ФИНАНСОВА ЛИ Е „ФИНАНСОВАТА КРИЗА”

Публикуваме тази статия въпреки несъгласието с нейните изводи, типични по-скоро за лявото мислене, тъй като смятаме, че темата заслужава внимание - и се надяваме тя да предизвика дискусия. Готови сме да поместим и други мнения по същия въпрос.

Е.С.

За да окачествим настоящата световна криза като финансова, то би трябвало в нейната основа да стоят финансови проблеми. Така ли е в действителност? Според мен кризата съвсем умишлено се  нарича финансова, за да се завоалира нейната истинска природа, а именно, че това е криза на съвременния модел на пазарна икономика на този етап на икономическо и технологично развитие в световен мащаб.

 Според радетелите на запазването на икономическия ред и статукво, да се представят нещата в истинската им светлина, би означавало проблем който засяга самата основа, върху която са изградени съвременните общества, а това за тях, е твърде нелицеприлично  и/или вредно и/или опасно.

 В исторически план, независимо как ще охарактеризираме едно общество – феодално, социалистическо, капиталистическо и пр. основното е: хората, за да съществуват, трябва да произвеждат и разменят своето производство, респективно своя труд. Най-разпространеното средство за това са парите. Т.е. парите: в най- общ смисъл, са средство за размяна на нашия труд. В това отношение основния въпрос е как се остойностява нашия труд в този разменен процес.  В по-общ смисъл, големия въпрос е как се определят и/или формулират,   стойностите или цените в съвременните икономики. При  съвременните общества се вярва, че това става на базата на пазарните механизми на търсене и предлагане, т.е на пазара. При пазарната икономика е добре установен принцип, че всяко нещо струва толкова за колкото се продава или толкова за колкото се купува. На обикновен език това означава на възможно най-висока цена. Тази цена се нарича пазарна цена, или пазарно обусловена цена. Между другото, когото монополите имат картелно споразумение за определена  цена, то това е тази цена, или около нея. Когато те знаят, че нещо се продава на цената на което се продава защо да намалят цената му? Това е нещо първично.

 Как на практика се определя пазарната цена. Най-общо казано на базата на продажбите. На практика когато има търсене на пари от банките, тяхната цена, лихвения процент, се покачва. По същия начин работят, общо взето, и останалите бизнеси. Специално в търговията когато има търсене на определени стоки, цените се вдигат, което в много случаи става много плавно, почти неусетно или незабележимо. Да отбележа, съвременната компютаризираност на бизнеса позволява във всеки един момент да се види какво е търсенето на една или друга стока и оттук да определят нейната цена на базата на търсенето и предлагането. До какво води всичко това? До това, че търговците и бизнеса като цяло, много добре разбират, че има наличие на повече пари в обръщение и те искат да получат по-голяма част от тях. Това е един перфектен механизъм да се усвояват парите в обръщение: т.е. в хората да нямат свободни пари.

 В една идеална икономика стоките, в най-общ смисъл, респективно тяхната стойност  и количеството на парите трябва да бъдат балансирани. Ако парите са в повече има инфлация и обратно, по-малко, дефлация. Така че, когато се иска намаляване на ДДС, увеличаване на заплатите и пр. трябва да се има предвид, че когато хората получат изведнъж по големи заплати, повишения и пр., цените, т.е инфлацията ще се увеличи и те ще бъдат отново на същото положение: това е реалната същност на пазарната икономика. До какво води всичко това, в края на краищата: до повече монополизъм или задушаването на малкия и средния бизнес до повече безработица. Една от основните задачи на държавата е да регулира този процес.

Развитите общества са развити поради това, че имат високи данъци, което е механизъм за регулиране на цени, възнаграждения  и жизнен стандарт: до по-голяма социалност в обществото.  Няма високо развита държава с ниски данъци. Данъците са механизъм за ограничаване на монополите цени и инфлацията. Възнаграждение или заплати,  цени, данъци  и мита, как да се балансира това уравнение, за да има социално благоденствие? В този смисъл ролята на държавата е да варира данъците пропорционално и изпреварващо на инфлацията като по такъв начин да парира увеличаването на  монополните цени и съответно печалби. Целта: постигане на по голяма социална полза. Нужно е държавно рационализиране на фирмените печалби с по-адекватна и гъвкава данъчна политика за бързо реализиране на належащите социални програми, издигането стандарта на родното  образование, здравеопазване и сигурност.

 При съвременните общества има производителност несравнима с нито един друг период от човешката история, но поради монополизма, който е плод на пазарните отношения, 5 % от населението притежават 95 % от богатствата на земята: и това ние наричаме демокрация!

 Митата, поради технологичната диспропорционалност, влияят различно на различните държави в европейския съюз и това налага по-малките държави да изискват компенсации за това. Европейския съюз трябва да бъде и съюз на технологична равнопоставеност: имали интерес и програма за реализиране на това в страните от съюза? Това е изключително важно за нормалното функциониране на съюза в противен случай той не би могъл да съществува като такъв за дълго време. Технологичното хармонизиране на съюза е важно за хармонизиране на социалния стандарт на обществата, което трябва да бъде основната цел на съюза. Самия общ пазар не е предпоставка за това,напротив, нужна е и политическа осъзнатост, виждане и воля.

 Така наречената финансова криза в действителност е криза на модела на пазарна икономика който доминира в съвременните общества. Парите са само разменно средство на човешкия труд и кризата е резултат на непропорционалната и неадекватната размяна на този труд като резултат от все повече застрашаващо нарастващия монополизъм. Изчерпан ли е модела на пазарната икономика и имали нужда от нов модел който да доведе до намаляване на безработицата и подобряване на достойния начин на препитание. По мое мнение излизането от кризата, в съвременния етап на технологичност и производителност, е възможен само чрез промяна или реформиране на пазарния модел на съвременните общества.