Време е да дойде Воланд

Предизвестената рокада между министър-председателя и президента в Русия провокира групата „Pussy Riot” към протест - оригинален и нестандартен. Когато реална промяна е невъзможна чрез избори, когато такава промяна не се допуска, статуквото изглежда отчайващо стабилно.

Някои получават доживотни присъди. Други си гарантират правото да управляват до живот. Когато нормалните механизми за смяна са блокирани и не работят, каква земна сила би могла да направи нещата по-различни.

Архимед заявил, че може да преобърне земята, стига да му дадат лост. Какъв ли лост е нужен в случая. А при положение, че всички лостове се държат само от една ръка, всяка съпротива изглежда обречена.

„Майко Богородице, изгони Путин!” - провидяха такъв лост в божията майка бунтарките от„Pussy Riot”.

За крайно неуместен намирах често задавания въпрос в часовете по литература: „Какво е искал да каже авторът с еди-какво си?”. Какво е искал да каже авторът, знае само той. Ние може да гадаем и да предполагаме. Точно така смея да предполагам какви са били основанията на Михаил Булгаков да напише „Майстора и Маргарита” - без да заковавам нищо в нечий мозък. Мисля, че Булгаков, подобно на „Pussy Riot”, е осъзнавал безнадеждността за промяна в системата - от самото й начало. Толкова порочно и убого, монолитно и ограничено, пропито от съзнание за бюрократична значимост - това е опиянението на овластено излишество, което се е усетило незаобиколимо. То създава правила, то решава на кого, как и колко, то се чувства в правото си да се разпорежда с всичко и с всички. Защото властта сама по себе си го прави „компетентно” във всяка сфера.

То и пак то. Какво да призовеш да му се противопостави, освен неземни сили. Такива сили, които да го накарат да осъзнае нищожеството и пошлостта си. Сили, които да го разтърсят и да го шокират, и да му покажат, че светът не започва и не свършва с него. И да го направят по такъв начин, че овластеното То да се почувства глупаво като милиционерите, разбили вратата на апартамента, където предната вечер се е състоял балът на Воланд. Същата тази нощ неугледният апартамент е бил огромна зала. Прозорците му са излъчвали странни светлини, а от него е звучала музика. На сутринта е обикновено и с нищо неоткрояващо се жилище, в което служителите на реда няма какво друго да направят, освен да се почесват озадачено под фуражките.

Това им остава, след като някакъв черен котарак им говори и се държи подозрително. Те го прострелват, защото не им прилича на добър съветски гражданин. От раната тече кръв и котаракът уж агонизира, но после става и продължава да се гаври с тях. Има случаи, в които - ако не друго, помага именно гаврата. Това е художествена и творческа гавра.Самият Булгаков не се е ползвал с репутацията на добър съветски гражданин, след като е бил въдворен в психиатрично заведение - вероятно, за да му „дойде акълът”. По-точно е да се каже - „за да му атрофира”същият.

Къде е спасението за „недобрите” граждани, ако цялата страна заприлича на едно огромно „Кукувиче гнездо”.

От църковния храм „Pussy Riot” призоваха Богородица да се намеси и да направи онова, което никой друг засега не може. По този начин те „взривиха” и крайно възмутиха държавата и нейната духовна патерица. Какво става, когато и държава, и църква се окажат патерици, подкрепящи едно тяло за сметка на всички останали.

Веднъж по телевизията показаха паметник на Илф и Петров в Русия. Паметникът беше и е странен. Съавторите на „Златния телец” и „12-те стола” бяха изваяни един до друг в приклекнало положение - точно като фигурите от тукашния паметник на съветската армия. Двамата държаха огромна писалка, на чийто връх беше забучен щик - като на пушка. А посланието очевидно беше, че воюват неуморно с недъзите на най-справедливия и човеколюбив строй.

Такъв паметник на Илф и Петров може да построи само техен литературен „клиент”, който никога не би се разпознал в написаното от тях. Такъв, който ще разпознава всеки друг, но не и себе си - такъв, който ще громи пороците и недъзите, без да е наясно, че самото явление - самата система е един огромен недъг. Защото не е дошла по естествен път, а е наложена насилствено - като не допуска различно мнение от своето.

В такъв свят църквата е отделена от държавата само на думи, а в действителност я обслужва. Духовници с пагони.

В такъв свят талантливият Майстор е само един несретник и обект на съседски доноси. В такъв свят и Маргарита не би могла да е кралица на бала.