В “Ню Йорк таймс”: Решаващи избори във Франция и Гърция

Франция и Гърция гласуват в неделя на избори, които ще бъдат внимателно следени заради значението им за бъдещето на Европейския съюз и еврото, пише в. “Ню Йорк таймс”.

Изборите в двете страни отново ще откроят заплетеното положение с кризата в еврозоната. Въпросът е дали демократичната политика ще предложи решение на икономическата криза или просто ще я влоши, отбелязва изданието.

Тези избори вероятно ще бъдат още един удар за подкрепяния от Германия план за икономии, целящ да реши дълговата и банковата криза в еврозоната. Ако във Франция бъде избран за президент социалистическият кандидат Франсоа Оланд, каквито са прогнозите на социолозите, той възнамерява да предоговори споразумението в ЕС за ограничаване на дефицита и дълга.

Заканите на Оланд може донякъде да са израз на желанието му да покаже смелост в кампанията, но той се възползва от вълната на съпротива срещу икономиите, която доведе до падането дори на холандското правителство, управляващо една от най-здравите икономики в Европа. Като се има предвид важността на Франция, ако Оланд стане президент, той може да оглави нещо като “блок на растежа”, който да оспори предлаганото от германците лекарство или поне да го разводни, посочва вестникът.

Германската канцлерка Ангела Меркел, разтревожена от падането на правителството в Холандия и раздвижването сред опозиционните социалдемократи у дома, изглежда се ослушва, загрижена да не изпадне в изолация в Европа и да направи жест към Оланд, ако той спечели изборите. Във всеки случай тя никога не е била кой знае какъв почитател на сегашния френски президент Никола Саркози. Според анализатори за Меркел е важно не толкова дали Оланд ще стане президент, а най-вече какво ще се случи в Гърция, Италия, Испания и Холандия, отбелязва изданието.

Но Гърция остава сложен въпрос. Парламентарните избори в неделя идват в разгара на рецесия, причинена от рязко ограничаване на разходите и увеличаване на данъците.  Популярността и на двете основни партии - консервативната Нова демокрация и Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) - пострада заради съгласието им с икономиите и техни минали провинения, а за сметка на това нарасна подкрепата за по-крайни партии.

Анализатори са на мнение, че Нова демокрация и ПАСОК ще извадят късмет, ако заедно съберат достатъчно гласове, за да съставят работещо парламентарно мнозинство. Ако не успеят, Гърция ще затъне в още по-голяма криза, при която към икономическите трудности ще се прибави политически хаос, и ще се наложи да бъдат свикани нови избори. Независимо обаче какво правителство ще дойде на власт в Гърция, неотложният въпрос е дали то ще осъществи промените, за които настояват европейските кредитори, или обещанията, както досега, ще бъдат изпълнявани наполовина или пренебрегвани, коментира “Ню Йорк таймс”.