Германия и ЕС нервно чакат резултата от френските избори

Дали на президентските избори във Франция, които са в неделя, ще спечели френският президент Никола Саркози или съперникът му, кандидатът на социалистите Франсоа Оланд? Това е важно за отношенията на страната със съседна Германия и с ръководството на ЕС като цяло.

Ако победи Оланд, в Елисейския дворец ще влезе президент социалист - за пръв път, откакто преди 17 години го напусна Франсоа Митеран. Саркози на свой ред се бори за втори петгодишен мандат.

Оланд ясно даде да се разбере, че ако бъде избран, ще поиска предоговаряне на фискалния пакт на ЕС, за да се добавят мерки за преодоляване на високата безработица и стимулиране на икономическия растеж.

За разлика от него Саркози подкрепя становището на германския канцлер Ангела Меркел, че финансовият пакт, чиято цел е да гарантира бюджетната дисциплина, не може да бъде предоговарян. Петдесет и седем годишният Саркози твърди, че френската икономика ще се възстанови само ако французите работят повече.

Меркел и Саркози може в началото да не са били единодушни по европейските въпроси, но сега имат водеща роля в усилията за икономии в Европа. Според тях точно това е необходимо, за да се гарантира стабилността на еврото.

Въпреки че са толкова различни като личности, Меркел и Саркози сега са много близки и са единодушни, че членките на ЕС трябва да спазват по-строга финансова дисциплина, като намаляват бюджетния дефицит и ограничават вземането на заеми - мерки, които според тях ще успокоят пазарите и ще вдъхнат доверие. 

В Берлин се опасяват, че Европа може бързо да изпадне в по-голяма криза, ако Оланд изпълни обещанието за прeдоговаряне на пакта, защото пактът помогна да се успокоят финансовите пазари и защото другите членове на еврозоната не искат да се правят никакви промени.

Алтернатива на предоговарянето е да се отдели част от бюджета на ЕС за по-бедните държави от съюза, но остава въпросът какво точно се има предвид под “стимулиране на растежа”.

За Меркел това значи намаляване на бюрокрацията и по-голяма подкрепа за вътрешния пазар на ЕС. Но Оланд обеща милиарди евро за подпомагане на растежа и борба с безработицата във Франция, без да уточнява откъде ще дойдат  тези инвестиции. Това породи опасения, че той може да вземе повече кредити, въпреки обещанията да овладее френския дълг.

От гледна точка на Берлин всяка подобна мярка ще доведе до гигантско увеличаване на натиска върху Франция на финансовите пазари, а това ще удари по еврото.

Меркел знае, че доверието към Франция е от съществено значение за доброто здраве на еврото и че ако пазарите изгубят вяра във Франция, европейската валута ще трябва да се бори за оцеляване. 

Но позицията на Оланд вече изглежда се е отразила на начина на мислене в Европейската централна банка. Шефът й Марио Драги заяви миналата седмица, че “няма никакво противоречие” между пакт за стимулиране на растежа и фискалния пакт.

“Растежът отново трябва да бъде поставен в центъра на дневния ред”, каза в четвъртък Драги в Барселона след месечна среща на банката.

Вече е ясно, че въпросът за свързването на икономическия растеж с фискалния пакт ще бъде дискутиран на следващата редовна среща на високо равнище на ЕС на 28-29 юни в Брюксел.

Френската президентска кампания до известна степен блокира  европейските връзки с Франция. Замразено бе например попълването на някои висши постове в ЕС.

Все още не е ясно кой ще застане начело на Еврогрупата, кой ще влезе в Изпълнителния съвет на ЕЦБ и кой в бъдеще ще ръководи Европейския стабилизационен механизъм.

Всички тези въпроси, както и други теми като промяна на  правилата за европейски патенти и реформите на Шенген ще бъдат бързо решени, след като минат изборите.

Оланд критикува заплахите на Саркози да изтегли Франция от Шенгенското споразумение, ако до една година другите членове на зоната без граници не се съгласят възстановяването на граничния контрол да се решава по-скоро на национално, а не на европейско равнище.

Успех на Оланд в неделя може да създаде и големи международни проблеми, най-малкото на предстоящата среща на НАТО в Чикаго на 20 май, защото Оланд иска да изтегли френските войски от Афганистан до края на 2012 г., две години по-рано от планираното.

Ако Саркози си осигури втори и последен мандат, той няма да се тревожи за бъдещи президентски избори, но пък на парламентарните избори през юни правителството му може да се окаже отстранено от социалистите.

Това ще постави Саркози в трудно положение - ще му се наложи да сътрудничи с опонента си, ситуация, в която са били и предишни френски президенти. Сега обаче това ще е по-трудно заради кризата.