Няма да има портокали за Виктор в почивката между полувремената

Олимпийският стадион в Киев, ремонтиран за почти 600 милиона долара и отново открит миналата година, беше символ на интеграцията на Украйна в Европа. Той ще бъде домакин на финала на футболното първенство Евро 2012 това лято. Но не е ясно колко европейски лидери ще бъдат там, за да поздравят украинския президент Виктор Янукович, и дали турнирът ще олицетворява близостта на Украйна до Европа или нейната изолация.

Снимки на лишената от свобода бивша украинска министър-председателка Юлия Тимошенко, която по време на Оранжевата революция през 2004 г. беше един от двамата най-яростни съперници на Янукович, показват синини от удари, които тя твърди, че са й били нанесени от надзиратели в затвора.  Сега тя е в гладна стачка. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу казва, че няма да пътува за Евро 2012 в Украйна. Други лидери, сред които има информации, че е германската канцлерка Ангела Меркел, проявяват неохота.  Неколцина европейски президенти, включително германският Йоахим Гаук, се отказаха от участие във форума в Ялта на 11 и 12 май.  20-годишният проект за приближаване на Украйна към Европа е в сериозна беда.

Отношенията между Янукович и Европейския съюз се влошават от месеци, особено след като през октомври Тимошенко беше осъдена на седем години затвор за злоупотреба със служебно положение.  Присъдата замрази напредъка по споразумението за асоцииране и зона за свободна търговия с ЕС, което по думите на специалиста по Украйна в британския изследователски институт “Чатъм хаус” би предложило “всички облаги на почти членството”. Това е нещо, от което силно се нуждае една скърцаща икономика.

Украинците продължават да искат споразумение. Но ЕС дава да се разбере, че то не може да влезе в сила, докато Тимошенко е в затвора. Служители от ЕС са потресени, че сега тя очевидно е жертва на насилие; Тимошенко обаче използва това, за да се изкатери отново на политическата сцена. След като беше победена от Янукович на президентските избори през февруари 2010 г., звездата й беше на път да залезе. Но пращането й в затвора и гладната стачка съживяват образа й на принцеса на съпротивата и дискредитират Янукович не само пред ЕС, но и пред мнозина от някогашните му поддръжници.

Властта и славата

Как да се обясни далото обратен ефект преследване, предприето от Янукович срещу Тимошенко? Отчасти той е уплашен.  Янукович смята, че Тимошенко е сринала президентството както на Леонид Кучма, който заемаше поста между 1994 и 2005 г., така и на някогашния й съратник от Оранжевата революция Виктор Юшченко, и няма намерение да й позволи да провали и него. Все пак подобна параноя “преувеличава нейната сила и популярност”, казва Микола Рябчук от Украинския център за културни изследвания, според когото Янукович осъществява “отмъщение в мафиотски стил”.  Този начин на мислене отразява политическата култура на Донбас - рускоезичния промишлен регион около Донецк в Източна Украйна, където е родното ядро на Янукович.

Именно внасянето на тази култура в столицата, а не толкова пращането на Тимошенко в затвора, разпалва недоволството от правителството на Янукович. След като дойде на власт, той прокара нова конституция, за да укрепи президентството си, отложи местните избори, докато неговата Партия на регионите успее да затвърди контрола си, и започна съдебни действия срещу политически съперници, като Тимошенко е само един от тях.

Най-остро се усеща засилването на корупцията и връзкарството. Янукович, който никога не е работил в частния сектор, получава приходи от имот край Киев, оценяван на 10 милиона долара (Юшченко, който отдавна е скаран с Тимошенко, продължава да живее в президентския дворец). Малцина се оправят така добре, както “Семейството”, оглавявано от Янукович и двамата му сина - по-големият Олександър е зъболекар, чието благосъстояние, оценявано на 99 милиона долара, го изстреля в тазгодишната класация на сп. “Форбс” на най-богатите украинци.  Тази група поставя верни хора в централната банка и финансовото министерство и лансира нови ръководители на службата за сигурност и министерството на отбраната - знак, че Янукович иска независимо властово ядро, което да е над подкрепящите го сега олигарси.

Може би е твърде късно да се прави частичен бойкот на Евро 2012. Докато Янукович утвърждаваше властта си през 2010 и 2011 г., ЕС мълчеше или поради това, че беше отегчен от безкрайните проблеми на Украйна, или защото се надяваше, че сближаването с Украйна би направило Янукович по-умерен. Янукович прие това бездействие като “картбланш, че може да прави каквото си иска”, казва Олексий Харан от Киевско-Могилянската академия.  Анализаторът от Европейския съвет за международни отношения Андрю Уилсън е на същото мнение: “Янукович се възползва с пълна сила от умората от Украйна.”

Сега украински служители се оплакват от двойни стандарти.  Първият заместник главен прокурор на Украйна Ренат Кузмин критикува това, което определя като “политически присъди, които нямат нищо общо с правосъдието”. Режимът на Янукович казва на украинците, че Европа никога не е имала сериозно намерение за сближаване в отношенията и че нейната загриженост за правата на човека и Тимошенко е просто претекст, за да пренебрегне страната.

Не всичко е загубено. Политическата култура и пресата на Украйна все още са жизнени и непредвидими. Следващото голямо изпитание ще е през октомври, когато в Украйна трябва да има парламентарни избори. Две опозиционни партии - Общоукраинското обединение “Отечество” на Тимошенко и Фронта за промяна на Арсений Яценюк - казват, че ще участват като обединен блок.

            Според допитване на центъра “Разумков” подкрепата за тях е почти 27 процента, а за Партията на регионите - 23 процента. Янукович може да се изправи пред дилемата или да действа срещу политическите си инстинкти и да допусне неговата партия да загуби места, или с удвоена сила да се придържа към донбаския си стил и да придвижи страната с още една крачка към изолация като тази на Беларус.