Гърция активизира кризата, приближавайки се към излизане от еврозоната

Гърция отново активизира дълговата криза. И рискът Атина да изостави еврото изглежда по-остър от всякога, според анализаторите, които обаче са разделени по въпроса за последиците: зараза и дълбока рецесия или обратното, възпиране на пожара.

Гръцки и европейски отговорни представители ясно предупредиха в сряда, че Гърция, която потъна в дълбока политическа криза след парламентарните избори в неделя, рискува да излезе от еврозоната, ако не успее да формира правителство, за да приложи мерките за икономии, изисквани от международните кредитори.

Това мнение се споделя от много икономисти.

“Изборите увеличиха риска да видим Гърция да избира излизане” /от еврозоната/, заявява Бруно Кавалие от  “Оддо секюритис”.

Политическата нестабилност “подсилва убеждението ни, че Гърция би могла да напусне еврозоната още в края на годината”, допълват анализаторите от “Кепитъл икономикс”.

По-конкретно, ако Атина не успее да постигне политическо съгласие за  спазване на условията в спасителния план на ЕС и МВФ, а именно продължаване с ускорен ход на намаляване на дефицитите и продължаване на структурните реформи, международните кредитори няма да й отпуснат повече и едно евро.

Това ще бъде фалит и в най-близко бъдеще “социална кървава баня за гърците, тъй като държавата ще трябва да спре някои разходи като парични помощи или заплати на държавни служители”, подчертава за АФП Джезус Кастильо от “Натиксис”.

Но този икономист е сред онези, които не вярват на такъм изход. Според него “тенденциите в Европа се променят след избора на Франсоа Оланд за президент на Франция”. “Това може да накара Европа и МВФ да обявят някакви мерки за поддържане на растежа и да покажат на гърците, че мерките за икономии не са  единственато им перспектива”, уверява той.

Неочаквано гръцките партии биха могли да постигнат споразумение, осъзнавайки факта, че мнозинството избиратели искат запазване на общата европейска валута, се надява Джезус Кастильо.

Ако все пак черният сценарий се осъществи, има разминаване в становищата за икономическите последици от това за еврозоната. Не е изключен “нов епизод на голям стрес” на пазарите, отбелязва Фабрис Кусте от СМС Маркетс.

Когато бурята изглеждаше отминала, възвръщането на недоверието и несигурността “би могло само по себе си да задълбочи кратката рецесия, която преживява еврозоната” в началото на годината, смята Гилън  Еджуърт от Уникредит.

Според брокерската компания Аурел Ви  Джи Си “самата идея за Европа” ще бъде поставена под въпрос “в очите на пазарите”, тласкайки инвеститорите да се отдръпнат още повече от вече дестабилизирани страни като Португалия, Ирлания или Испания.

Най-вече “нито ЕС, нито МВФ са поставили достатъчни противопожарни прегради за управление на такава криза” и Европейската централна банка - единственият добре екипиран пожарникар, би била принудена тогава да инжектира във финансовата система още повече пари, отколкото през последните месеци, предупреждана икономистът от Уникредит. Според него държавните кредитори на Атина следователно ще потърсят изход, било то и само, за да спечелят време за укрепване на тези  противопожарни прегради.

Обратното, някои експерти смятат, че гръцкият случай е бил изолиран. “Част от гръцкия дълг премина от частни инвеститори към държавни кредитори, една част бе отписана, а друга бе изкупена от Европейската централна банка, докато банките намалиха експозициите си и начислиха провизии за евентуални загуби”, казва Джезус Кастильо.

Бруно Кавалие определя от своя страна като “нулев в близко бъдеще” риска за това друга държава да последва Гърция и да излезе от еврозоната, тъй като ще трябва преди това Атина да покаже, че повторно въвеждане на драхмата и девалвация позволяват възстановяване на растежа - една “изключително слаба” вероятност.

Според този анализатор “излизане на Гърция би могло следователно да бъде парадоксално сплотяващ фактор за другите страни членки” на еврозоната, чийто живот е “буквално отровен” от гръцката криза от повече от две години насам.