Кремъл пак дрънчи с ръждясалите си ракетни партакеши и шумно скърца със зъби по стар обичай.
Вчера началникът на ген-щаба на наследницата на Червената армия генерал Макаров заявил на конференция в Москва, че руското правителство било готово да разруши обекти от инфраструктурата на отбранителния антиракетен щит на НАТО (ЕвроПро). Това щяло да се случи, ако “обстоятелствата наложат нанасяне на пръв превантивен удар” казал същият любител на шутовски фуражки от снимката вляво.
Каква прекрасна възможност за нобелиста Грас! Бива ли да устои на изкушението и да не се хване отново за перото (все ще му е останало шишенце от последното му мастило)?
С нетърпение се ослушваме за попресипналия глас на съвременната Касандра с моржови мустаци. Пред вида на генералската фуражка, заплашваща с нанасяне на пръв удар, не може Гюнтер да не го стегне на свой ред шапката и да не ни развълнува пак с нещо лирично, нещо, което отдавна трябваше да се каже.
Или – страх ни е даже да си го помислим! – може един нобелист да мери с два, че и три аршина? Да смята едни ракети (тези с шестолъчна синя звезда) за лоши, взривоопасни и осъдителни, а други (с петолъчната червена звезда) за прогресивни, безобидни и възпитателно-полезни?
Не искаме да вярваме на такава зловредна пропаганда. Ето защо сме убедени, че северният тенекиен барабанчик вече е заседнал зад писалището с муза на колене и сладката пот на творческата мъка оросява белия все още лист.
Гюнтере, кажи си! Ние те очакваме и ще те разберем.