На върха на Акропола, гневът на избирателите подлага крак на комунистите

Това трябваше да бъде перфектната картина за спирка в предизборната кампания: лидерът на гръцките комунисти обикаля из древния Акропол, за да повдигне духа на работниците, които усърдно възстановят символа на бляскавото гръцко минало.

Вместо това предизборната акция миналата седмица на Алека Папарига ще бъде запомнена със серия неприятни моменти: работниците я притиснаха с въпроси защо не е успяла да блокира съкращенията на доходите; други я прекъсваха с викове, че тя е част от същата политическа система, срещу която нейната партия твърди, че се бори.

“Вие трябваше да сте различни!”, викна един работник.  Друг скочи и извика: “Чета по вестниците, че вие депутатите взимате по-високи заплати заради кризата!”

В много отношения неуспехът на предизборния митинг е емблематичен не само за неуспеха на комунистите да се възползват от разочарованието на избирателите, но също и за силния гняв, който изпитват гърците към цялата политическа класа, която възприемат като корумпирана и мошеническа.

Кампанията за парламентарните избори на 6 май тръгна навъсено още от самото начало, тъй като гърците се мъчат с намалени заплати и пенсии, а икономиката е затънала в пета поредна година на рецесия.

Необузданият гняв и замерването с кисели млека замениха усмихнатите поддръжници и ентусиазираните бурни митинги от изборите в миналото.

Голяма част от гнева е насочен към двете големи партии, които управляваха Гърция в продължение на две десетилетия - социалистическата ПАСОК и консервативната Нова демокрация, които в проучванията на общественото мнение са наказвани от гражданите за своята подкрепа за спасителния заем, обвързан с големи съкращения на разходите.

ПАСОК и Нова демокрация са единствените големи партии, които подкрепят спасителните заеми и трябва да формират коалиционно правителство, което да продължи да прилага необходимите реформи, за да продължи Гърция да получава финансова помощ и да остане в еврозоната. Сюрията по-малки леви и десни партии, които се борят за третото място, се противопоставят на спасителните заеми.

Проучванията на общественото мнение сочат, че двете големи партии ще получат значително по-малка подкрепа, но достатъчна за възобновяване на тяхната коалиция, а по-малките партии, които са срещу спасителните заеми, ще останат далеч след тях.

Но докато групи като Лявата коалиция на Алексис Ципрас и “Независими гърци” на консервативния Панос Каменос отбелязват възход, гръцките комунисти (ККЕ) не успяха да извлекат ползи от настроението на гражданите срещу мерките за икономии, въпреки твърдата си позиция срещу спасителните заеми. 

“Гръцкото общество е против всички”, каза Димитрис Маврос, управителен директор на социологическата агенция МРБ.

“Те са по-любезни към г-н Ципрас и г-н Каменос, но са бесни на останалите лидери”.

Гръцката комунистическа партия (ККЕ), която е основана през 1918 г., постоянно присъства в гръцката политика от десетилетия, въпреки че през повечето време бе обявена извън закона до падането на военната хунта през 1974 г. Със сърп и чук в своето лого партията все още подкрепя марксистко-ленинската идеология две десетилетия след разпадането на Съветския съюз.

Нейни членове често са били преследвани от десни режими, а сред тях има мнозина, които са се борили като партизани в гръцките планини по време на нацистката окупация на Гърция.  Непромененото комунистическо послание на партията не успява да докосне младежите през последните години и подкрепата за нея намаля.

Майка на всички гръцки леви партии, ККЕ спечели 7,5 процента на изборите през 2009 г., като част от подкрепата се разпръсна към фракции, които се отцепиха от нея вследствие на вътрешни идеологически сблъсъци.

Този път проучванията предвиждат ККЕ да спечели между 8 и 11 процента, но според анализатори на партията й липсва инерцията, на която се радват по-реформаторски настроените леви политици, като Ципрас и Фотис Кувелис, чиято партия на едва две години получава подобна подкрепа в проучванията.

“Сред левите партии, най-слабата е ККЕ”, каза Маврос.  “Те нямат капацитет да спечелят нова кръв. Новите левичари предпочитат да отидат при Ципрас”.

Както показа и митингът на Акропола, много хора възприемат старата ККЕ като част от същата покварена система, която доведе Гърция до ръба на фалита, принуждавайки я да приеме унизителни съкращения на заплатите и разходите в замяна на получаваната финансова помощ.

Шестдесет и шест годишната Папарига стана генерален секретар на ККЕ през 1991 г. Тя бе първата жена начело на гръцка партия. Дъщеря на бойци от съпротивата и вдовица, тя предоставя депутатската си заплата на партията, както правят всички останали депутати на ККЕ.

“Защо не ни повярвахте, когато предупреждавахме, че присъединяването към Европейския съюз ще бъде катастрофа”, попита тя. “Ние все още вярваме обаче в работническата класа, която може да развее знамето на народа на Акропола”.

По време на речта й, която често бе прекъсвана, един работник, коментирайки държавното финансиране на партиите за предизборни кампании, се провикна: “ККЕ е като всяка друга партия, вие взехте допълнителни пари, като всички останали”.

Отричането от страна на Папарига предизвика още по-гневното: “Крадци! Вземете парите и ги дайте на хората, които са гладни”.

Комунистите бяха наказани и заради неясното си послание, че те искат по-скоро да отхвърлят цялата система отколкото да се фокусират върху спасителните заеми, каза Маврос.

На върха на Акропола Папарига каза, че целта й не е да спечели властта по време на изборите, а да бъде формирано едно слабо правителство, което ще осигури възможност за работническа революция.

“Искаме уплашено и паникьосано правителство, което да не може да действа както досега”, каза тя, очертавайки сценарий, от който се опасяват партньорите на Гърция от ЕС и Международния валутен фонд.

Речта й като че ли впечатли малцина от събралите се работници на Акропола, въпреки че античната забележителност е любимо място на комунистите за разпъване на големи плакати в знак на протест срещу мерките за икономии.

“Някои техни идеи са правилни, но не виждам да ги изпълняват”, каза Христина Папу, на 55 години, скулптор, който реставрира мрамора на Акропола. “Те са нереални”.