Европа е в смут - Франция и Гърция отхвърлиха строгите икономии

 
"Les carottes sont cuites" - "Морковите се опекоха". Това не е призив да започне дегустацията на ястие в ресторант, включен в класацията на Michelin, а описание на политическо погребение и горчивите блюда, които все още са на огъня.

      Тези думи са на отиващия си премиер на Франция Франсоа Фийон, втория по важност човек в страната, който бе избран за този пост от президента Никола Саркози.
      Неговият коментар е френски кулинарен еквивалент на фразата "Песента ни е изпята" и тази присъда, която бе произнесена преди повече от две седмици, предполага, че обкръжението на Саркози е знаело какво го чака много по-рано от неделя вечер.
      Губейки от социалистическия лидер Франсоа Оланд, Саркози се размина на косъм с нов срамен рекорд - да стане президентът, който най-кратко е заемал поста държавен глава в историята на Петата република.
     Тази титла все още държи Жорж Помпиду, но той напусна президентското кресло, защото почина от рак месец преди да изтече петгодишният му мандат. Помпиду бе популярен и за него скърбиха. Саркози не беше популярен и за него няма да тъгуват.
    Само че вотът във Франция не бе загуба само за "препечения" Саркози - такива моркови има в цяла Европа.
    В Гърция в неделя имаше избори с още по-големи емоции: двете главни коалиционни партии, същите, които ратуваха в защита на еврото и бяха за принудителните строги мерки на икономически
икономии, получиха по-малко от една трета от гласовете.
     В Испания има масовата безработица и почти всяка седмица демонстрации. В Холандия ще има избори, но едва през септември, въпреки че правителството подаде оставка през април.
    Какво свързва тези събития - Европа. И по-точно Европа на германския канцлер Ангела Меркел - Европа, която германците заплашват с пръст, която болезнено затяга колана, в която се правят съкращения и звучат призиви за бъдещи съкращения.
    В пръстена от страни около Германия, това, което започна като нацупено съгласие с реалността, показана от финансовите пазари, стана горчиво политическо ястие, в което очевидно има парченца, които избирателите от Европейския съюз не могат да преглътнат.
   
    Подходът Меркел

    В предизборната си кампания Оланд директно атакува така наречения подход Меркел към европейската икономика.
    По-правилно би било да го наречем подхода на Меркел, към който Никола Саркози, търсейки изход, се присъедини отстрани.
    Подходът "Меркел" е прост: разходите ви да бъдат съкратени така, че дефицитът в държавния бюджет да не превишава 3% от националния продукт. Така ще можете постепенно да намалите държавния си дълг, избавяйки Германия от досадните грижи да оказва помощ на правителството ви и на вашите банки.
    По-рано през тази година 25 от 27-те страни членки на Европейския съюз подписаха такова споразумение. Само Великобритания и Чехия отказаха. Оланд обаче каза по-късно, че като стане президент на Франция, ще настои споразумението да бъде предподписано.
    Европа се нуждае не от строги мерки за икономии, а от растеж, каза той.
   
    Предизвикателството на Оланд
   
    Отначало смелостта на Оланд бе посрещната с гняв и насмешка. Меркел бе изразителка на гнева, а Саркози - на насмешката.

Меркел бе толкова гневна, че отлетя за Париж през февруари, за да се изкаже в общо интервю, дадено от нея и Саркози, срещу Оланд. Тогава нейни съветници дори споменаха, че тя отказвала да
разговаря с Оланд преди изборите.
    Саркози пък се изказа пренебрежително по адрес на опонента си, отбелязвайки, че той е наивен, когато става дума за икономика.
    Проблемът бе в това, че мерките на "Меркози" предизвикаха хаос в цяла Европа.
     В Гърция мерките за икономии, наложени от германците, доведоха до това, че вече подкопаната от спад икономика, направо полетя в бездната.
    По-високите дългове и съкращаването на заплатите доведоха до спад на продукцията, давана от тази страна, с 20%. По официални данни безработицата е достигнала 21%, а според неофициални е засегнала една трета от работната сила.
    Гневът стана основна нота в политическите речи. По улиците имаше демонстрации, при които се прилагаше насилие, националният парламент в Атина стана обсаждана крепост.
    На изборите в неделя крайно левите и десните неонацисти получиха значително нараснала подкрепа сред избирателите. Средата не издържа, както е казал поетът.

    Горчиво ястие

    Строгите мерки на икономически ограничения вече взривиха други правителства в Европа  - най-вече в Испания, Ирландия и Холандия. И въпреки всичко тези страдания не свършват. Гърците ги чакат още съкращения на стойност 20 милиарда долара.
     Общата безработица в Испания вече е почти 25%, а сред младежите - 45%.
    Тези показатели са по-високи, отколкото в Северна Америка по време на Голямата депресия през 30-те години.
    В Холандия коалиционното правителство се разпадна и бе принудено да си отиде, когато се опитваше да направи съкращения на стойност 18 милиарда долара, за да намали бюджетния дефицит
на страната от 4,6% от брутния вътрешен продукт до магическите 3 %, изисквани от европейския финансов договор.
    Холандия, която се представяше до момента като добрите ученици на Европа според финансовото си положение, залитна.
    В тази криза на строгите мерки на икономии стана ясно едно: негодуванието, предизвикана от икономически проблеми, може яростно да се обърне срещу политическата система и тази ярост може да бъде много вредна.
    В Гърция крайно левите и крайно десните екстремистки партии събраха повече гласове, отколкото лявоцентристската ПАСОК и дясноцентристската "Нова демокрация", които доминираха на политическата сцена десетилетия наред.
    Всички тези крайно леви и крайно десни партии яростно критикуваха строгите мерки на икономии и самия Евросъюз.
    Програмата на крайно дясната гръцка партия "Златна зора" започва с нацистки поздрав и включва призив всички имигранти да бъдат депортирани. (За да покаже убедително гледната си точка, партията праща групи от бръснати глави с бухалки, които нахлуват в автобусите и пребиват всеки, който изглежда като чужденец).
    Сега тази партия печели  8% от гласовете, докато само преди три години за нея имаше подадени 20 000 гласа на всички общи избори.
    Във Франция Саркози се опитваше да постигне победа с откровени призиви към крайно десния електорат, които предполагаха, че Франция е страната на "границите", където към чужденците ще се отнасят хладно. Тези апели наистина преодоляха евентуален разрив, но не бяха достатъчни.
    За новия френски президент, а също и за лидерите на съседните страни, днешното ястие от строги икономически мерки наистина има горчив вкус и вероятно ще се наложи то да бъде сменено с нещо по-съедобно. Само че в момента няма никаква яснота къде те ще намерят рецепта за икономическите си системи и за Европа, която техните избиратели все пак да могат да смелят. /Превод от английски: Румена Вълчева/