Кризата в еврозоната пресича холандската граница

От всички народи, зашеметени от вълненията около дълговете и мерките за строги икономии, разтърсили Европа, прословутите със своето благоразумие, но проспериращи холандци рядко попадаха в нечий списък за наблюдение. Досега.

Този бастион на неподкупността стана гореща точка в обхванатата от вълнения еврозона миналата седмица, когато правителството падна заради спор как да бъде орязан бюджетът, така че страната да не бъде въвлечена в отдавна настъпилата дългова криза в Европа. Това развитие бе резултат от опасенията в редица столици на континента, че вместо да помогнат на държавите да се изправят на крака, мерките за строги икономии ще спрат икономическия им растеж и ще затруднят тяхното възстановяване.

Това е най-трудният тест за решителност в областта на икономиката, откакто Холандия стана един от основателите на европейския валутен съюз през 1999 година. Миналата седмица, когато страната се изправи пред криза, която би могла да понижи нейния блестящ кредитен рейтинг, временното правителство лавира, за да прокара план за съкращаване на разходите и повишаване на данъците на обща стойност 14 милиарда евро. Политическите лидери признават, че затягането на коланите ще забави още повече икономиката, която и без това вече е в рецесия.

Вместо обаче да излязат да протестират по улиците, подобно на гърците, испанците и италианците, мнозина холандци посрещат трудните времена с характерната за тях сурова решителност.

“Тази страна винаги е изплащала своите дългове и правителството трябва да продължи с мерките за сурови икономии, за да постави нашите финанси под контрол”, казва Елен Бейл - продавачка в магазин за луксозни химикалки на Kalverstraat - най-оживената търговска улица в Амстердам.

“Хората се страхуват за бъдещето”, коментира тя. “По-добре е обаче да (прокараме мерките за строги икономии) бързо и да продължим напред.”

Г-жа Бейл говори от личен опит. Двайсет години тя е живяла в Гърция, където е имала собствен малък бизнес, преди икономическият колапс на тази страна да я върне преди две години обратно в родината й, за да търси финансова сигурност.

Държавният дълг на Холандия, който възлиза на 65,2 % от брутния вътрешен продукт (БВП), е на значително по-ниско равнище от френския (85,8 % от БВП), та дори и от германския (82,1 %), по данни на европейската статистическа агенция Евростат.

Бюджетният дефицит на страната, който се равнява на 4,6 % от БВП, обаче е доста над тавана от 3 процента, поставен от Европейския съюз и рецесията прави плащането на сметките още по-трудно. Равнището на дефицита не е обременително като като в Гърция (9 % от БВП) и Ирландия (13 %).

То обаче затруднява Холандия да продължи да бъде един от най-строгите гласове в ЕС наред с Германия, чийто дефицит от 1 % от БВП все още е в рамките на правилата, и да проповядва фискална праволинейност за останалите държави от еврозоната.

А Холандия има всички основания да призовава останалите 16 страни членки на ЕС, които са въвели еврото, да бъдат благоразумни въпреки просперитета. До неотдавна тя извличаше голяма полза от принадлежността си към клуба, който създаде общ европейски пазар и позволи на холандците да предлагат своите стоки и услуги по-евтино от периода, когато имаха своя силна национална валута.

Въпреки малкия си размер и население от само 16,6 милиона души, Холандия винаги е била по-силна от своята категория, като глобален лидер в търговията с ядро от индустриални гиганти като Unilever, Philips, Heineken и Shell.

Тези силни черти превърнаха нейната икономика в една от седемте най-големи по размер на БВП и дадоха на страната така желаното място в малкия клуб на богатите северни държави от еврозоната, които запазиха своя максимален кредитен рейтинг AAA, наред с Германия, Финландия и Люксембург.

Холандия обаче изпадна неотдавна във втората си рецесия от три години, след като кризата в еврозоната отслаби нейните съседи.  Блеза 85 % от икономиката на страната, която възлиза на 509 милиарда евро, се падат на износа, който отива предимно за Европа, където обемът на търговията намаля.

Някои компании твърдят, че мерките за строги икономии в цялата еврозона са влошили положението. В отчета си за 2011 г. гигантът за потребителски стоки Unilever спомена съкращаването на държавните разходи, намаляващите доходи и нарастващата безработица като причини за свиването на потребителското потребление.

