Деца на прехода

Авторът на тези редове е на 20. И пише за себе си - за своето поколение.

Е. С.

И споменавам едно поколение, появило се на бял свят между края на нощта и началото на деня. Период наречен „зората на демокрацията”. Но да не забравяме, че самото слънце все още бе скрито зад хоризонта.

И след 20 години това поколение има глас, има разум и разсъдък, възприема, хвали и осъжда, но все още се пита - от какво е създадено, каква е материята, дадена му по природа? ...и наивно приема от непотвърдени мълви, че е създадено от кал.

Всъщност тук думата „кал” никога няма да се схване в религиозен смисъл използван в християнски притчи. Материята, от която произлезе това поколение, според всички е тривиална. Защото то произлезе от един „кален преход”. И това разбиране за същността на себе си, поколението прие на доверие, като нещо изначално.

До момента, докато не получи разум, поставяйки всичко под въпрос, за да търси истина. Този разум притежава свойство, което бих нарекъл с думата „оглеждане”. Поглед напред и назад, поглед сега. За ориентиране в историческия контекст. И новото поколението като „чиста дъска” (tabula rasa по Джон Лок) се сдоби с надпис на нея - Das Man (по Хайдегер). Явно някой го бе написал и по-точно бе експериментирал върху нея.

            Всичко е вярно. Вярно е, че първият досег до книга - „вулгарен роман” за „кървавия преход”, и това не бе просто приказка, а възможна реалност. Мотивираща, приета като приоритет. Чувстваш се сигурен, облечен в черно. Някак мъжкарско е. А всяка вечер слушаш песни, в които се пее за „теб”. И също така е вярно,че да участваш в полицейски акции, превъплътен в нинджа, също не е за отхвърляне. И даже си е добре, да изглеждаш лош по легитимен начин. И още купища детайли в едно всекидневие на подражание. Чувстваш се силен, черпейки от символната мощ на някой друг. Процес на социализация.

            И просветление! ”Първото смръщване на човека е първият допир на Бог до челото му. Допирът на мисълта.” както пише Айн Ранд. Изведнъж въпросите се отправят навътре към същността. Нещо като превъртане на видео касета. Имаш възможност да проследиш как „Das Man” се трие (изчезва) от чистата дъска. Всичко започна наново. Успяхме да изчистим калта от себе си и под нея имаше нещо друго, нещо ценно, умело прикрито досега. Смело нарекохме това явление „свобода на личността”. Свобода, изграждаща всеки като”уникален”. Накъде ще поемем сега, в началото на 21 век? Душата на „колективиста-социалист” не се нрави особено на родените в „зората на демокрацията”. Един исторически неуспешен експеримент. Склонни сме да поставим на пиедестал свободата, като висша ценност. Но ние, младите, сме все още плахи и наивни, без опит. Свободата изисква постепенно изграждане и неимоверни усилия. Имахме възможност свободата да бъде наша изначална природа, но, УВИ, принадлежахме на „свободията”.