Кризата в тандем с олевяването – реалната заплаха за Европа

Икономическата криза дава своите политически плодове – и по традиция икономическите трудности са ръка за ръка с левите лъжи в буйното хоро, което тресе Европа. Във Франция – след 17 години в опозиция – социалистите се върнаха на власт: новият президент е Франсоа Оланд; Никола Саркози призна своето поражение.

В Гърция двупартийната система рухна – водеща е наистина дясната Нова демокрация, но със загуба на повече от десет процента от получените на предишните избори гласове; загубата на социалистическата Пасок е много по-драматична: подадените за нея гласове спадат от 43,9% на 16%. За сметка на това много по-лявата коалиция Сириза диша във врата на Пасок с 15% – и не се знае дали при окончателното преброяване на гласовете няма да се окаже втора.

Сергей Дмитриевич Станишев ликува: “Щастлив съм да поздравя Франсоа Оланд за победата му. Това е голям ден за френските граждани и нова възможност за европейците. Тази победа е пълно отрицание на лудостта Меркози (!), която задушава икономическия растеж на Европа през последните две години.” Според него изборът на Оланд означава, че Европа отново може да стане участник в решаването на кризата, а не част от нейното задълбочаване.

Лидерът на европейските социалисти дълбоко греши. Как и доколко социалистите могат да решават кризи, пролича от безславната политическа кончина на Георгиус Папандреу в Гърция – в резултат на която гръцките социалисти загубиха две трети от електората си. Или – ако трябва да посочим родни примери – пролича от гладната Луканова зима през 1990 г., банковото ограбване на България през 1996 г. – и утвърждаването ни като най-корумпираната европейска страна при управлението на тройната коалиция и правителството на същия този Станишев.

Социалистите не могат да решават кризи – не това е тяхната специалност. За сметка на това са майстори в предизвикването на кризи. Трябва да им се признае – ненадминати.

Те умеят да харчат пари – не да ги спестяват. И умеят да преразпределят блага – не да стимулират растежа им. Затова и Оланд, който се кани да предоговаря фискалния договор за Еврозоната, няма да заздрави ЕС. Най-много да му види сметката – и след това да се изниже от Елисейския дворец – ни лук ял, ни лук мирисал.

За това какво могат здравите леви сили, най-ясно говорят думите на лидера на „Сириза”, новата лява звезда на гръцкия небосклон – Алексис Ципрас. Според него “Партиите, които подписаха меморандума (с ЕС и МВФ) сега са малцинство. Решението на обществото ги делегитимира.” И той съвсем директно си мечтае за ляво правителство, което да анулира въпросния меморандум – и да отхвърли рестриктивните мерки, наложени върху гръцката икономика.

Това е нонсенс, а не политическо говорене. “Делегитимираният” меморандум е тъкмо онзи, с който Гърция беше спасена от окончателен и безвъзвратен фалит – което струваше на ЕС повече от 120 милиарда евро. Отхвърлянето на рестриктивните мерки означава хвърляне на страната обратно във финансовата пропаст – с отпадане от еврозоната, огромна безработица, жестока инфлация и довеждане на обикновения грък до просешка тояга.

Въпреки очевидността на тази перспиктива обаче гърците вярват на Ципрас – и тази хотентотска вяра много ясно си личи от изборните резултати. Вярват, че могат да продължат да живеят на кредит – и да изнудват ЕС с неспасяемото си дередже. Че могат да се пенсионират на 50, да получават огромни пенсии, да ползват немислими другаде отпуски и социални привилегии. Не искат да имат “български заплати” при наличните европейски цени. И за да постигнат всичко това, гласуват за крайната, радикална левица.

Тя пък знае много добре, че лъже като влашки циганин – но какво от това. Веднъж да се доберем до властта, пък после ще видим кой бил кум и кой сват – това е простичката философия на левицата – на всички левици от Ленин насам.

Като съседи на тази чалдисала страна е време да се замислим. Не да се замисли Сергей Дмитриевич, тъй като няма с какво. Време е да се замисли десницата – доколкото такава съществува. Време е да се замислят нормалните хора, от които всъщност зависи дали ще изплуваме – незнайно дали със – или въпреки ЕС.