Икономически проблеми доминират на сръбските избори

Икономическите проблеми може би за първи път от години ще изместят напрежението във връзка с Косово и отношенията със Запада, когато сръбските избиратели се насочат към избирателните секции за президентските, парламентарните и местните избори в неделя.

Два основни блока се борят за победата: управляващата Демократическа партия (ДП) на наскоро подалия оставка президент Борис Тадич и Сръбската прогресивна партия (СПП) на Томислав Николич - бивш националист, настроен срещу Запада, който стана проевропейски умерен политик.

Президентските избори бяха изтеглени с осем месеца след оставката миналия месец на Тадич. Тази стъпка имаше за цел да увеличи шанса на неговата партията сред разочарованите от икономическата криза и от отстъпването от бившата провинция Косово избиратели, смятат анализатори.

Последните проучвания на общественото мнение сочат, че опозиционната СПП води с малка разлика пред ДП по отношение на парламентарния вот - 33,4 процента срещу 29,4 на сто.

Тадич и Николич, които вече са се изправяли един срещу друг през 2004 г. и 2008 г., си дишат във врата по отношение на президентския вот, за който е сигурно, че ще стигне до втори кръг.

И двамата обещаха реформи, енергични мерки срещу корупцията, инвестиции и работни места, въпреки че никой от тях не обясни как планира да постигне това.

Тадич например заяви, че вярва, че Сърбия може да се присъедини към Европейския съюз през следващите пет години, докато Николич обеща да привлича по 10 милиарда долара инвестиции на година през следващото десетилетие. Нито една от идеите не се възприема за реалистична.

Икономическата ситуация в Сърбия е мрачна и се влошава, като безработицата достигна 25 процента и продължава да се увеличава.

Парите не стигат и са скъпи за заемане, което означава, че Сърбия ще трябва или да започне болезнени съкращения на разходите или да се изправи пред финансов крах. Външният дълг на държавата е около 45 процента от брутния вътрешен продукт, като най-вероятно ще продължи да се увеличава.

Ширещата се корупция може би е най-големият проблем.  Сръбският съюз на работодателите оценява, че повече от един милиард евро (1,3 милиарда долара) се губят годишно при възлагане на обществени поръчки.

Вместо обаче да предложат конкретни реформи, ДП и СПП се фокусираха върху отрицателни кампании, насочени към опонентите.

Независимо от изхода на изборите, следващото правителство ще трябва бързо да поднови преговорите с Международния валутен фонд (МВФ), за да осигури възобновяването на заем, който да помогне на страната да се справи с трудностите. МВФ спря отпускането на заем през януари на стойност 1,1 милиарда долара, обвинявайки правителството, че не е успяло да установи контрол над прекомерните разходи.

И Тадич, и Николич настояват Сърбия да продължи пътя си към членство в ЕС.

Това означава, че следващото правителство ще трябва да продължи да поддържа добри отношения с Косово, обявило независимост през 2008 г., която Белград отказва да признае.

ЕС настоява Сърбия да нормализира отношенията си с населената предимно с албанци провинция. Преговорите с посредничеството на Брюксел са тромави, като биват протакани и от двете страни от март 2011 г.

Стабилният напредък към членство в ЕС - съюзът даде на Сърбия официален статут на държава кандидат за членство в блока през март тази година - предполага прилагане на реформи, които трябва да увеличат стабилността и да осигурят по-голям потенциал, за да привлекат инвестициите, от които има отчайваща нужда.

“След войните и конфликтите със света през последните години, основното качество на тези избори е, че те са просто избори, не референдум за това по кой път да продължи страната, борба на бялото и черното, доброто и злото”, заяви Марко Благоевич, директор на изборния надзорен орган CESID.

Въпреки факта че националистите на Николич водят в класациите, според Благоевич е възможно демократите да формират следващото правителство, тъй като нито една от партиите няма да има достатъчно гласове, за да формира правителство с мнозинство, а ДП има повече потенциални коалиционни партньори.    

“Няма да е за първи път партия, която не е най-голямата в парламента, да започне да управлява”, добави той.

Крайнодясната Сръбска радикална партия бе очевиден победител по броя на гласовете на изборите през 2003 г. и 2007 г., но не успя да намери партньор, с който да управлява.

“Накрая най-вероятно ще имаме коалиция, подобна на тази, която управлява Сърбия от 2008 г.”, каза Благоевич.

Демократите управляваха в продължение на пет години в крехък съюз със социалистите, Обединените региони и още няколко по-малки партии.

Някои от по-малките партии - социалистите, либералите, Обединените региони, радикалите, най-вероятно едва ще достигнат необходимия праг от пет процента, за да влязат в парламента. Те обаче все пак ще могат да играят важна роля и да имат определящо влияние върху следващото правителство.

Избирателните секци отварят в 7 часа сутринта в неделя и затварят в 20 часа. Седем милиона граждани ще имат възможност да упражнят правото си на глас.