«ХАЙЛ ХИТЛЕР!»– ПО РУСКИ

Най-голямото постижение на холандците след Втората Световна война е създаването на черно лале; респективно, най-абсурдното явление в пост-комунистическа Русия е да видиш руснаци да демонстрират тъпащината си, като вдигат ръка за поздрав по хитлеристки. Да демонстрираш тъпащина не е особено рядко явление в тая страна, но да имитираш Хитлер е истински цирк, мракобесническа гротеска. Наивникът ще попита: «Как така?»

Разликите между сталинизма и хитлеризма са слабо различими; затова, ако ви дадат да четете речите на изтъкнати нацистки водачи и руски болшевики, без да ви кажат кои са авторите, вие няма да можете да кажете кой е комунист и кой е нацист. По начало, Сталин никога не е използвал термина  «национал-социализъм», защото мирише прекалено много на самия социализъм, тоест както си е. Освен това до началото на войната Съветският съюз се е пишел за водач в борбата за «революционен интернационализъм», а не за «социализъм в една страна». Той е използвал термина «фашизъм» само до сключването на договора Молотов-Рибентроп в 1939. След тоя момент терминът изчезва в Русия, а Германия й става задушевен приятел,  за да бъде въведен след началото на войната в 1941, този път както към смъртен враг.

Хитлер от своя страна също не е използвал думата «фашизъм», която идва от фашистите на Мусолини. И в двата случая, тоест при Хитлер и Мусолини, става дума за връзка със стария Рим и неговия военен поздрав и отдаване на чест. Но също така става дума и за отдавнашните мераци на германските племена да имитират древния Рим и да се равняват с него. И макар че Рим е бил германите като тупан, стремейки се да вкара тая разпасана, вмирисана на вкисната бира тълпа месоядци в някакъв ред и законност, именно тоя ред и законност стават светая-светих за тия племена след оттеглянето на Рим на Изток. Очевидно впечатлението, което е оставил Рим в тях, е било до такава степен дълбоко, че още в 800 година Карл Велики приема титлата «Римски Император», а от 962 Ото Първи приема титлата «Император на Свещената Римска Империя». В  1512 с Кьолнския декрет името се променя на  “Heiliges Romisches Reich Deutscher Nation”, тоест «Свещена Римска Импрерия на Германската Нация». Рим е толкова дълбоко вбит под кожата на германеца, че и двуглавия орел на късната Римска Империя е бил възприет без проблеми като нейн символ.

Ред, законност, бръснене, чистота, униформеност, дисциплина, точност, акуратност – когато кажете тези неща, вие знаете, че става дума за германците. На много хора им настръхват косите, когато чуят за тия качества, но те са известни също така и като работливи, изобретателни, изпълнителни и хора на дълга. Римляните, въпреки всичко, изглежда са ги научили на нещо.

Та същите тия германи са тръгнали и на изток да научат и руските племена на същите качества. Ако можете само да си представите каква борба и какви римски усилия са полагали немските царе на Русия  да научат «кръглоглавите», тоест руснаците, да ядат картофи и да се бръснат! От всички гореизброени качества, читателю, руснаците са прихванали само униформеността. Когато кажете Германия, вие не си представяте парижка бохемщина или английска търпимост, така както когато кажете Русия, не си представяте ред, законност, чистота, дисциплина, точност и акуратност. Руският мужик, читателю, е сравним само със северо-американския индианец, тоест мързелив и алкохолизиран. Но също така той е известен и с униформата си и с двуглавия орел. С тях той е завзел с римско-германски замах огромни територии чак до Тихия Океан (спомнете си за дипломната работа на Сергейчо Станишев).

Германците все пак са  научили мужика на нещо. Затова днес когато видите някои германо-римско-руски създания да вдигат ръка като Адолф Хитлер, не се чудете – традициите са дълбоки.

Да не говорим и за задаващия се на хоризонта Трети Рим (Трети ли беше или Четвърти?).