Икономическата криза - проклятие за гръцката православна църква

Тесните връзки между гръцката държава и православната църква се превръщат от благословия за духовенството в проклятие, като задлъжнялото правителство се мъчи да финансира древната институция в момент, в който обедняващите гърци се нуждаят най-много от нейната благотворителна дейност.

Лишена от средства, тъй като държавата налага големи съкращения на разходите, силно консервативната църква, произлязла от един от най-ранните центрове на християнството, търси нови източници на финансиране.

Въпреки новия предприемачески дух, като този в един манастир, който иска да построи слънчев парк, много свещеници се оттеглят, малцината, които остават, получават по-малки заплати, а църквата се бори да запази кухните за бедни на фона на увеличаващата се безработица и задълбочаваща се бедност.

“Касите са празни, а системата ще рухне”, заяви Игнатиос Ставропулос, модерен свещеник, който има страница в социалната мрежа за професионалисти LinkedIn.

Съгласно договор отпреди 60 години държавата изплаща заплати на свещениците в замяна на големи църковни имоти, включително земи. Това обаче означава, че повече от 10 000 свещеници сега фигурират в държавната разплащателна ведомост, добавяйки бреме от 190 милиона евро годишно към силно затегнатия бюджет на страната.

Съгласно международен спасителен заем, който предотврати фалита на Гърция, правителството намалява заплатите, което за типичен свещеник означава около 1000 евро на месец. Атина също така възнамерява да финансира само по един нов свещеник, който да заеме мястото на десетима, които са се пенсионирали или са починали, създавайки по този начин недостиг на свещеници в отдалечените енории по време на дълбока рецесия, когато хората имат най-силна нужда от помощ.

В градовете църквата ограничи дейността си до минимум, за да спести средства за кухните и благотворителната дейност, които предлага на увеличаващата се армия от бездомни и безработни.

За разлика от някои европейски държави на север, където влиянието на религията намалява, църквата играе важна роля в живота на гърците.

Свещеници с дълги бради, облечени в диплещи се черни раса, често могат да се забележат по гръцките улици, а православната вяра е приета от конституцията за официална религия. Когато новото правителство положи клетва миналата година,  архиепископът на Атина благослови премиера и неговия кабинет по време на колоритна церемония.

Според проучванията на общественото мнение около 80 процента от анкетираните вярват в Господ. Това нарежда гърците сред най-вярващите християни в Европа, въпреки че много от тях не ходят редовно на църква.

В страна, където частната благотворителност и доброволчески дух все още са неразвити, основната тежест за помагане на мизерстващите и потиснатите пада на раменете на църквата.

Отношението към църквата обаче е смесено, като тя често е критикувана за това, че поддържа прекалено близки връзки с държавата.

Много граждани смятат, че тя все още притежава прекалено много имоти, плаща прекалено малко във вид на данъци и като цяло не участва със справедлив дял на фона на увеличаващите се данъци за гърците, вследствие на мерките за икономии, налагани от спасителния заем на Европейския съюз и Международния валутен фонд.

Църквата не е съгласна с това мнение. “Мит е, че сме потънали в пари”, каза отец Иринеос Лафцис, свещеник в северната епархия на Александруполис.

През последните десетилетия църквата е прехвърлила 96 процента от имотите си на държавата. Тя също така е платила 12,6 милиона евро данъци за 2011 г., съобщиха от институцията миналия месец, подчертавайки, че църквата е третирана по същия начин като всяка друга неправителствена организация.

За да се справят с недостига на свещеници, някои владици позволяват на миряни да водят служби. Тези доброволци не получават държавни заплати и не носят расо.

Например, пенсиониран военен офицер наскоро започна да води служби в Авантас - село в близост до източната граница с Турция, каза отец Иринеос. “Свещениците в малките села се пенсионират или почиват и няма кой да ги замени”, каза той. “Ще имаме голям проблем”.

Църквата вече е ограничила своите дейности, за да се справи с увеличаващите се разходи от социалната си работа.  Миналата година тя похарчи близо 96 милиона евро за 700-те благотворителни дейности, които осъществява.

“Кризата не се отразява само на функционирането на нашата благотворителна дейност, тя също така застрашава нейното съществуване”, каза по-рано този месец владиката Ефстатиос от Спарта. Той се оплака, че държавните пенсионни фондове са спрели да съдействат за благотворителните дейности, които той осъществява вече близо година.

Изграждането или реставрацията на църкви, някои от които съдържат древни фрески и икони, често бива преустановявано, а много други не са затопляни достатъчно по време на студената гръцка зима, за да се спестят разходите за гориво.

Икономии се правят на всички нива. Поръчките от страна на църквите за свещи са паднали с 40 процента през този Великден, заяви за Ройтерс търговец от южната провинция Аркадия.

През февруари църквата за кратко спря от излъчване 23-годишната си радиостанция, като по този начин лиши слушателите си от ежедневния микс от проповеди и културни програми.

Увеличаването на бедността влошава ситуацията.

Притиснатите от мерките за икономии вярващи ограничават частните дарения докато бизнесите западат, лишавайки църквата от приходи от наеми от имоти и удължавайки опашките в кухните за бедни.

“Нуждите се увеличават, а източниците намаляват”, каза отец Василиос Хадзавас, който ръководи атински църковен фонд в помощ на бедните.

Докато гръцката безработица достигна рекордни нива, порционите в кухните за бедни в Атина се увеличиха повече от двойно миналата година на около 10 000 души дневно, като не се броят изпращаните на семейства всеки месец 3000 пакета с храна, заяви Хадзавас.

Докато правителството продължава да ограничава разходите си, духовенството търси все повече алтернативни източници на финансиране.

С малко средства на разположение и с много имоти, въвлечени в спорове за правото на собственост, църквата търси сътрудничество с общините, армията и частния сектор, за да развива проекти, каза още Хадзавас.

За първи път църквата изпрати официална делегация миналия месец на религиозен туристически панаир в Русия, най-голямата православна държава и голям потенциален пазар. Също така манастирът Пендели край Атина планира да построи слънчев парк, за да получи субсидии за възобновяеми енергийни източници.

Някои свещеници може би са стигнали твърде далеч в стремежа си да набират средства като Ефрем - игумен в манастира Ватопед, който е на 1000 години.

Ефрем е разработил схема преди шест години, съгласно която монасите в манастира в планината Атос, независим православен анклав, са убеждавали правителствени представители да разменят евтина земеделска земя за първостепенни недвижими имоти в Атина.

Ефрем бе обвинен в мошеничество, което според прокуратурата струва десетки милиони евро на държавата.

Въпреки аферата във Ватопед, кризата предлага на църквата възможност да намали финансовата си зависимост от държавата по пътя на законно бизнес предприемачество, както други църкви правят от десетилетия.

“Става дума за оцеляването на църквата”, каза Ставропулос.