Голям брой изпълнителни директори на холандски компании обаче гледат на орязването на бюджетните разходи като на нещо необходимо за колкото се може по-скорошното оздравяване на държавните финанси и за връщането на националната икономика към растежа.

Мерките за строги икономии обаче идват в деликатен момент.  Безработицата в Холандия се повиши през последното тримесечие на миналата година до 5,9 %. Въпреки че това все още е едно от най-ниските равнища в еврозоната днес, възможности за работа в страната се откриват по-трудно, особено за младите.

Като капак пазарът на недвижими имоти в Холандия е в рецесия. Дълговете на холандските домакинства превишават средно близо 2,5 пъти техния годишен доход - най-високото равнище в еврозоната - и са се увеличили чувствително от 1999 година, когато са надхвърляли техния годишен доход средно 1,4 пъти. При това холандците дължат по ипотечни кредити повече, отколкото е размерът на националната икономика. Възможно е това да предвещава проблеми за и без това вече уязвимия банков сектор в Холандия, разтърсен от предоставения от правителството спасителен пакет на стойност 32 милиарда евро за изпадналата в затруднено положение банка ABN Amro.

Холандските потребители вече започнаха да затягат коланите. Те обаче завързват кесиите си още по-здраво на фона на опасенията по повод намаляването на държавните разходи, въвеждането на нови данъци и увеличаването на възрастта за пенсиониране от 65 на 67 години с цел да се намерят пари за нарастващата сметка за пенсии.

Заради нарушаването на правилото на еврозоната бюджетният дефицит да не надхвърля 3 %, холандският министър на финансите Ян Кес де Ягер прокара миналата седмица компромисния пакет с мерки за строги икономии в разединения парламент. Това овладя хаоса, който настъпи броени дни по-рано, когато премиерът Марк Рюте подаде оставка, след като лидерът на популистката Партия на свободата Герт Вилдерс отхвърли плана с аргумента, че той ще засегне най-уязвимите слоеве от обществото.

Вилдерс в крайна сметка бе изолиран и холандците представиха проекта на Европейската комисия за проверка. Бунтът на Партията на свободата обаче послужи като напомняне за нарастващата привлекателност на крайнодесните политици в цялата еврозона в ответна реакция срещу строгите мерки за икономии, която има все по-силен антиимигрантски оттенък.

Постигането на споразумение за бюджета след продължили 11 часа преговори бе нещо типично за холандската култура на компромиси, която датира от векове назад, когато противопоставящите се една на друга фракции е трябвало да работят заедно, за да предотвратят наводняването на Ниските земи.

“Нашата традиция повелява да оправяме нещата колкото се може по-скоро”, казва председателят на основната работодателска асоциация в Холандия - VNO-NCW - Бернард Винтес. “Ние ще изтърпим малко болка, но накрая това ще е по-добре за страната”, обобщава той.

Не всички холандци са на това мнение. “Лекарството - фискални строги икономии навсякъде - само прави пациента още по-болен”, казва Бас Якобс, преподавател по икономика и държавни финанси в университета Erasmus в Ротердам.  Дебатът по темата е приковал вниманието на Елен Бейл, продавачката на луксозни химикалки, която разсъждава върху случилото се в Гърция. След като поучаваше останалата част от еврозоната, холандското правителство сега трябва да сложи своите собствени финанси в ред, признава тя. Бейл обаче се тревожи, че самата Холандия може да се озове на наклонената плоскост като Гърция.

След като кризата съсипала нейния бизнес в Гърция, тя се завърнала в родината си с мисълта, че “една от най-силните икономики в Европа ще е сигурно убежище. Тук обаче е трудно изобщо да се започне”, оплаква се Бейл.

Трябвали й няколко месеца, за да си намери работа по заместване като продавачка на луксозни химикалки за P. W.

Akkerman - фирма за продажби на дребно, която е в бранша от 1927 година. Клиентите обаче мислят в наши дни два пъти, преди да си купят скъпи джунджурии и сега тя помага на шефа си да опразнят магазина и да прехвърлят бизнеса в друг магазин от веригата в по-малко скъп район на Амстердам. “Хората са уплашени”, казва Бейл. “Всички се чудят какво ни чака.”