ЛУМПЕНСКИЯТ ВОТ

През „прехода” не можахме да видим чувствително  нарастване на „колективната мъдрост” на българите що се отнася до избора им на адекватно представителство в законодателната власт. Напротив, нещата вървят от зле към по-зле!  /Изключвам безобразното купуване на гласове, то вече става емблема на родния политически модел, но нека не корим тук политиците, които са еманация на населението на тези печални 111 хил.кв.км от земното кълбо... /

Първо като се вземе редуването във властта при т.нар. „двуполюсен модел”, което уж било проявление на вРОДената интилигентост на българина, дрън-дрън, и второ – на борба на „леви” и „десни” идеи, бла-бла, да не говорим пък за съсловни интереси и съответстваща им солидарност, ероизирани от мощния психологичен фактор, че на „Вуте е най-добре да му е зле”... По логично е да се приеме голям процент колективно невежество /дължащо се на разни фактори, предимно исторически/ и най-тривиална предпазливост, а често и тъмен балкански тарикатлък и сметкаджийство. По никъкав начин обаче не могат да се обяснят онези близо двайсетина процента, които се люшкат тук към Жорж Ганчев, ту към Сакскобурггорския, ту към Волен С., лудото Яне, или се връзват към кой да е популист, вкл. Б.Б.

Единственият начин за логично обяснение е, че става въпрос за лумпенизирана маса, в която класовите различия си остават заличени, както беше при тоталитаризма. Впрочем ето това е истинското наследство от комунизма, превръщането на индивида в безродник, в лумпен, а след „промените” - в алчен частен  притежател на имущества, но не и стопанин и собственик. Вина за това, разбира се, има и вроденото религиозно лицемерие, съпътстващо българите още от покръстването. Само едно лишено от етически ориентири съзнание може да смесва по такъв абсурден начин действителността, която обитава с безпочвените демагогски фантазми за „ред и законност”, чудодейно оправяне в ускорено развитие, и пр. и пр.

Всъщност лежим си в гьола и преживяме някакви легендарни дъвки за минало величие и не знам кво си.

Защото откъде се пръкнаха момчетата с анцузите, чалга певачките, спортните галфони, медийните К/анал-изатори? Ами от народните недра, те оттам черпят сокове, сучат, напитили Българийка като дърта свиня.

Всъщност т.нар. „предизборни надпревари и кушии”, те всъщоност кого и в какво искат да убедят? Гласувай за Мене, щото аз не съм масакара чак дотам? Или защото аз съм като тебе, т.е. лумпен. Да, борбата е за тези двайсетина колабориращи процента, чиято флуктуация решава вота, подменяйки демократичния принцип с поредните посредници в парламента. След това 4 години гледаме пошлия спектакъл на котерийни боричкания, на съкровени предателства и прецаквания с патриотичен хъс...Ее, ама писна ни!

На кой му е писнало? На „мислещите” българи, че колко са те? Миглена Кунева, която сега сбира Сульо и Пульо под общ безпринципен знаменател, твърди, че тя искала вота на тия „качествени” българи? Дали точно тях иска... или става дума за 20-те процента лумпени, които са оставили вестниците да мислят вместо тях?  Май не става дума за никакъв „десен избирател”/ей богу, нема такова животно/, който да бъде прелъстен с някакви обещания за честност, които Кунева ръси напоследък. Не се ли бореше за тия 20-тина процента и Гоцето с неговото АБВ, изобилстващо от изхабени политически курви и издухани творци, с досиета при ДС? Верно, че лумпенпролетариатът би трябвало да произхожда от БСП/к/. Но има и декласирана маса, т.нар. изгубили от прехода, които отказват да се припознаят с някоя политическа сила, включително и със СДС, което щяло да се обнови /да, с нови лидири ще цъфне и върже, щото старите оцелявали, ами по-добре ли е да не оцелеят?/.

Най-същественото е, че се лови риба в мътна вода, понеже повечето анализатори не отговарят на съществения въпрос какво става сега. Впрочем кво правят социолозите: просто гадаят с отработена и безсмислена реторика, по-амбициозните се правят на интересни, мечтаят на глас, белким някоя централа ги вземе за пиари. Другите, разочарованите, също мечтаят за „промяна” на статуквото, сякаш някой го иска.

Напротив, лумпенът не иска промяна. Но не знае и какво иска, поради тази причина се продава на всеки политически прекупвач, ако е напълно неизвестен – още по-добре. Нали у нас се налага догмата, че новото лице значи иновация. Например новото лице Милен Велчев преструктурира българския външен дълг. Пак като ново лице се оминистри и Николай Василев, също от тима на убиеца на българските лесове, който издаяни два мандата и нищо не свърши. Освен, че вдигна най-високите пилони за знамена в ЕС в родната си Варна, да се веят на вятъра. Впрочем може така да влезе в Историята. Нали това било най-важно за управляващите – да останат в историята. Само че лумпените нямат памет, така че ще ги запомнят с друго. Затова и освиркват всеки, които не е на власт и е далече от хранилката. Оше повече тия, които им сочат провала.

По-опасното е друго – че лумпените вкарват във властта такива като тях. Да ги коткат. И да чакат обезщетение за вота. Независимо под каква форма, най-добре като благоволение и отплата. Е, как се живее в такава среда? На фона на това – какво значение имат думите, стила, мисълта? Всичко се е сляло в сиво безвремие, на което края не се вижда...