Ще решат ли изборите дилемите на гърците или икономическата криза ще прерасне в политическа

Раздвоени между оставането в еврозоната и излизането от нея, в неделя гърците ще се отправят към урните, за да избират нов 300-местен еднокамарен парламент на страната.

Парламентарните избори в южната съседка са предсрочни.  Решението за тях бе взето, след като през ноември 2011 година правителството на социалиста Георгиос Папандреу подаде оставка и беше сформиран коалиционен кабинет с премиер Лукас Пападимос.

Самият Пападимос, който беше назначен за премиер на 11 ноември м. г. след оставката на Папандреу, успя да довърши деликатната операция по заличаване на част от гръцкия дълг, държан от частните кредитори и не по-малко чувствителните преговори във връзка с отпускането на втори международен заем в размер на 130 млрд. евро, необходим за предотвратяване на фалит на страната. 

Това са първите избори след началото на икономическата криза в Гърция, започнала в края на 2009 година, които се оценяват от наблюдателите в Атина като най-неясните и най-критични за страната, откакто тя пое по пътя на демокрацията след падането на военната хунта.

Предизборната надпревара около този вот протече в обстановка на изключителна нестабилност, остра полемика и раздробеност на политическото пространство, довело до появата на множество малки формации, някои от които дори са на път да влязат в новия парламент, тъй като оглавиха общественото недоволство от драстичните мерки за икономии.        

Предварителните сондажи показват, че партиите ПАСОК и Нова демокрация, влезли в правителствената коалиция в края на миналата година, са загубили популярност сред населението заради суровите мерки за бюджетни икономии.

Според най-песимистичните преценки ПАСОК и Нова демокрация могат да не получат нужното мнозинство в парламента и да се окаже, че не са в състояние да образуват коалиционно правителство. Анализаторите прогнозират, че въпреки шумните декларации на двете сили за самостоятелен мандат, в Гърция отново ще се стигне до съставяне на коалиционно правителство, като най-вероятната формула е коалиция между смятаната за фаворит на тези избори Нова демокрация и ПАСОК.

“Силно правителство или безвластие”, прокламираше преди вота лидерът на консерваторите Андонис Самарас, като през цялото време отхвърляше всички варианти за съвместно управление със социалистите. 

Водачът на ПАСОК Евангелос Венизелос твърдо смята, че неговата партия ще е първа сила на тези избори, като едновременно с това не изключва следизборно сътрудничество не само с Нова демокрация, но и с някоя от другите партии в лявото пространство, вероятно с Демократичната левица, въпреки че тя се обявява за връщане на драхмата. 

В Атина обаче предричат, че този път може да се стигне и до безизходица с помощта на народния вот, тъй като много избиратели ще решат за кого да гласуват в последния момент.  Техният процент е доста висок, а това несъмнено ще обърка сметките и може да доведе до повторение на изборите.           

В същото време твърде възможно е малките партии да оглавят недоволството на хората и да разширят своето представителство в новия парламент, в който социолозите допускат да влязат даже десет партии. В досегашния те бяха пет.    

До участие в изборите са допуснати 32 партии, което се отчита като рекорден брой за една страна, доминирана от двурпартийна система след 1974 г., когато бе свален режимът на полковниците.

Сред тях има много маргинални групи, до десет биха могли да преминат 3-процентната бариера на национално ниво за влизане в парламента, сочат проучванията.

Освен двете основни партии - дясната Нова демокрация и социалистическата ПАСОК, и трите други партии, представени сега в парламента - Комунистическата партия, лявата СИРИЗА и крайнодясната ЛАОС, останалите партии с шансове да преминат 3-процентния праг са появили се наскоро формации.

Сред тях са крайнодясната “Златна зора”, новосъздадената партия “Независими гърци” с лидер Панос Каменос, който се отцепи от Нова демокрация, “Демократичната левица” на Фотис Кувелис, фракция на СИРИЗА, партия “Демократичен алианс” на бившия външен министър Дора Бакояни и Еколози - Зелени.

Сред другите партии, които според социологическите проучвания нямат шансове да влязат в парламента, фигурира партията “Аз не плащам” или Партия на пиратите в Гърция, появила се в страната след изборния успех на Партията на пиратите в Германия.

Желанието на повечето избиратели е Гърция да остане в еврозоната с цената на всичко и в страната да има коалиционно правителство. Макар и притиснати до стената от драстичните икономии, гърците са склонни да приемат нов алианс между консерватори и социалисти в рамките на кабинет, воден от досегашния премиер Лукас Пападимос, въпреки че до вота оценките за него не бяха особено одобрителни. Самият Пападимос също не изключва да остане на премиерския пост след вота.

Лондонският “Таймс” оцени предстоящите избори като битка между силите, пледиращи за оставане на Гърция в еврозоната, и на тези, които се обявяват за излизане на страната от нея.  Според изданието точно тези сили, които се противопоставят на договорите с кредиторите могат да тласнат Гърция към нови размирици.

