се позова на американски, европейски и израелски разузнавателни източници.

Нека поясня – за да има една държава годно за употреба ядрено оръжие, тя трябва да има първо, самото оръжие, съставено от ядрена бойна глава и система за доставката му (тази система може да е ракета, може да е самолет, може да е артилерийска единица). И второ, за да получи годно за употреба ядрено оръжие съответната страна трябва да има стратегия за прилагането му.
За да стане по-ясно ще направя аналогия с компютрите - за да имаш работеща компютърна конфигурация са ти нужни хардуер и софтуер.
При ядреното оръжие хардуерът е ядрената бойна глава, заедно с носителя, който осигурява доставката до целта, а ядрената стратегия е „софтуерът”, който го прави практически приложимо.

Както вече и бабите на село разбраха от публикацията на Ройтерс (подобна публикация се появи и в „Ню Йорк таймс”) Иран няма нищо от тези необходими съставки, за да говорим за реално притежавано ядрено оръжие.

Обратно – Израел има ядрена програма от 1949 г. (една година след създаването си), през 1967 г. успява да произведе няколко ядрени бомби, а само няколко години по-късно вече започва серийно производство на 3-4 заряда годишно.
Израел не е член на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, върху неговата ядрена програма и въоръжения няма никакъв международен контрол, а самата държава провежда категорична политика на ядрена непрозрачност или както се казва на специализиран език – на „позитивна маскировка”.

Същността на тази политика се изразява в официално отричане на притежаването от Израел на ядрено оръжие, но съчетано с намеци за съществуването му от отделни израелски политици и заплахи от използването му.

Както беше казал един израелски премиер: „Ние няма да използваме първи ядрено оръжие, но няма да бъдем и втори”.

По различни оценки Израел притежава между 200 и 400 ядрени заряда днес, а след публикацията на книгата на Сеймур Хърш „Изборът на Самсон” от 1991 г. вече знаем, че Израел има и стратегия за ядрена война и първи ядрен удар. След Хърш няколко анализатори пробиха „желязната завеса” спусната от ционистката държава по тези въпроси и потвърдиха това, което с риск за живота си извадиха на бял свят Мордехай Вануну и Хърш.

Вече знаем, че Израел има не само оперативно-тактическо и ядрено оръжие със среден обсег, но притежава и ядрена артилерия – ужасен факт, който е заплаха за целия регион.

Наскоро израелският премиер Бенямин Натаняху каза, че Израел има задачата да решава казуси, каквито трябва да решава една свръхсила, с което освен демонстративна персонална мегаломания показа, че Израел съвсем няма да спре дотук.

Нека припомня, че според Тората (свещената книга на евреите) Израел трябва да се простира между двете велики реки - Нил и Ефрат. Практическото измерение на тези далеч отиващи в миналото експанзионистични претенции осигуряват горивото за дългосрочната стратегия на израелската държава към пулсираща териториална експанзия днес - към Сирия, Египет, към Палестина, от която не е останало почти нищо, към Йордания и Кипър. Както стана ясно наскоро, Израел договаря разполагането на военно-въздушни части в Кипър, с които да охранява наскоро откритите огромни залежи от природен газ в източното Средиземноморие –

http://www.upi.com/Business_News/EnergyResources/2012/02/08/Israel-seeks-Cyprus-base-to-guard-gas-zone/UPI-72471328722889/#ixzz1qSD35UMu

 Ето затова си мисля, че след като се критикува Иран – често основателно – трябва да бъдем така добри и аналитично отстранени, за да казваме истината и за другата страна.
Факти и обяснението им – това е, което ни е нужно. Ако един човек разполага с пистолет, макар и да го крие, но потупва пеша на сакото си, демонстрирайки на въоръжения си с нож противник какъв сериозен аргумент има, нима е толкова трудно да си отговорим кой кого заплашва! Така и в случая с иранската „заплаха” към Израел.

И това няма нищо общо със заклинанията за „антисемитизъм” (глупав и неверен от научна гледна точка термин), които дежурните цензори веднага извадиха. Да, Гюнтер Грас се е сражавал за 10-та бронирана дивизия на СС „Фрундсберг” до пленяването му край Мариенбад. Но запознатите ще си спомнят, че един бивш германски канцлер като Хелмут Шмид също е бил нацистки офицер. И нещо повече - бил е с еврейски произход, както разкри през 2003 г. в книгата си „Hitler's Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military” американският професор от Канзаския университет Брайън Марк Риг.

Според това фундаментално изследване, което заема почетно място в библиотеката на пишещия тези редове, около 150 000 са били войниците, офицерите и генералите в нацистката военна върхушка с такъв произход, което поставя много сериозни съмнения изобщо въху теорията за т.н. „антисемитизъм”.

През 2007 г. вербувалият любимия на Хитлер командос Ото Скорцени за агент на МОСАД Рафи Ейтан проговори пред израелския вестник „Маарив” и изнесе една от най-циничните тайни на израелската политика - работата й с бивши нацистки престъпници. И всичко това е подкрепено с изобилие от неопровержими и еднозначно обяснителни факти, снимки, документи и свидетелства. Докато на Запад тези въпроси се обсъждат относително свободно и без заплаха от репресия, то в лишената от стабилни традиции на свобода на словото и защитата му България, се очертава туземна неспособност да се надскочи едно ниво за дискусия, зададено някога от Вазовите „Чичовци”: „Живо нещо ли е месечината и може ли да падне връз нас”.

Статията е публикувана в Република http://republika.bg/index.php?id=43425