В Сирия религията превърна съседи във врагове

Областта Азара в сирийската провинция Хомс се разцепи на религиозна основа с бунта срещу режима на Башар Асад, убийствата и репресиите, които превърнаха мирните съседи в непримирими врагове.

Между туркоманите сунити, които живеят на хълма Азара и алаутите в местността “моста на Азара”, които от времето на Османската империя съжителстват в очевидно добросъседство, се издигна стената на страха.

Наблюдателите на ООН чуха на място от двете общности едни и същи тревоги и страдания. Първите призоваваха Турция да ги спаси от Асад, а другите искаха от сирийския президент да ги защитава от “терористични” нападения от съседен Ливан.

“Ние сме туркомани и наистина Ердоган трябва да ни защитава, тъй като в противен случай ще бъдем изклани от Башар”, заяви лейтенант Басел Айн, визирайки турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Той казва, че дезертирал на 26 март след като видял три оръдия да обстрелват Баба Амро, бунтовническия квартал в Хомс, превзет от армията на 1 март.

Село Азара, близо до границата с Ливан, е в ръцете на Свободната сирийска армия, съставена от дезертьори, които все още носят униформите си.

Селяните показаха миналата седмица на наблюдателите на ООН гилзите от минометни снаряди и увериха, че 12 души са убити, 150 са ранени, и 50 са в неизвестност, след като са били арестувани от армията или отвлечени от непознати.

Селяните държат в ръце снимки на близките си, като се опитват да ги покажат на офицерите от ООН.

“Тук не става дума за революция или свобода, а за религиозна и конфесионална война, водена от режима, който иска да изтреби всички сунити в Сирия, за да създаде държава “Рафида”, презрителен термин, с който се обозначават шиитите, уверява бивш подполковник с черна брада.

Млад мъж, с черни панталон и риза със знака на Ал Каида, кима с глава, но отказва да говори, когато му задават въпроси.

Туркоманите в Сирия са около 300 000, според специалиста Фабрис Баланш. Сунитите са мнозинство, а алауитите, клон на шиизма, към който принадлежи режимът на Асад, са малцинство.

Мнозинството сунити подкрепят протестното движение, но религиозните малцинства като цяло са на страната на режима.

В селището се развява флагът на опозиционерите, знамето на Сирия след независимостта й през 1946 г. и жителите скандират “народът иска режимът да падне” и “Господ защити Свободната сирийска армия”.

Два километра по-надолу, местните жители развяват сегашното национално знаме заедно с портрет на президента и скандират “Господ, Сирия, Башар”.

“Те (противниците на режима) убиха няколко офицери на пътя.  Те спират камиони и крадат стоката им. Отвличат наши близки, искат откупи”, уверява 23-годишният студент алауит Мустафа Абдел Карим Махмуд.

“През нощта минават през реката, подпалват магазините и стрелят срещу нас, след това бягат с идването на армията.  Казват, че сме банди на Асад. Да, всички ние сме войници на Асад”, възкликва той.

“Преди живеехме като братя, но ситуацията се преобърна, когато дойдоха чужденците (от Ливан), казва той, визирайки бойците, които според него идват да помагат на опозицията.

“От осем месеца не мога да се върна в къщата си в Тал Калах”, близко селище, което е в ръцете на бунтовниците, но е обкръжено от армията. “Те искат да ме принудят да се обърна срещу режима”, допълва друг жител.

За губернатора на Хомс, Гасан Абдал-Ал, “онези, които планираха кризата, се опитаха да заиграват върху вероизповеданията, за да разрушат отношенията между съставните части на обществото”. “Сигурни сме, че във всяка религиозна общност мнозинството отказва ескалацията и  иска да живее мирно”.