Инвестиционната банка Морган Стенли предупреди, че Гърция е застрашена от сътресения, ако страната не получи финансиране. Анализаторите на банката не изключват двете партии Нова демокрация и ПАСОК да не получат необходимото мнозинство от 151 мандата в новия 300-местен парламент и да търсят подкрепа и от други партии.                   

Във всички проучвания, публикувани две седмици преди вота, основните изводи бяха, че ПАСОК и Нова демокрация показват най-ниската мобилизация на своите избиратели за последните десетилетия преди избори, а други осем партии претендират да влязат в новия парламент. Това създава предпоставки за безвластие и за налагане на насилствена промяна на политическата система.

Острата полемика и неспирните търкания в редиците на двете водещи партии, предшествали вота, карат гръцката общественост да ги смята за съотговорни за трагичното състояние на икономиката.

От друга страна, предварителният арест на бившия министър и някогашен “сив кардинал” на социалистите Акис Цохадзопулос, срещу когото са повдигнати обвинения за пране на пари и корупция, пресече динамиката, с която партията ПАСОК стартира след избора на Евангелос Венизелос на лидерския пост.

Най-големият проблем обаче за тази първа политическа сила на предишните избори е, че тя сега плаща цената на непрекъснатите икономически мерки, засегнали онези категории избиратели, на които тази партия залага.

Представители на двете най-големи партии са оптимисти, че мобилизацията на привържениците на ПАСОК и Нова демокрация значително ще се увеличи в неделя и че те биха могли да получат даже над 180 места в новия парламент. 

Ако това се случи, тогава и европейските партньори на Гърция ще сметнат, че има одобрение за политиката за спазване на меморандума за заемите.

Независимо от резултата обаче, статистиката сочи, че след този вот гърците ще излязат още по-бедни и няма да спрат да протестират срещу затягането на коланите, тъй като то ще продължи с нова сила още през юни. Кредиторите искат от Атина допълнителни мерки за икономии в размер на 11,5 млрд. евро. А за да бъдат набавени тези средства, се задава поредно орязване на заплати и пенсии още от юни. Самият Пападимос изпревари вота и обяви цял списък от нови рестриктивни мерки, договорени с международните кредитори в рамките на отпуснатия на страната втори пакет от заеми в размер на 130 млрд. евро.

Във връзка с това в средата на май в Атина се очаква да пристигнат отново представители на тройката - ЕС, ЕЦБ и МВФ, за да проверят финансовото състояние на Гърция и да се консултират с новото правителство за начина, по който ще стане орязването на разходите в държавния сектор.

Съгласно споразумението с кредиторите в следващите две години новото правителство е длъжно да намали бюджетните разходи за заплати и пенсии с 5,5 на сто от БВП, или с 11,5 млрд. евро.  Това означава, че за периода 2013-2014 г. бюджетните разходи трябва да падат на година с по 5,75 млрд. евро.

За целта се предвижда да бъде преструктурирана държавната администрация, да бъдат закрити или слети десетки държавни служби, допълнително да се съкрати персонал, а новите назначения да се редуцират.

Миналата година заплатите в Гърция паднаха средно с 15 на сто. За тази година изчисленията показват, че заплатите ще паднат допълнително с още 20 на сто.

Само за последните две години работещите в Гърция са загубили една трета от доходите си. В същото време безработицата расте главоломно. От 15,1 на сто през януари 2011 г. тя скочи до 21,8 на сто през януари 2012 г. Броят на безработните достигна 1,1 милиона души. За три години те са се увеличили три пъти и в скоро време се очаква да надхвърлят милион и половина.

Най-трагично е положението сред младите хора до 24 години. Процентът на безработните от тази възрастова група е надхвърлил 50,8 на сто според гръцката статистическа служба.

Близо една четвърт от фирмите в страната са фалирали от 2009 година насам, поне още толкова бавят или не плащат заплати.

Европейските партньори на Гърция пък са обезпокоени от факта, че след изборите двете партии, на които се залага да влязат в коалиция, могат да се втурнат в безкрайни препирни около това как да бъде управлявана страната.

Шефката на МВФ Кристин Лагард предупреди гърците, че лечението на кризата не е приключило и че страната им е застрашена от фалит. Според нея изборите в неделя също са източник на нестабилност.

Западни и местни анализатори се опасяват, че изборите в Гърция могат да задълбочат икономическата криза и тя да прерасне в политическа, ако партиите, влезли в новата управляваща коалиция, не намерят общ език. В същото време от решаващо значение ще е и поведението на онези политически сили, претърпели поражение на тези избори за запазването на социалния мир, който за първи път от 1974 г. насам е застрашен да бъде сериозно разклатен.